Инсталирай - Novsport Alert

ЕВРОПА

Манчестър Юнайтед
Ливърпул
Арсенал
Челси
Интер
Милан
Ювентус
Рома
Реал Мадрид
Барселона
Атлетико Мадрид
Байерн Мюнхен
Манчестър Сити
ПCЖ
Лацио
Борусия Д

Анкета

Как ще завърши дербито ЦСКА – Левски на първи септември?

Как ще завърши дербито ЦСКА – Левски на първи септември?


Реклама

Facebook

14 юли 2019 15:15 


Виктор Йосифов: Ако имаме малко късмет ще бием Бразилия за квота за Токио 2020

 

Виктор Йосифов даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е капитан на националния ни отбор по волейбол и предпочита да говори на игрището, но този път направи компромис. Висок е 204 сантиметра и е истински властелин на блокадите. Бронзов медалист от Евро 2009 в Турция и четвърти на олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Кариерата му тръгва от варненския Черно море, а вече десетилетие играе успешно в шампионатите на Италия, Германия и Русия. Йосифов е един от козовете на селекционера Силвано Пранди за предстоящата олимпийска квалификация във Варна през август.
 
- Здравей, Викторе! Как си? Успя ли да си починеш?
 
- Нямаме много време за почивка. Все пак ни предстои олимпийска квалификация, но се радвам на свободното време.
 
- Сега към въпроса, който вълнува всички фенове на волейбола в България – ще успеем ли да спечелим квалификацията във Варна, която да ни класира за олимпийските игри догодина?
 
- Всички силно се надяваме. Това беше причината лично аз и някои от моите по-опитни колеги да сме още едно лято с националния отбор, да помогнем на тима и да се опитаме да се класираме. Имахме късмета да бъдем на олимпиада, а за един спортист със сигурност това е най-големият форум. Ако имаме и малко късмет, се надявам да успеем да се преборим.
 
- Смяташ ли, че отборът разполага с потенциал да се справи с един от най-силните състави на планетата – Бразилия?
 
- Тимът ни има потенциал. Националният ни отбор по волейбол винаги е бил сред водещите състави, въпреки по-слабите резултати в последните няколко години. Но България има талантливи волейболисти, за радост все още има играчи на високо ниво. Надявам се с работата, която ни предстои до квалификацията, да вдигнем нивото на отбора и да изглеждаме добре. В една среща всичко може да се случи – отборът може да направи силен мач и да победи всеки.
 
- Другите два съперника са Египет и Пуерто Рико – лесни ли са за преодоляване?
 
- Няма лесни съперници в съвременния волейбол. Последните мачове в Лигата на нациите показаха, че дори срещу отбори, които преди години не сме броели за сериозни противници, трябва да си максимално концентриран и да играеш силно срещу всеки. Няма леки мачове и не може да излезеш ей така да се разхождаш на игрището и да победиш, защото всички отбори се развиват, имат амбиции и играят добър волейбол. Естествено, на карта би трябвало да нямаме проблеми срещу тези отбори и се надявам да бъде така.
 
- Какъв е коментарът ти за представянето на тима в Лигата на нациите? Някак си не е сериозно отборът ни да се бори за запазване на мястото си сред елита…
 
- Съгласен съм, че не би трябвало България, която има история във волейбола, да тръгва с тази нагласа. Но се опитвам да бъда реалист и да гледам реално на нещата. Нека не изпълваме хората с напразни очаквания, защото реалността в последните години в българския волейбол е малко по-различна, специално нивото на националния отбор. Въпреки че в един мач можем да победим всеки, дори и най-силните състави, като цяло в един турнир трудно можем да държим високо ниво. Освен това сме прекалено зависими от контузии, от липса на определени играчи. Реално погледнато, нямаме голям брой състезатели на високо ниво и когато един основен играч по една или друга причина не е в състава, все още младите момчета не са готови да влязат и да го заместят по най-добрия начин. При положение, че сме от отборите, които трябва да се борят за мястото си в Лигата на нациите и виждайки играта на тима от последните години, въпреки че не е амбициозно, но мисля, че е реално да тръгваме с тази цел в главите. Най-важното е отборът да запази мястото си в Лигата на нациите. 
 
