Георги Младенов: В националния се побеждава със сърце и вяра

Ще се постарая да не повтарям грешките на Тити, но и да възприема хубавите неща, които той наложи.

Георги Младенов: В националния се побеждава със сърце и вяра

 Георги Младенов е новият селекционер на мъжкия национален отбор по баскетбол. Минути след като бе избран, първото интервю в новото си амплоа легендарният баскетболист даде за "Труд", като трудно сдържаше емоциите си.


- Честито, г-н Младенов. С какви чувства приемате назначението?


- С гордост. Защото да си треньор на националния отбор, е голяма чест и гордост за всеки, който осъзнава какво е това. Като играч винаги съм се стремял да стигна до националния отбор, играх за България на 4 европейски първенства. Сега, вече като треньор, 12 години работя с мисълта, че в един момент ще оглавя и националния. Ето че се случи. И веднага казвам - лесното мина. Най-лесно е да те назначат. Трудното идва после. Трудно е да постигнеш това, за което са те избрали и което ти самият искаш. Съзнавам, че този разговор сега нямаше да го водим, ако не се бяха случили неприятните сцени след полуфинала за купата между "Левски" и "Рилски спортист" (б.а. - визира оставката на досегашния селекционер Константин Папазов-Тити, дошла след скандалите около турнира за купата). Така се стекоха обстоятелствата тогава, че сега спешно трябваше да се избира нов селекционер...


- Какво е най-важното условие за успех на националния отбор в предстоящите европейски квалификации?


- Ще работя с всичките си сили за баскетболно обединение около отбора. Предстоят ми разговори със Симеон Варчев, Росен Барчовски, Георги Глушков, Сашо Везенков, с Константин Папазов, разбира се. И с много други. Иска ми се вълненията около това кой ще поеме отбора след Папазов да останат до това заседание на Управителния съвет, на което ми бе оказана високата чест. И всички заедно да опитаме да заработим за каузата. Искам да усещам зад гърба си подкрепата на всички. Само тогава може да имаме резултати, с които да се гордеем. Като казвам резултати - нямам предвид само тази квалификация, в която сме в много тежка компания с отборите на Черна гора, Израел и Холандия. През последната година бях близо до Папазов и отбора, наясно съм с възможностите на баскетболистите. Ще се постарая да не повтарям грешките на Тити, но и да възприема хубавите неща, които той наложи.


- Вие сте треньор повече от десетилетие? Кой е принципът, който като наставник не сте нарушавали никога?


- Убеден съм, че най-важното е да работиш със сърце и вяра, да си честен към това, което правиш. Както се казва - през деня може да се е случило всичко, но когато вечер сам се погледнеш в огледалото, си наясно дали си свършил това, което е трябвало. И дали наистина си бил всеотдаен. Вярвам, че е от изключително значение това разбиране за отношението към работата да бъде предадено и на баскетболистите. Искам всички в отбора - и играчи, и треньори, да са с ясното съзнание, че е нещо много велико да играеш и да работиш за България. И да са честни със себе си, с работата си и с... огледалото всяка вечер.


- Големият въпрос за националния отбор е дали в него ще играят близнаците Калоян и Деян Иванови...


- Така е. Те играят в най-силните първенства, бяха лидери на отбора, и то абсолютно заслужено. Но казаха, че националният отбор вече е затворена страница за тях. Все пак ще говоря с двамата. За да си изясним позициите. Но няма да се моля на никого. Абсурдно е в отбора да има хора, които не са убедени на сто процента, че искат да играят за България. Убеден съм, че братята Иванови ще бъдат изключително полезни. Но насила хубост не става - те ще решат дали ще играят за България.


- Готов ли сте да коментирате състава на националния?


