Публиката в Перник е уникална и винаги ни е помагала. Това заяви пред Novsport.com защитникът на Миньор (Перник) и младежкия национален отбор Васил Божиков ден преди двубоя с Литекс.
Novsport.com продължава да ви представя младите надежди на българския футбол, като този път спираме погледа си върху талантливия бранител на „чуковете”.
Младокът даде обширно интервю, в което сподели любопитни факти от живота си на и извън терена.
- Предстои ви тежко домакинство на Литекс, какво е настроението преди мача, има ли някакви проблеми в отбора?
- Не, мисля, че няма проблеми. Готвим се за мача. То всъщност – каквото сме се готвили, сме се готвили, по-добре да отговорим на този въпрос на терена. Всички знаем, че няма да е лесно, но трябва да се раздадем и мисля, че ще постигнем успех.
.jpg)
- В предишния кръг паднахте от Черно море, но доста ги поизмъчихте. Ти не взе участие в този мач, каква е причината и какво е мнението ти за срещата?
- Получи се наистина много хубав мач, бях на стадиона, но не бях в групата, защото бях контузен. Мачът наистина беше много хубав и мисля, че трябваше да победим. Изтървахме поне 3-4 много добри положения, които трябваше да вкараме. Но така е – като не вкараш, ще ти вкарат.
- Ти готов ли си за мача, възстанови ли се от контузията?
- Да, вече съм по-добре. Тренирам наравно с отбора и вече всичко е наред.
- Миньор е интересен отбор, който се представя доста убедително през този сезон, какви са амбициите на клуба?
- Играем мач за мач. Сега излизаме срещу Литекс и гледаме само този мач, после се готвим за следващия двубой и така… Целта ни е да побеждаваме, във всеки мач излизаме за победа – пък каквото стане. Надявам се да се класираме по-напред в таблицата.
- Интересен фактор за Перник е публиката на Миньор. Вие притежавате едни от най-атрактивните фенове, те помагат ли ви в мачовете?
- Феновете са страхотни, публиката е уникална и винаги ни е подкрепяла. Просто нямам думи за тази публика!
- Тепърва ти предстои да се налагаш на терена и хората да те познават. Разкажи малко повече за себе си, къде си роден и какво е твоето семейство?
- Роден съм в Гоце Делчев. Започнах в Пирин (Гоце Делчев), където тренирах една година. исках да отида в Ботев (Пловдив) и брат ми, който е бивш спортист ми уреди проби там. Видяха ме и ме взеха. Така изкарах 9 години в Пловдив, като първоначално бях в Ботев, а след това преминах в Ботев 2002 (сегашният Спартак). След това играх във „В” група с Гигант (Съединение), където изиграх около 80 мача. След това ми предложиха да отида на проби в Миньор и аз се съгласих. Тук е момента да благодаря на треньора и на всички, които повярваха в мен и ми дадоха шанс. А иначе семейството ми е прекрасно. Имам брат, майка ми и баща ми са си в Гоце Делчев. Те винаги са били до мен и са ме подкрепяли – включително и когато ми се наложи да взема решението да отида в Миньор (Перник). Тогава имах директна оферта от Марица, но родителите ми ме посъветваха да отида на проби в Миньор и ми казаха, че нямам, какво да губя. Те са ми най-близките, винаги са били с мен и с тях споделям всичко.
- Кой те запали по футбола?
- Не знам, гледал съм как играят по-големите и си спомням, че дори играех с тях, но те ме слагаха на вратата. Още от дете обичам този спорт. Спомням си, как си купих първата топка – спестявах, за да събера 5 лева, за да си я купя. Взех си я вечерта и с нетърпение чаках да дойде сутринта, за да отида да ритам в училище. Винаги съм се впечатлявал от играта на по-големите. Спомням си Коце Хазуров, когото не познавах по онова време, още тогава много му се възхищавах. Гледал съм мачове с моето семейство и мисля, че така се запалих по футбола.
- Има ли отбор в България, който харесваш и в който искаш да играеш, като изключим Миньор?
- По принцип има два отбора. Но сега съм си в Миньор. Тук ми дадоха шанс и сега не мисля за трансфер. Играя тук, тренирам и съм щастлив. Има време за всичко.
- Кое първенство ти допада най-много?
- Английското и италианското, но любимият ми отбор е Милан.
- Разкажи някоя по-интересна случка от времето, което си прекарал на терена, без значение, в кой отбор…
- Тъй като сега ми се събраха 20 мача без отбелязан гол, ще разкажа именно за един от моите голове. Беше с юношеския отбор на Ботев 2002, а аз бях капитан. Локо (Пловдив) водеха с 1:0, а в 90-ата минута аз изравних. Бях много щастлив, още повече, че с този гол продължихме серията цял сезон без загуби. Това ми е един от най-хубавите спомени досега.
- Играеш в младежкия национален отбор, с какво спечели доверието на Иван Колев?
- Трябва да питате него, аз не мога да ви кажа. Старая се да тренирам и да показвам най-доброто от себе си. Явно са видели нещо в мен щом ме викнали и ме пускат да играя.
- Събирате се на 5-и октомври, а на 10-и ви предстои мач срещу Черна гора, как оценявате шансовете си преди тази среща?
- Нека да му дойде времето на този мач. Сега мислим за мачовете с клубните си отбори. Като му дойде времето ще говорим и за този мач.
- Кажи все пак нещо повече за националния отбор – дава ли ти повече увереност, как се разбираш със съотборниците си?
- Разбира се, че ми дава увереност – да те викнат в младежкия национален отбор поне за мен това е страхотно. Това ми е било мечта, но не съм си и мислел, че ще стане. Щастлив съм, че ми дадоха шанс. Колкото до съотборниците ми – с Виктор Генев учим заедно в НСА, с Дани Кики се познаваме още от Пловдив, като цяло се разбирам добре с всички.
.jpg)
- Спомена, че си студент в НСА, кажи нещо повече за това.
- Предстои ми да си взимам доста изпити и да запиша за трета година. уча за треньор и ми харесва да се развивам и в друга насока.
- Какво обичаш да правиш през свободното си време?
- Имам кученце и обичам да го разхождам навън, когато имам време. Често излизаме с моя брат. Отделно доста време прекарвам и в интернет, това е.