- Какво трябва да се подобри в играта на тима, за да може да зарадвате хилядите фенове във Варна след по-малко от месец?
 
- Много неща трябва да се променят. Като цяло отборът трябва да се напасне към системата, която Силвано Пранди иска. Всеки треньор си има неговите виждания – различни системи на игра. Най-вече взаимодействието между отделните елементи – между блок, защита, сервис. Всеки един от играчите все още сме далеч от оптималната си форма. Квалификацията предстои и съм убеден, че нивото ще бъде по-високо от видяното в последните мачове.
 
- В какво изоставаме от водещите отбори във волейбола?
 
- Изоставаме в това, че сме ограничени откъм избор на състезатели. Нямаме дълга скамейка. Дори на много хора да не им харесва – мечтите са едно, реалностите са друго. Всички искаме да побеждаваме, да сме сред най-добрите. Спомням си един период преди години, в който четири-пет пъти ставахме четвърти и ни питаха: „Не ви ли писна да сте четвърти?“ Сега, няколко години по-късно, търсим това време. За съжаление, сега едно четвърто място може би се равнява на олимпийски медал.
 
- Изненадан ли остана от решението на селекционера Силвано Пранди да извади от състава братя Братоеви, Ники Николов, Николай Учиков и Владислав Иванов?
 
- В интерес на истината останах изненадан. След това имахме разговори с треньора и той ни обясни причините за решението си. Те бяха изцяло спортно-технически. От моята позиция треньорът има правото да решава и да остави хората, които смята, че ще му бъдат най-полезни. Естествено, това са играчи, които в годините са дали много на българския волейбол. Хора с характери, които могат да бъдат полезни в един-два мача, които трябва да спечелиш. Могат да дадат един допълнителен стимул и да поведат отбора в някой труден момент.
 
- На теб ще ти липсват ли?
 
- Ще ми липсват, не мога да излъжа. Все пак с тези хора в последните десет години сме прекарвали летата си заедно и малко или много сме постигнали някакви успехи. Това са хора, на които може да се разчита вътре в игрището.
 
- Правилно ли е решението на федерацията да не се пускат в чужбина играчи, които не са навършили 21 години? Какво се цели с тази забрана? Нека припомним, че ти подписа първи чуждестранен договор с Рома Волей, когато беше на 24.
 
- Обяснявам си целта на това решение единствено с това младите играчи, оставайки в България, да им се обръща по-голямо внимание и да се развиват, да имат поле за изява в България и да се вдигне нивото на нашия шампионат. Лично за мен това не е лоша идея. Има го и другият момент, в който един играч на 20 години отива в чужбина, а там малко или много вече търсят готови състезатели. Когато отидеш, трябва да играеш. На момчета по на 20 години едва ли ще им се обръща такова внимание, колкото у нас. Затова е спорно дали е по-добре да излизат в чужбина на 20 и само да тренират и да стоят резерви, дори и в някой от добрите отбори. Аз лично смятам, че млади състезатели до 22-23 години е добре да играят в българското първенство.
 
- Продължаваме разговора с времето, когато стартира твоята кариера в родния Омуртаг. Защо избра волейбола, кой те запали по този спорт? На колко години влезе за първи път в залата?
 
- Имам по-голяма сестра, която учеше в същото училище в Омуртаг. Имаше девически отбор по волейбол и тя играеше в него. Може би покрай нея се случваше да ходя на техни тренировки. След това през ваканциите с нея винаги сме играли с топка на двора при баба ми и дядо ми на село. В пети клас смених училището и една моя учителка по физкултура ми каза: „Защо не дойдеш да пробваш? Тренираме два пъти в седмицата.“ Тогава беше просто изразходване на енергията и забавление, но в последствие се получиха нещата.
 
