Вестник "7 дни спорт" започва поредица за проблемите на българския баскетбол. Едва ли има човек с по-точен поглед върху ситуацията от Росен Барчовски. Бившият треньор на националния тим и на ЦСКА в момента е мениджър на представителния тим и председател на Треньорския съвет към федерацията.
- Господин Барчовски, как ще дефинирате проблемите на баскетбола?
- Проблемите са свързани с цялостното положение на спорта в България и със състоянието на държавата. Баскетболът не може да бъде нещо различно и няма как да стане оазис, даже и да ни се иска. Икономическото състояние, базите, възможностите за заплащане, за спонсори - всичко това е много под средното ниво в Европа и света. Състоянието на баскетбола е по-тежко от това, което ми се иска на мен, а и на всички, които обичат този спорт. Преди години бяхме по-добре.
- Какво трябва да се направи, за да се върнем на предишното равнище?
- В момента изготвям нова концепция за работа с треньорите. Това може да направи федерацията. Другото е работа на клубовете. Искаме да повишим равнището на треньорите, да ги образоваме. Трябва да работят правилно. Освен това е нужно максимално да се разшири пирамидата долу при подрастващите, най-вече при начинаещите. Проблемът ни е в подрастващите. Не може да очакваме, че в националния отбор изведнъж отнякъде ще се появят баскетболисти. Проблемът е отдолу.
- Разбрахме, че федерацията готви нова програма за детско-юношеския спорт. Можете ли да разкриете за какво точно става въпрос?
- Програмата е готова, трябва ни още малко време, за да изчистим някои технически детайли. След като я изготвим, тя трябва да стане конституция за баскетболния треньор
Изпълнението й ще бъде задължително. Ще подпомагаме треньорите, докато се научат да работят по нея. Ще стимулираме финансово треньори, които работят добре, както и суперталантливи баскетболисти. Програмата включва някои мерки и се надяваме да почне да дава резултати.
- Какви са тези мерки, ако не е тайна?
- Ще определим треньори, които да работят с подрастващи баскетболисти, а БФБ ще им плаща допълнителни хонорари. Имахме такава практика преди години, но се отказахме от нея. Според мен тя трябва да бъде възстановена. Другото, което ви казах, е за суперталантливи баскетболисти и баскетболистки, на които ще помагаме по различни начини - дали с екипировка, със стипендии и т.н. Това са две от нещата.
- Това ще бъде на национално ниво или по клубовете?
- По клубовете. Тези треньори ще си работят по клубовете, а ние ще ги подпомагаме с допълнителни възнаграждения. Искаме да си работят по отборите, но тъй като считаме, че треньорите са ниско платени, решихме да ги компенсираме. От тях трябва да идват подготвени състезатели за националния отбор.
- Как ще коментирате представянето на националите на Евро'09?
- Имахме свръхочаквания, които за мен се нереалистични. Самото ни класиране е сериозен успех. Оттам идва голямото разминаване и неудовлетворение. Аз лично съм недоволен от играта, защото знам, че можем да играем по-добре. Иначе за победи над някой от тези отбори, с които играхме (Полша, Турция и Литва - б.а.) трябва да се случат много неща. Ако трябва да кажа с една дума - неудовлетворен съм.
- Вредят ли на националния тим клубовете, които привличат чужденци? И в Лукойл Академик, и в Левски дойдоха много американци.
- Това е много сложен въпрос. Клубовете привличат чужденци, просто защото не могат да си купят българи на необходимото ниво. Ако имаше добри българи, те щяха да играят. Клубовете не купуват чужденци от любов към тях. Просто няма българи - те трябва да бъдат създадени, да са готови и тогава ще играят. Това, което можем да направим като федерация, е да наложим чрез правилника да играят наши баскетболисти. В момента е задължително на игрището да има поне един българин. За новия сезон не можем да го променим, защото наредбата вече е приета, но според мен на терена трябва да има поне двама или трима българи. Минимумът е двама. Така по изкуствен път ще дадем възможност на българите да играят. Важно е да се подчертае "изкуствен", защото, ако имахме добри българи, те щяха да играят. Никой няма желание да привлича чужденци. Да не забравяме обаче, че тук говорим за професионални клубове, които искат да побеждават. Не става дума за развитие на баскетбола. Проблемът не е само в правилата, проблемът е в липсата на добри българи. И тук пак се връщаме на въпроса за юношите, треньорите, базите.
- Очаквате ли да бъде направено нещо за базите?
- Състоянието на тренировъчната база е катастрофално. Даже там, където е поддържано, топло, чисто, базата е на 50 години. Нямаме модерни съоръжения, нямаме нищо. Не може да се прави баскетбол на поле, трябват зали. Тук трябва да се намеси държавата в лицето на министерството на спорта и най-вече общините. Федерацията не може да прави всичко. Сега ще даваме стимули на треньори и баскетболисти, ще ги образоваме, но това също не е наша работа. Трябва държавна политика. Но ние преценихме, че ако федерацията не вземе мерки, няма да се промени нищо. Колкото до базата - можем да помогнем с контакти с общини, кметове и т.н., но нищо повече. Ние не сме строители.
- Защо според вас във волейбола, където треньор на националния отбор е също чужденец (Силвано Пранди - б.а.) успяха, а в баскетбола с Пини Гершон не се получи?
- За мен е нелепо и непрофесионално да се сравняват двете неща. Ако погледнем в последните 20 г., класата на мъжкия отбор по волейбол е доста по-висока от тази на баскетболния. Те участват почти непрекъснато на европейски и световни първенства, на олимпиади. Не просто участват, а печелят призови места. Ние от време на време се класираме на европейско първенство. Нивото ни спрямо волейбола е по-ниско. Освен това конкуренцията в баскетбола е страшна, а във волейбола не е чак толкова. Във волейбола имаме традиции, играчите ни са титуляри в големи отбори, в европейския шампион дори. В баскетбола имаме няколко души, които играят в чужбина, в отбори от средна ръка, а играчите ни даже не са твърди титуляри. Това е обяснението. Можеше да се изстиска повече от този отбор, сигурен съм, че можеше да играем по-добре и дори да спечелим мач. Но да говорим за медал от европейско първенство, трябва да сме луди. Ако почнем да работим като хората и това може да се случи. Аз съм непоправим оптимист, може да ме считат за луд, но вярвам в доброто бъдеще на баскетбола.
