Христо Бонев реши да сложи ръце в огъня и да вади оттам "черно-белите" кестени, преди да са изгорели докрай. Икона на Локомотив (Пд) като футболист, 63-годишният пловдивчанин има отворена вратичка и към треньорския иконостас с родния си клуб, където дебютира през 1963 г.
Трябва да го спаси от изпадане. Два епизода ще покажат дали ще има нов хепиенд в поредния сезон на дългия любовен сериал между Бонев и Локомотив (Пд). Първият е утре на сцена "Овча купел" срещу Славия.
- На какво научихте футболистите за петте дни, в които вече сте треньор на Локомотив (Пд)?
- Ще бъде неправилно и нечестно, ако кажа, че съм ги научил на нещо кой знае какво за няколко дни. Виждам, че присъствието ми в съблекалнята веднага вдига самочувствието. Това, което правя, е да водя тренировките по един съвсем различен начин от Шенсой (б.р. - подалия оставка бивш треньор на Локомотив). Виждам, че футболистите са доволни от нещата, които правим. Аз не искам и няма да критикувам никого. Има си хора, които да оценяват. Всеки треньор носи своя философия.
- Вашата каква е?
- Моята философия е да работя професионално и с професионалисти - момчета, които обичат футбола и на тренировки и мачове изпитват удоволствие от това, което правят. Аз искам тяхното единствено задължение да бъде това, че с играта си да доставят удоволствие на публиката. Затова е футболът.
- Не им ли е задължение с играта си да оставят Локомотив (Пд) в “А” група?
- Не задължение, това е призвание! Те са призвани да останат в “А” група, тъй като няма в България привърженици, които така силно да обичат отбора си като нашите. Това значи, че обичат и самите състезатели. А и условията, които създаде новият президент и собственик г-н Коко Динев, ги задължават повторно.
- Толкова ли е голяма разликата в Локомотив (Пд) преди и след неговото идване?
- Много, много голяма е разликата. Той е футболен човек, аз го познавам от времето на Жоро Илиев. Неговите цели от догодина ще бъдат такива, каквито бяха на покойния ни президент.
- Той искаше шампионската титла и я спечели. Такава ли ще бъде целта и на новия собственик?
- С тези разходи, които прави - и от които всички в клуба са доволни, - значи целта ще е изключително голяма. Не веднага, но ще има период от две-три години, в които ще се гради отбор, за да се постигне с него.
- Къде виждате вашето място за постигането на тези цели?
- В Локомотив.
- На скамейката или на трибуната?
- Навсякъде. При привържениците, на трибуната, на зеления терен. Трябва и искам да съм там. Да работя за отбора на моя живот. Зависи президентът на какъв пост ще ме постави. Аз претенции нямам.
- Остава да завържете обувките и да излезете по екип.
- Ех, ако имах тази възможност! Желанието ми е изключително голямо, но възможностите - нулеви.
- Как мотивирате футболистите да спечелят оставащите два мача срещу софийски отбори - Славия и Локомотив?
- Най-напред ги накарах да осъзнаят, че съдбата е в техните ръце. Никой няма да ги извади от “А” група при две победи. Аз познавам футболистите от първия ден, в който се събраха на лагер. Присъствал съм на всички мачове, наясно съм с възможностите им и искам в тези два мача да постигнат максимума. Да победят, да донесат радост на нашите фенове и да забравят трудните дни.
- Осъзнавате ли риска, че ролята ви на спасител може да се окаже съвсем друга при неуспех?
-Това никога не ме е вълнувало, тъй като нито болката, нито мъката ми ще е по-малка, ако отборът изпадне и не съм аз треньор. А когато ми казват и феновете и собственикът, че имат нужда от мен, аз нямам друго решение. Този риск съм го поел. Не мога да откажа на хората, които обичат Локомотив и дават мило и драго за него.
- Останаха ли добри играчи в българското първенство?
- Не са толкова много, а най-добрите в момента са в Литекс. Неслучайно това беше отборът, който през цялата година показваше добри игри - с малки изключения, което е нормално. И съвсем закономерно стигна до титлата. Специално за Локомотив - имаме добри футболисти и мисля, че с няколко попълнения, които ще направим след първенството, и най-вече с дадени под наем момчета от нашата школа ще създадем отбор за първите три места.
- Не стават ли много кандидатите за тези три места?
- Нека, нека стават много! Тогава ще се вдигне нивото.
- Вашата първа специалност като футболист - да вкарвате голове, явно днес се оказва тежко бреме за много нападатели у нас...
- Аз имах много специалности като футболист, както вие се изразявате. Не само съм вкарвал, но и съм подавал, и съм организирал играта... За да реализираш гол, първо трябва да имаш нещо, дадено от Господ. Другото е изключително усилена и постоянна работа. И не на последно място - самочувствие пред вратата. Вярно е, че в България много трудно може да излезе добър голмайстор. И ако излезе, президентите бързат да го продадат и да вземат няколкостотин хиляди евро.
- Не бяхте треньор повече от 10 години. Лесно ли направихте крачката към скамейката?
- Направих я само защото е за Локомотив (Пд). Иначе не бих се хванал с друг отбор.
- След като водихте германския Заксен, не са ли ви търсили с треньорски оферти?
- Избягвал съм такива разговори.
- А липсвал ли ви е занаятът?
- Какво да ви кажа... Имах възможност да съм по-близо до семейството, вече се радвам и на голям внук Христо и на две внучки. Това ми запълва обикновените човешки радости и не ми е липсвала професията много.
- С какво чувство гледате мачовете на националния отбор?
- С голяма болка, защото след 1998 г. нямаме класиране за световно първенство. Което говори, че всеки един от нас, които сме в българския футбол, трябва да поеме вина за това. Но на първо място - хората, които го ръководят. Защото от най-успешния спорт те го докараха под нулата.
- Вие бяхте треньор на много от сегашните ръководители...
- Бях треньор на всичките.
- Ако имате за един ден властта във футболния съюз, какво ще направите?
- Първо ще го преместя извън София. В някой футболен град и всички тези безгръбначни, които се въртят около улица “Иван Асен”, да се чудят къде е! За да се постигне нещо, ръководството трябва да е независимо и изнесено от София. Има градове като Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, където хората умират за футбола...
- Твърдите, че футболният съюз е повлиян от софийските отбори?
- Да, твърдя го. Но това е тема на друг разговор. Само едно нещо ме вълнува сега и то е съдбата на Локомотив (Пд).
Ангел Виденов, "Труд"
