Аршавин: Нямаме пари за къща в Лондон

Отдалеч ни се струва, че неговият живот в момента е истинска мечта. Че Аршавин вече е постигнал всичко и може да обере каймака от гъстото лондонско мляко. Че е постигнал доста, постигнал е, но на стари лаври да лежи засега няма намерение.


Няма за кога Аршавин да се отпуска. Футболната летва е вдигната прекалено високо след онези четири гола срещу Ливърпул на "Енфийлд", които сами по себе си му гарантират място в историята на Арсенал и на английския футбол. Но да съответства на това ниво плеймейкърът на Русия и Топчиите отсега нататък ще може само ако всечки двубой го играе на предела на силите си. Извън терена е неизбежно руснакът да среща куп неизбежни дребни проблеми в новия и засега непознат град. Това кара главата да се замайва и изяжда почти целия неприкосновен запас от емоции.

Аршавин признава, че далеч от родината и обичайния ритъм на живот засега му е много тежко. Но старият лондончанин Роман Павлюченко (играе в Тотнъм от лятото, докато Аршавин отиде в Арсенал едва през януари) го успокоява, че постепенно нещата ще се наредят и Андрей вече няма да може да си представя живота без британската столица. Пък и основният битов проблем на сем. Аршавини вече е решен - те имат ново жилище. Много са доволни от наетата къща и са готови да живеят в нея през целия си лондонски период, колкото и дълъг да се получи той.

Посрещна ме почти цялото семейство: Андрей, Юлия и Артьом, който през юни ще навърши три и половина. Липсваха само малката Яна, която засега е в Санкт-Петербург и се готви под зоркото око на баба си да се премести в Лондон.

- Ако тук бяха Яна, майка ми и сестра ми, щях да съм най-щастливият човек на света - признава след малко Юлия

- Значи Лондон вече напълно ви устройва?

- Напълно. Вижте, сега ще влезем в ей онова магазинче, за да купим плодове и зеленчуци. Сигурна съм, че всеки плод ще е от най-високо качество. Така е на всяка сергийка, да не говорим за супермаркетите и бутиците.

- Но в Русия също е пълно с такива магазинчета.

- А сигурен ли сте, че във всеки се продават само качествени продукти?

- Не бих гарантирал.

- А тук смело може да се гарантира това. Или въпросите на безопасността. Можете ли да допуснете тригодишното ви дете да отваря вратата на всички - на гости, на майстори, на съседи?

- Трудна работа.

- А Артьом непрекъснато го прави. Вярно, предупредиха ни, че в излишна еуфория не бива да изпадаме, защото и в Лондон, подобно на всеки мегаполис, има хора всякакви. Но засега тук не съм се сблъсквала с прояви на агресия, да не говорим за противозаконни действия.
***
Стигаме до новия дом на Аршавини.

- Павлюченко, след като си купи собствена къща, направо разцъфна. Вие нямате ли подобни планове?
Юлия поглежда мъжа си и реагира доста изненадващо.

- Нямаме пари за такова нещо. Пък и това жилище ни устройва напълно. Случвало се е вече да живеем под наем и отношението ни съответстваше на ситуацията. Дори чинии ползвахме пластмасови, защото разбирахме, че скоро ще се местим. Но сега се чувстваме толкова комфортно, че не искаме да си тръгваме и купуваме като за постоянно жилище. Имаме усещането, че тук ще живеем през целия ни престой в Лондон.

- А собственикът на къщата съгласен ли е с това?
Тук в разговора най-после встъпва и Андрей:

- Засега казва: Живейте, колкото ви се иска. Но може да промени решението си, да предпочете да продаде жилището. Затова сме зависими.

- Но дотогава може да имате нужните пари. Ще купите ли къщата?

- Засега не мисля за това. Не си представям, че след края на кариерата си ще живея тук вместо в Русия.
- Как избрахте това жилище?

- Този въпрос е към Юлия, основно тя се занимаваше с огледите.

Ю: Тази къща беше третата от тези, които видях. И първата, която ми хареса. После гледах още няколко, но знаех, че тук ще живея.

А: Имахме големи главоболия със сключването на договора и оформянето на документите. Тук всичко е много сложно. За всяка промяна в къщата, дори да е минимална, трябва първо да се сдобиеш със заверено от нотариус разрешение на собственика.

- Съседите не досаждат ли?

Ю: Напротив! Едва се нанесохме, когато дойдоха да ни почерпят с огромна и много вкусна торта. Като цяло ни се стори, че тук хората са доброжелателни.
***

Влизаме в просторния хол. Юлия започва да сортира покупките, а Андрей тръгва към компютъра:

- Приключва полуфиналът на световното по хокей, нашите са срещу американците. Дайте да го догледаме, а после ще поговорим.

- Какво става с нашия приятел Саша Радулов? - пита Юлия. - Време му е да вкара гол.

И веднага, сякаш със замахване на вълшебна пръчица, Радулов бележи!

- Ама че съм предсказателка! - чуди се на себе си Юлия. Но се оказва, че голът е записан на сметката на Горовиков, който отклонява удара на Радулов. (И все пак, предсказанието на Юлия се сбъдва: два дни по-късно Радулов вкарва победния гол на финала с Канада!)

