Една жива легенда на българския спорт празнува днес 80-годишен юбилей. Титанът на шосето Боян Коцев ще остане в историята като първия колоездач с три победи от обиколката на България. Това постижение оцеля 49 години и бе подобрено едва миналата есен от Ивайло Габровски. По случай юбилея за Коцев ще има тържество на 27 април в Музея на спорта.
Славният ветеран Коцев се гордее с етапна победа от Пробега на мира от 1953-та, бронз две години по-късно на същото състезание с националния отбор и трето място в индивидуалното класиране през 1958-а. Сред емблематичните му успехи са и трите поредни отборни победи (1955 - 1957) в обиколката на Египет, след които купата остава завинаги в България и до днес се пази в Музея на спорта. Коцев е участник на три олимпиади - в Рим през 1960-а и Хелзинки през 1952-а като състезател и в “Монреал '76” като треньор. През 1960-а той прекратява кариерата си заради... дадена дума. Защо и до днес съжалява, че се отказал от спорта, какво е запалило обичта към колоезденето и още любопитни моменти славният състезател разказа пред “Труд”.
Бате Боян, както го знаят повечето съседи, ни посреща в столичния квартал “Младост 2”. Живее в панелка, в близкото кафене всички го познават и поздравяват с усмивка. С едно кимане на главата и без да пита, младичката сервитьорка носи обичайната поръчка. “Питайте, питайте, всичко ще ви разкажа - подканя великият колоездачен ас. - Всичко си спомням сякаш беше вчера.” И сам започва:
“Късно взех да се състезавам - чак на 16-17 години, и рано се отказах. Още ме е яд. Прекратих кариерата си заради един партиен функционер, който ми нанесе обида. Казах, че ако спечеля три пъти подред обиколката на България, ще спра да се състезавам. А той репликира, че много е чувал така да се отказват, но никой не го прави. През 1960-а, като видях, че отново ще бия, ми идеше да ударя спирачки и да оставя другите да ме задминат. Но не го направих и понеже съм шоп - каквото кажа, правя го, така се отказах. После обиколките станаха по-слаби и можех да спечеля още две или три.”
Коцев разказва с вълнение, сякаш отново изживява емоциите отпреди 50 г. “Започнах с колело, направено от две скъсани рамки, и до края на кариерата си карах с него - връща лентата Коцев. - Направи го първият ми треньор Стоян Ангелов, който беше най-добрият механик не само в България, но и в света. Останалите части освен рамката купих от Югославия. След като беше готово колелото, дори не го изпробвах, а направо участвах в пробега София - Варна и го спечелих. След това със същия велосипед карах и на световно първенство, и на олимпиада. Бяхме го кръстили “София”.”