- Кои са най-ярките ти спомени от годините, прекарани в отборите на Шумен и на Черно море (Варна)?
 
- Имам много хубави спомени. В съзнателния ми живот и в последствие като почнах да тренирам волейбол, винаги съм знаел, че искам да се занимавам с това. Беше много странно как някакво си момче от Омуртаг ще играе волейбол, но ми се получиха нещата. Може би имах и късмета да попадна в точния момент на точните места. Минах през Шумен, където реално започнах да играя мъжки волейбол в „Б“ група. След две години отидох във Варна. Имам само хубави спомени или по-скоро гледам да пазя единствено тези моменти.
 
- В онези години имаше ли идол сред българските волейболисти?
 
- Тогава в националния отбор играеха Любо Ганев, Димо Тонев, Пламен Константинов, Ивайло Гаврилов. Спомням си, че съм гледал тези мачове и наистина съм си мечтал някой ден и аз да бъда там. Мечтата стана реалност, въпреки че изглеждаше много нереалистично тогава.
 
- Спомняш ли си как реагира, когато получи първата си повиквателна за националния отбор? Остана ли изненадан от решението на тогавашния селекционер, който и сега е начело на отбора – Силвано Пранди?
 
- Първо получих повиквателна за „Б“ националния отбор. Спомням си, че тогава тимът играеше в Световната лига, а ние – втората група от играчите се готвихме на лагер във Варна. В края на Световната лига ми се обади Евгени Генчев, който тогава беше мениджър на националния отбор, а преди това ми беше треньор във Варна. Предстоеше световна квалификация и ми каза, че Силвано Пранди ще ме вземе в първия отбор. Естествено, не повярвах, но останах приятно изненадан и разбира се, много притеснен. Все пак да ме извикат в първия отбор, знаейки какви хора имаше тогава… Имаше голямо притеснение и респект към тях от моя страна.
 
- Коя е най-успешната година за теб в досегашната ти кариера?
 
- В националния отбор беше 2009 г. на европейското. Лично за мен, а и за целия отбор беше една от най-успешните години. 2012 г. на олимпиадата, също 2015 г. и европейското в София. Мисля, че това бяха най-силните ми години в националния тим.
 
- На олимпийските игри в Лондон станахме четвърти, въпреки че никой не очакваше подобно представяне. Имам предвид скандалите преди участието на най-големия спортен форум. Какво е твоето обяснение за този успех и какво не ни достигна да се качим на почетната стълбичка?
 
- Мисля, че всичко, което се случи около отбора преди олимпиадата, свали до голяма степен напрежението от момчетата и очакванията, които винаги е имало към отбора. В един момент самите ние отвътре не усетихме, че някой отвън ни обременява с очаквания, задължителни класирания и резултати. Сякаш се успокоихме по някакъв начин. Всичко стана естествено. Просто изживяхме момента. Пожелавам на всеки спортист да изпита изживяването в олимпийското село с всички тези най-добри спортисти от цял свят. Изключително много се забавлявахме и бяхме сплотени като отбор. Радвахме се на момента и нещата се получиха без напрежение.
 
- Как гледаш на конкуренцията? През годините с кого трябваше да се пребориш, за да станеш титуляр в националния отбор?
 
- Преди да ме извикат в националния отбор на моя пост играеха Краси Гайдарски, Теодор Богданов, в същата година се отказа Евгени Иванов. Реално, откакто влязох в тима, не мога да кажа, че е трябвало да се боря конкретно с някого. През годините треньорите са залагали на мен. Явно съм им показал, че може да се разчита на мен.
 
- Играл си в Италия, Германия, Русия – каква е разликата в шампионатите на тези три държави?
 
