Тиаго Силва е един от най-силните чужденци, играли в България. И един от най-интелигентните. Говори шест езика, българският му е отличен. От 2007-а е в Белгия, но отново му се играе у нас. В ЦСКА или “Литекс”? Широкото сърце на Тиаго Силва е отворено и към двата отбора. Както и към всички красиви жени.
- След като напуснахте ЦСКА през 2007 г., за вас се знае малко. Какво правите сега, Тиаго?
- Играя в Белгия, в “Генк”. Като цяло нещата вървят добре, за съжаление ме преследваха някои контузии. Но всичко е под контрол.
- Какви успехи постигнахте?
- През миналия сезон спечелихме купата на Белгия. За съжаление играх само до четвъртфинала, защото се контузих. Съдба. Важното е, че отборът ми спечели и вече имам отличие и в Белгия.
- Различен футбол ли се играе в Белгия?
- Доста е различен в сравнение с България. Не ми доставя толкова голямо удоволствие. Белгийците играят механично. Искаш или не, се превръщаш в робот. Не рискуваш много, играеш просто. Тежък футбол е, няма много технични играчи.
- Да разбираме ли, че в България сме по-добри?
- Предпочитам да играя в българското първенство. Отборите са технични, точно като в Бразилия.
- Връщате ли се в България в последните години?
- Четири пъти точно. Поддържам непрекъснат контакт с приятели. Освен това България завинаги ще бъде в сърцето ми, както Бразилия.
- Щом толкова обичате България и футбола тук, може ли да се върнете?
- Разбира се, с голямо удоволствие. Договорът ми с “Генк” изтича в края на сезона. Имам оферти от няколко отбора, но не и от български досега. Ще ви кажа така - синът винаги се връща в прегръдката на майка си. С мен не е по-различно.
- ЦСКА или “Литекс” бихте избрали?
- Обичам и двата отбора. “Литекс” ме накара да видя България, направи всичко да се адаптирам и да бъда щастлив. Завинаги ще бъда благодарен. Особено на Гриша Ганчев. Може би мнозина не знаят, но останах в България заради него. Около посрещането на 2005 година си бях стиснал ръцете с “Фламенго” и на практика бях напуснал завинаги България. Ганчев ми се обади и повлия да се прибера. Тогава се стигна до трансфера ми в ЦСКА. “Червените” са безспорно най-големият, най-популярният, единственият отбор, за който са чували по цял свят. Тим с огромни амбиции, който ми даде много щастливи спомени. Наистина обичам феновете на ЦСКА. Затова бих се върнал в радост и в “Литекс”, и на “Българска армия”.
- Следите ли българското първенство?
- Знам какво става, но не навлизам в подробности.
- Кой е най-яркият спомен от българския футбол?
- Ха-ха, той е и смешен, и сериозен. Играх в “Литекс” в Ловеч и завършихме наравно. Беше студено, валеше, часът беше около 21. Гриша Ганчев беше много ядосан от резултата. Влезе в съблекалнята и накара всички да излезем отново на терена. Сам взе 16 топки и ги сложи в полукръга пред наказателното поле. Нареди ни всички да започваме да бием към вратата, за да се научим да вкарваме голове. След това Ганчев си тръгна, но се върна след два часа, да види дали продължаваме. Чак тогава ни пусна да се прибираме. Разказах тази история на Луиш Фелипе Сколари и той падна на земята от смях. Но беше много хубаво да видиш с каква страст президентът се интересува от отбора си. Ганчев ми помогна много да се развия като личност.
- Кога се видяхте със Сколари?
- Преди две години на летището в Сао Пауло. Летяхме заедно. Сколари е уникален треньор. При него футболисти със средни възможности могат да станат световни звезди. Сколари работи психологически с отборите си. Много е дисциплиниран и, от друга страна, е като баща на играчите си. Интересува се за всичко, което става в семейството ти, готов е да помага. Взима напрежението върху себе си, за да се готвим ние спокойно.
- Къде работихте заедно?
- Сколари ме взе в “Палмейрас”. Спечелихме Копа Либертадорес, станахме шампиони на Бразилия.
- Кой е най-интересният ви футболен приятел?
- Безспорно е Фаустино Асприля. Дойде в “Палмейрас” през 1999 г., когато бяхме на тренировъчен лагер в Италия. Шефът на “Пармалат” Калисто Танци ни беше поканил. Тино, както всички го наричахме, дойде да се шегува. Пристигна пред хотела с едно грозно, но модерно жълто “Ферари”. Но паркира толкова близо до бордюра, че когато отворихме вратата му, тя се счупи. Всички се стъписахме. Но в следващия един час не спряхме да се смеем, начело с него. В Бразилия Асприля беше уникална звезда. Видеше ли бедни деца по улицата, ги качваше в колата си. Водеше ги в “Макдоналдс”, купуваше им сандвичи. Треньорите просто полудяваха с Тино.
- Приятел сте и с Роналдиньо...
- О, естествено. През 1999 г. бяхме в една стая в Банкок на лагер с юношеския национален отбор. Един път Роналдиньо реши да ми вземе часовника “БУЛЛОВА” и да пробва дали е оригинален, като скочи с него в басейна. Естествено не беше. Часовникът спря да работи, а целият отбор се забавлява на мой гръб. Когато се върнахме в Бразилия, Роналдиньо ми купи нов. Същата година играхме на световното първенство в Нигерия, но тогава шампион стана Испания. Беше поколението на Шави, Касияс и Мориентес.
- Сколари ли е най-добрият треньор, с когото сте работил?
- Да, велик човек. И в България имате треньор от голяма класа - Стойчо Младенов. Той е много по-напред от останалите. Начинът, по който води подготовката, прави отборите му силни. Резултатите ги знаете много добре. Младенов вкарва отлична динамика в играта, отборите му са безкрайно дисциплинирани.
- Помните ли, че бяхте и национал на България?
- Никога няма да забравя този магически момент. Бях национал на България, а треньор беше един от най-великите футболисти, които светът помни - Христо Стоичков.
- Тогава бяхте научили химна на България.
- О, и сега го знам. Мога да ви го запея. А мога и да го напиша. Ето - ще ви го пратя на електронната поща: “gorda stara planina, do nei dunava sinei, slunce trakia ogriava...” А не съм забравил и “Българи юнаци”. За съжаление ФИФА не ми позволиха да играя в официални мачове за националния отбор на България. Но никога няма да забравя контролата срещу Турция. Валеше и спечелихме убедително. Момчетата в отбора се държаха страхотно с мен. Съдбата реши да изиграя само този мач.
- Кой е най-силният ви двубой?
- Финалът на бразилското първенство през 1998 г. Бях едва 18-годишно момче. Станах шампион, играейки между велики футболисти. С “Палмейрас” се изправихме срещу една невероятна машина “Крузейро”, където бяха Дида, Валдо, Жилберто, Мюлер, Фабио Жуниор, Алекс Алвеш...
- Какво ви липсва най-много от България?
- Топлите сърца на българите, храната, феновете и разбира се - красивите жени.
- Какво е различно в сравнение с Белгия?
- Може би сте чували, че Белгия е една от държавите с най-много самоубийства. Бих посъветвал белгийците да ходят по-често до България и Бразилия, за да видят как се живее.
- Известен сте като ценител на женската красота. Оженихте ли се?
- Още чакам дамата на сърцето ми. Без страх ще кажа, че българките и бразилките са най-красивите в света.
- Слушате ли още българска музика?
- Имам няколко диска. Последния път, когато дойдох в София, отидох на пиано бар, за да слушам Васил Найденов и Тони Димитрова.