Полуфиналът срещу САЩ междувременно приключва и включвам диктофона.
- Ако говорим за финансовия аспект, къде е по-лесно да се грижиш за жилището си и за домакинството - в Лондон или в Русия?
А: Като се има предвид курсът на паунда, тук жилището е малко по-скъпо.
Ю: Затова пък няма никакви проблеми в бита. Има специален мениджър, нещо като домоуправител, който представлява интересите на собственика и помага в решаването на всички проблеми. Ако се случи малка авария и се налага спешно да се викат майстори или да се закупят материали за ремонт, едно телефонно обаждане е достатъчно.

- Тези дни говорихме с Павлюченко и той каза: "Когато общувам с Аршавин, сякаш виждам самия себе си отпреди половин година - същите трудности, същите съмнения."

- Наистина е така. Всичко, което му разказах досега, му напомняше за собствените му първи месеци тук. Интересното е, че по сходен начин възприемаме лондонската действителност, аз и Рома. Същото се отнася и за съпругите ни. Те, между другото, много по-бързо свикват.

- Три месеца прекалено малко ли са за адаптация в нова страна?
- Разбира се. Засега съм като лунатик. Павлюченко, позовавайки се на хора с опит, твърди, че за да свикнеш напълно, ти трябва една година.

- Кое ви изненада най-много в бита?
Ю: Не ни изненада, а по-скоро ни хареса много: в нашия район има много фирми за химическо чистене, обществени перални, магазинчета. В Петербург бях забравила какво е, но тук можеш да си купиш току-що изпечен хляб. Между другото вкъщи имаме устройство за печене на хляб. Представете си: прави питки с емблемата на Арсенал!
А: Мен ме изненадаха аптеките. Да си купиш лекарство без рецепта по принцип е невъзможно. Във всички случаи се налага да викаш лекар. При това ти продават точно толкова лекарства, колкото ти трябват, нито грам, нито хапче, нито капсула повече!
- Юлия, доколко се приспособихте в битов план?
- Няма особени проблеми.

А: Единственото, което е необходимо, за да се чувстваш напълно уверен в себе си, е да подобриш владеенето на езика. А иначе вече ни е ясно почти всичко, дори паркирането.
Ю: Щом дори аз успявам да паркирам, значи наистина всичко ни е ясно!

- Но в някои места на Лондон е невъзможно да се паркира дори при най-добро желание.
Ю: Има такива места. Например край два магазина, които ми грабнаха окото. Но проблемът с покупките се решава по друг начин. Всяка стока от всеки магазин в Лондон може да се поръча по интернет.

- Не се ли оскъпява по този начин покупката?

А: Не. Доставките според мен са безплатни. Дори да има малка разлика в цената, тя се компенсира от това, че не правиш разходи за бензин, паркинг и всякакви други дреболии.
- Андрей, споменахте за проблеми с езика...
- На клубната база съм достатъчно спокоен, всички ме разбират, мога да обясня за какво става дума, знам основните футболни термини. Но в обичайния живот речниковият запас още не ми стига. Но се попълва. Наложи се например да общувам с лекари - първо заради контузия на крака, после заради простуда. Колко много медицински термини научих накуп!

- А вие, Юлия, какви термини усвоявате?

- Битови. След разговора си със съпругата на Бакари Саня, съм настроена оптимистично. Тя ми разказа, че преди две години, когато се преместила в Лондон, не е знаела и думичка английски. Сега вече говори напълно свободно.

- Доколко в английските клубове обръщат внимание на материалите в пресата?

- В Арсенал доста внимателно се отнасят към това. Когато от името на агента ми Денис Лахтьор се появи интервю, че ми завиждали в отбора, защото ставам лидер и че отношенията ми с Фабрегас са се развалили, веднага ме питаха какво значи това.

- И какво?

- Нищо, защото Денис ме увери, че нищо подобно не е казвал. Като цяло откакто съм тук, в Арсенал не е имало някакви забележими скандали.

- А какви са отношенията ви с Фабрегас?

- Нормални, като с всички останали. Сеск веднъж ме покани да гледаме мач от Шампионската лига заедно, но не се получи. Иначе изпитваме симпатия един към друг. Той много ми напомня на Радимов. И като роля на терена, и като навици извън него. Та те дори се хранят по един и същи начин!

- Силно ли се промени дневният ви режим тук?

- Като цяло си е същият. Добавиха се кросовете сутрин. Почнах да ставам по-рано.

- Тичате сутрин? Какво, тренировките недостатъчни ли са?

- Не, явно ставам професионалист.
- За да е на ниво във Висшата лига, човек трябва да е як и издръжлив като кон.
- Да, физическа борба тук не липсва, затова се натрупва умора. Това че не можех да играя в Шампионската лига, беше обидно, но от друга страна ми позволяваше да си взема дъх. Мисля, че ротацията на състава и занапред ще помага, защото имаме много добри футболисти.

- Променихте ли се?-
 
Без каквато и да е ирония ще кажа, че станах по-голям професионалист. Вече два месеца и половина не съм близвал алкохол

- А преди случваше ли се?

Ю: С това никога не е злоупотребявал, но сега наистина и грам не близва.