Три дни, три мача, три победи. Това е всичко, което се чака от националния ни отбор по волейбол. Звучи толкова просто, нали? А всъщност е много по-сложно, отколкото на всеки един в състава на Силвано Пранди би му се искало.
Професора се нуждаеше от време за подготовка, за стиковане, за изчистване и прочистване, ако искате. Получи го. Пред 71-годишния специалист има само една поставена задача, откакто е назначен. Да класира България на олимпиадата в Токио. Е, времето за чакане приключи. В следващите три дни ще се види дали старото 70 всъщност не е новото 20.
Пранди сам избра 14-те имена, на които да се довери в битката за Токио. Чест, която не се е отдавала на много други преди него поради знайни и незнайни странични интереси. И той ще си носи тежестта и отговорността, ако е сбъркал. Но това е тема на анализ за следващата седмица. Само резултатите ще покажат дали е бил прав или не. Защото в този случай играта не е от такова значение. Битката е за една квота и победителите няма да бъдат съдени, без значение как са стигнали до нея.
На фона на сериозната криза, в която изпаднаха националите ни в последните три години, в момента изглежда някак утопично да се надяваме, че тази скъпоценна квота ще бъде спечелена от България. Пък било то и с домакинското предимство на Варна. Истината е, че Бразилия, макар и не толкова убедителна като игра в последните месеци, си остава олимпийският шампион в момента. И е абсолютен фаворит за първото място в края на седмицата. Но точно това е и големият плюс за настоящата селекция на Пранди. Всички искаме те да спечелят квотата и да се класират за Токио. Но и никой няма да остане изненадан, ако не успеят. Просто такава е действителността и дотам се докарахме с изпипаната схема "проба-грешка" от началото на 2014-а насам.
И все пак надеждата умира последна. В този тим на България все още личат сериозни имена и фигури, които продължават да са фактори в световния волейбол. Страната ни продължава да е на първо място волейболна нация. А историята сочи, че Бразилия наистина не е непобедим съперник. Особено на наша територия. Лъвовете винаги са хапели тогава, когато очакванията към тях са били по-малки. Възможно е това да се повтори и сега. И би бил наистина прекрасен завършек, или по-скоро стъпка към завършека на кариерите на някои от момчетата в този тим. Виктор Йосифов и Теодор Салпаров определено заслужават да видят олимпийското село в Токио като за последно. Но само от тях и в техните ръце е ключът към успеха.
За днешния първи мач с Египет се очаква Силвано Пранди да не си прави експерименти със състава. Предвид огромното значение на това България да стартира с чиста победа, то най-вероятно в стартовата шестица ще започнат всички водещи имена в тази селекция. От Цветан Соколов ще се очаква да завършва всяка по-критична ситуация, а при мрежата капитанът Виктор Йосифов и Светослав Гоцев да спират значително по-непретенциозните си съперници. Георги Сеганов ще има за задача да зарежда с качествени топки съотборниците си, докато към него такива трябва да насочват Тодор Скримов и Мартин Атанасов.
Именно за последните двама е и най-солидната конкуренция, предвид че братята Николай и Розалин Пенчеви също дават заявка за титуляри.
Египет е непознато име като волейболна сила. Водени от холандеца Гидо Вермюлен, фараоните обаче не са за подценяване. Още повече че напрежението от първата среща ще е в полето на нашите. Дори и така обаче, България е длъжна да постигне 11-ата си поредна победа над африканската селекция, която никога не е била от печелившата страна срещу лъвовете в официален двубой.
