Да си спортист в Бразилия, при това чужденец, не е здравословно. Поне така разказват препатили. В това число влиза и терминаторът на националния отбор по волейбол Любомир Ганев, който участва в реален екшън по улиците на Куаража, малко градче в близост до Сао Пауло. Без бутафории и без камери. 100% натурален адреналин, направо от живота.
"Спомням си отлично тази 1990 г. - започва драматичния си разказ Любо. - Бяхме на турне с националния отбор. Първо трябваше да играем в Бразилия, после в Англия, а след това щяхме отново да се върнем в Страната на кафето за световното първенство."
В състава на нашите тогава блестят имената на Димо Тонев и Борислав Кьосев.
Разходка без лодка
"Излязохме да се разходим с разпределителя Иван Тасев, въвежда ни в сюжета Ганев. - Знаехме, че е опасно да щъкаме с много пари и ценни предмети по себе си. Затова излязохме с дребни. Аз имах някакъв часовник Casio, който струваше $ 20. Тръгнахме по крайбрежната улица. Беше доста оживено. След като направихме сериозна разходка, решихме да видим какво има по успоредната улица. И влязохме в една от малките пресечки. Така филмът започна".
В тъмната уличка към двамата волейболисти приближават група юноши. Единият от тях вади пистолет. И подканва нашите да се разделят с ценностите си.
"Ние реално нямахме нищо в себе си. Но пишлеметата се загледаха в часовника - с чувство за хумор се връща към случая Любо. - Единият посегна да го вземе. Аз гледах някой да не мине зад мен. Мръднах, за да изгърмя един тупаник на този, който посегна към часовника. В този момент момчето с пистолета стреля".
Разговорът с Ганев върви с усмивка, някак в духа на шегата. Но тогава съвсем не му е било до смях.
Пушечно месо
"Изстрелът беше в земята. Не го очаквах въобще. След гърмежа се почувствах като анимационен герой. Като в "Том и Джери". Подскочих и сякаш направих няколко крачки във въздуха, точно като във филмчетата. Оттам спринтирах към хотела така, че може би най-бързият мъж в света тогава Бен Джонсън нямаше да ми бъде конкуренция. Хотелът беше близо. Едва при влизането в него видях, че кракът ми кърви", допълва Любо.
Сачмата намира палеца на волейболиста, но за щастие не му причинява тежки поражения.
"Пристигна докторът на отбора. Донесе някаква кислородна вода, а тя - изветряла, сигурно беше на 3 години. Абе, обикновена водица. Криво-ляво, промихме раната, нещата бяха наред", приключва разказа за личното си участие в престрелката Ганев.
Но екшънът не свършва с него. Иван Тасев остава в тъмната уличка с бандитите...
На мястото на събитието
При разпределителя изстрели няма. Бандата го обгражда с намерението да изкрънка каквото може, след като е изпуснала едрия улов. За щастие наблизо минава градски автобус, а слязлата от него млада двойка спасява Тасев. Той се изскубва от тийнейджърската банда и се вкопчва в момчето.
Историята за екшъна с Любо и Иван бързо се разпространява в отбора. Но вместо шок и ужас, предизвиква смях и майтапи сред играчите.
"Бъзикаха ме здраво. Аз пък вече бях гърмян заек - смее се 19-години по-късно легендарният диагонал. - След случката по улиците на Куаража бях като от "Балкантурист", пътувах с момчетата, но не можех да играя".
Така турнетата в Аржентина и Англия минават без Любо на полето. Но той е неотлъчно с отбора. Не за друго, а защото самолетните билети вече са платени...