- Със сигурност като ниво и в момента италианското първенство е най-силното от тези три. Чисто организационно се откроява и е на топ ниво на тази гледна точка. По една и съща система се работи от шампиона до последния състав, който се бори да не изпадне. И тактически, и технически треньорите са изключително добре подготвени. Като цяло всички отбори играят добре и няма леки мачове. Дори шампионът на Италия не може да си позволи да излезе с резервите срещу някой от отборите от долната половина на таблицата. Това всъщност го прави най-силното първенство.
 
- Съдейки от кариерата ти, може би най-добре се чувстваш в Италия – така ли е? Кое толкова много ти допада на Апенините?
 
- Да, това е моето място. Стилът на волейбола отговаря на моите характеристики като играч. В Русия доста залагат на силовия волейбол, на физическия волейбол. Опитах да играя една година там. Имах нещастието да се контузя след операция. Но определено не е моят стил на игра и не е моето място. Имах късмета и щастието да попадна в Италия и през годините да играя успешно там.
 
- Имал ли си разочарования във волейбола?
 
- Разочарования има най-вече след някой мач, в който си бил близо до медал, осъзнавайки че не всеки ден се случва да играеш в малкия финал на олимпийски игри. Разочарованията са от такова естество, когато усетиш, че пак си бил много близо, но отново не си успял, а и не е много сигурно, че пак ще имаш тази възможност.
 
- Какво е да си капитан на националния отбор на България?
 
- Преди всичко отговорност. Не намирам някаква особена разлика в това, че съм капитан в сравнение, когато бях обикновен състезател. Просто това е националният отбор на България по волейбол, който за радост все още е един от малкото спортове у нас, който се класира за европейски и световни първенства. Все още хората имат интерес и го следят под лупа. Има отговорност от самия етикет – капитан на националния отбор.
 
- Когато стана капитан, почувства ли някакво разделение от съотборниците ти?
 
- Честно казано, не. Станах капитан през 2016 г. и тогава отборът участваше само в Световната лига. Голяма част от опитните състезатели ги нямаше и общо взето тимът беше само с млади момчета. Те нямаха особени претенции и проблеми с това, че аз ще бъда капитан.
 
- Какъв съвет би дал на по-младите волейболисти?
 
- По-младите волейболисти трябва сериозно да се замислят дали наистина искат да се занимават с волейбол и докъде искат да стигнат. Ако желаят просто да си убиват времето и да казват, че са волейболисти, когато облекат националната фланелка и с това да се чувстват окей и щастливи и че са постигнали всичко… Или реално да си преосмислят приоритетите, защото виждам в младите, че нямат много голямо желание да бъдат в националния отбор, да играят волейбол или поне не го усещам по същия начин, както когато бях на тяхно място.
 
- Как разбираш един волейболист да бъде успешен в своята кариера?
 
- Най-вероятно всеки разбира успеха по различен начин. За мен направеното и това, което съм в момента, е успех. Казвайки откъде тръгнах и как се развиха нещата за мен, това е успех. Много добре знам какво мога и какви са ми възможностите. Не се мисля за нещо повече от това, което съм. Давам си много ясна и точна преценка за възможностите и за това, което направих. За мен това е успех.
 
- Кой е най-близкият ти приятел от волейбола?
 
- Имам няколко близки приятели, но не съм от хората с много приятели. Има няколко човека, които в годините ми останаха най-близки. Теодор Салпаров и Тодор Скримов общо взето са ми най-близките хора в отбора. Отделно имам приятели, които не са в тима, но с които сме играли заедно през годините – Миро Градинаров, Дани Милушев. Това са ми най-близките приятели, които може би ще ми останат и за след волейбола.
 
- Има ли нещо такова, че малко страниш от камерите? Рядко даваш интервюта – коя е причината?
 
