През този сезон Уейн Рууни носи Манчестър Юнайтед на гърба си. Нападателят е забил 25 гола във всички турнири, а последните два заши в мрежата на Милан във вторник. Въодушевеният сър Алекс дори заяви, че Рууни с нищо не отстъпва на Роналдо и Меси. Медиите в Англия пък са възхитени от начина, по който той се справя, когато е сам в атаката.
"Когато играя с Берба или Оуен, аз трябва да се нагаждам към тях", споделя Уейн пред списание "4-4-2", но може би премълчава, че това му пречи. Кратко доказателство - последните два мача на Юнайтед. Срещу Милан Рууни игра сам в нападението и Червените дяволи удариха росонерите насред Милано с 3:2. Срещу Евертън на Уейн му се наложи да си партнира с Бербо - и Юнайтед падна с 1:3.
- Уейн, вие сте баща, капитан на Англия и водещият голмайстор на Манчестър Юнайтед, а сте само на 24 години. Как се справяте с тези отговорности?
- Като малък никога не съм мислил за тези неща и сега също не го правя. Просто се концентрирам върху играта си всяка седмица и се опитвам да дам най-доброто от себе си.
- Майкъл Оуен и Димитър Бербатов са по-възрастни от вас с 5 и 4 години, следователно вие би трябвало да останете в клуба най-дълго. Чувствате ли се като големия хищник в атаката на Юнайтед?
- Не, аз не гледам така на нещата. Те имат повече опит, били са в различни отбори. Трябва да ги гледаш, слушаш и уважаваш. Трябва да видиш какво правят и как могат да ти помогнат. Ние говорим много за футбол, за това как да пробиваме защитата.
- Удобно ли ви е да давате съвети на по-възрастни играчи като тях двамата?
- О-о-о, да. Умея да обяснявам какво мисля. Младите футболисти в Юнайтед правят това с по-големите. Важно е да имаш увереност още като млад и да казваш на по-възрастните какво чувстваш, защото така можеш да помогнеш. В Евертън например първият отбор тренираше на едно място, а младежите и резервите на друго. В Юнайтед станеш ли на 16, започваш с мъжете. Това е по-добре за младите играчи, чувстват се много по-спокойни около нас.
- Бербатов не е типичният футболист на Манчестър Юнайтед.
- Той има невероятното умение да включва другите в играта. Може да вкара от наказателното поле, извън него, с глава. Когато след лятната почивка се върна в Манчестър, бе по-решен откогато и да било. Вижда се, че този сезон е по-силен. Той може да
изглежда малко мързелив, но хората не виждат колко много се труди. Той е един от най-скромните и неегоистични футболисти, с които съм играл. Той никога няма да се ядоса, че не е вкарал, ако отборът е победил.
- Каква е разликата между Бербатов и Оуен?
- Трябва да променям стила си, когато играя с единия, с другия. Берба обича да се заиграва с топката. От мен се иска да му отварям колкото може повече свободни пространства, за да може да го прави. Майкъл обича да се включва от втора позиция и да изскача зад гърба ми. Така че аз трябва да го пропускам да минава.
- Тази година ви се налага да се справяте без двама големи футболисти. Първо ви напусна Роналдо...
- Той би липсвал на всеки отбор, но ние трябваше да продължим напред. В последните 2-3 сезона аз играех на по-голям периметър от терена, а Роналдо преминаваше през центъра. Това се промени за мен, когато той напусна. Отборът знаеше, че щом той е на терена, все ще измисли нещо - ще изскочи отнякъде, ще шутира, ще направи някой финт. Сега с Валенсия е по-различно. Той прави много повече рейдове по фланга и центрирания в наказателното поле.
- А Карлос Тевес?
- Карлос бе симпатяга. Честен играч, който може да търчи по 90 минути на мач всяка седмица. Няма какво повече да искаш от един съотборник. Мисля, че той се вписа много добре от първия ден. Аз съм доста щедър играч, така че когато той бе в по-добра позиция, му подавах или пък когато не се връщаше, го покривах. Имахме страхотно партньорство, работехме един за друг. Живеехме съвсем близко, ходехме заедно на тренировки, до летището. С него бе много по-лесно да се разбереш на терена, отколкото ако разговаряш. Английският му не е много добър. Понякога можехме дълго да пътуваме нанякъде с колата, без да кажем и дума.
- Вече не стреляте толкова много отдалече. Това треньорско решение ли е или има друга причина?
- Ами по-рядко попадам в удобни позиции. Преди играех с футболисти като Тевес и Бербатов, опитвах да изскачам зад тях и не получавах толкова често топката в наказателното поле. Заради това и стрелях повече отдалеч. Аз обаче си оставам все същият страстен играч. Важно е да имаш такъв футболист в тима си - той може да вдигне отбора, да вдигне публиката. Всъщност аз обожавам да шутирам, да шутирам и пак да шутирам. Големият играч е този, който бие тогава, когато трябва, а когато има съотборник в по-добра позиция - му подава.
- Този сезон вие сте един самотен нападател...
- Трябва много да тичам, да задържам топката. Много е важно да мога да задържам - иначе отборът е подложен на голям натиск. Трябва да приемеш, че си сам в атаката и цялата отговорност пада върху теб. Не можеш да си позволиш да пропускаш, защото от теб зависи целият отбор.
- Битката за титлата между вас и Челси ли е?
- Не. Арсенал също е добър отбор. Играе прекрасен футбол, вълнуващо е да ги гледаш. Имат и няколко много добри млади момчета. Мисля, че Венгер заслужава пълен кредит на доверие. Той е прав да развива млади играчи, а не да купува скъпо.
"7 дни спорт"