- Има нещо такова. Ти успя да пробиеш тази стена и да ме докараш пред камерата. Не обичам, защото нямам потребност да се показвам пред камери, да давам интервюта и постоянно хората да четат за мен. Мисля, че не трябва да натоварвам хората с присъствието ми. Моята работа е да играя волейбол, да тренирам и да си върша работата на игрището. След всеки мач да заставам пред камерата и да говоря едни и същи приказки…
 
- Коя е най-голямата ти радост в живота?
 
- Най-голямата ми радост естествено са съпругата ми и синът ми, който дойде на бял свят преди два месеца.
 
- Остава ли те да почиваш?
 
 - Съчетавам, успявам да поспя няколко часа. Това наистина са страхотни моменти! Това е най-голямото щастие за мен! Изключително съм щастлив, че имам възможността да го изпитам и се радвам на всеки един момент с него.

 

Реклама

Коментари

Секция "Коментари" е предоставена за мнения и коментари от читателите на novsport.com. Препоръчителна минимална възрастова граница 18 години.
Novsport.com не носи отговорност за съдържанието на тази секция. Посетителите използват и четат раздела на своя отговорност.

Bookmark and Share

 

Още по темата

17:02   16/08
12:42   16/08
08:08   13/08
07:37   13/08
23:30   11/08
07:04   11/08
22:08   10/08
07:21   10/08
07:05   10/08
10:32   09/08
08:56   09/08
18:30   08/08

Още от Волейбол

Още от Волейбол

Актуално

18:00 Днес Берое - Ботев Пд
20:30 Днес Витоша - Левски
На Живо 14:30 Сега Арсенал - Бърнли 2:1
16:30 Днес Вердер - Дюселдорф
16:30 Днес Леверкузен - Падерборн
16:30 Днес Борусия Д - Аугсбург
16:30 Днес Волфсбург - Кьолн
16:30 Днес Фрайбург - Майнц
17:00 Днес Евертън - Уотфорд
17:00 Днес Брайтън - Уест Хем
17:00 Днес Саутхемптън - Ливърпул
17:00 Днес Норич - Нюкасъл
17:00 Днес Астън Вила - Борнемут
18:00 Днес Селта - Реал М
19:30 Днес Борусия М - Шалке
19:30 Днес Ман С - Тотнъм
20:00 Днес Валенсия - Реал С
21:00 Днес Майорка - Ейбар
22:00 Днес Леганес - Осасуна
22:00 Днес Виляреал - Гранада

Реклама

Видео

Волейбол: България – Бразилия 2:3 Волейбол: България - Пуерто Рико 3:0 Волейбол: България - Египет 3:1
Волейбол: България – Бразилия 2:3
Волейбол: България - Пуерто Рико 3:0
Волейбол: България - Египет 3:1

Резултати на живо

Всички мачове Още РЕЗУЛТАТИ

Футболни Прогнози

Любопитно

Станимира Петрова героиня във филм Рафа Надал минава под венчилото през октомври Майк Тайсън с шокиращо признание за наркотици
Станимира Петрова героиня във филм
Рафа Надал минава под венчилото през октомври
Майк Тайсън с шокиращо признание за наркотици

Реклама

Фото Галерия

ДРАМА, БИТКА! И 0:0 на дербито в Разград Португалски рефер и малшанс спряха полета на Локо (Пд) в Европа Петзвезден Лудогорец гази в Европа по пътя към плейофите
ДРАМА, БИТКА! И 0:0 на дербито в Разград
Португалски рефер и малшанс спряха полета на Локо (Пд) в Европа
Петзвезден Лудогорец гази в Европа по пътя към плейофите

Реклама

Още от деня

Всички новини от деня

Автоновини

Красен Кралев даде старт на Националния шампионат на Затворен маршрут „Писта София” От Танак спечели рали Финландия Синът на Шумахер с първа победа във Формула 2
Красен Кралев даде старт на Националния шампионат на Затворен маршрут „Писта София”
От Танак спечели рали Финландия
Синът на Шумахер с първа победа във Формула 2