- Готов съм, но не искам да го правя сега. Изборът на играчи пред селекционера никак не е богат, дори бих казал, че е доста стеснен. Ще проведа разговори с играчите и тогава ще коментирам състава в детайли. Но едно ще кажа сега - място в отбора абсолютно заслужава Александър Везенков - изключителен талант и отличен баскетболист, който играе на много високо равнище в Гърция.


- А какъв ще е щабът, с който ще работите?


- За себе си съм наясно кои хора ще влязат в него, но не искам да ги обявявам сега. Предстои ми едноседмично пътуване в Италия. Като се върна, вероятно ще организираме пресконференция, на която ще бъде представен новият спортно-технически щаб.


- Споделихте, че няма да повтаряте грешките на Папазов? Къде сбърка той според вас?


- Не искам да влизам в ролята на човек, който оценява предшественика си. Още повече че аз поемам отбора от Папазов, който и сега щеше да е селекционер, ако не бе онова стечение на обстоятелствата. Все пак ми се струва, че преди последните европейски квалификации на лагера той беше дал прекалена свобода на играчите, разчитайки на тяхното съзнание и сериозно отношение към подготовката. Моето мнение по този въпрос е по-различно - има неписани правила, които всеки, който иска да успее, трябва да спазва. Няма да изисквам от играчите да са приятели извън терена, което по принцип е нещо много хубаво. Но ще искам от тях по време на мач да са готови във всеки един момент приятелски да помогнат на съотборника до себе си. За да могат по-късно да очакват същото и от него. Така, с взаимопомощ и пределна мобилизация на силите, може и да успеем. Равнището на българския баскетбол е такова, знаем, че не е много високо, и за нас е задължително да влагаме всичките си сили във всеки мач. Само тогава може да се надяваме на добри постижения.


- За какво първо се сещате, когато стане дума за националния отбор?


- За мача в Пазарджик през 1988 г., когато победихме отбора на Югославия с 24 точки разлика с всичките големи звезди на тогавашния им състав. Играх много успешно срещу Дражен Петрович, Бог да го прости. Спомням си и как паднахме от Франция на европейското в Германия през 1985-а, след като водихме с 24 точки. При победа щяхме да сме сред четирите най-добри... Няма да забравя и драматичната допълнителна европейска квалификация в София през 1995-а. Тогава пък имахме двадесетина точки аванс на Турция и отново загубихме, а от Югославия паднахме след продължение...


- Но аз си спомням последния ви мач в националния и сълзите в очите ви тогава...


- Да, през 2001-ва загубихме с 3 точки от Украйна в Киев в мач, който държахме в ръцете си и бяхме по-добри (б.а. - треньор на отбора е Константин Папазов). Да, разплаках се в съблекалнята след мача и не се срамувам. Плаках заради изпуснатия шанс и защото изиграх последния си мач за България. Ето че сега ми предстоят мачове като селекционер. За мен това е истинско и мечтано завръщане в националния отбор и ще вложа всичките си сили, познания и опит, за да успеем.

Росен Кирилов: Всичко в Спартак Варна е на ниво Първа лига

Вижте какво казва треньорът на "соколите"

Петричев: Клубове от Висшата лига следят играчи на Лудогорец

„Надявам се, че ШЛ ще стане още по-интересна с новия си формат“

Георги Глушков: Законът за борба със спортното хулиганство е належащ

Изоставането с финансирането на клубовете е огромно, но вече го наваксваме

Емил Спасов отписа Левски за Европа

Вижте какво каза "синята" легенда

Сестри Стоеви обявиха каква е целта им в Париж

Преди дни българките официализираха квотата си за париж

Гимнастичка от ансамбъла: Трябва да сме по-уверени и концентрирани

Вижте какво каза Маргарита Василева след бронза на Световната купа в София

Ники Михайлов: Баща ми покани Бербатов в БФС, но той отказа

Ако не преподпиша с Левски, приключвам с футбола

Васил Панайотов: Трябва да вземем максимума от Левски

Вижте какво каза един от най-важните футболистина Черно море

Мъри: Моят Левски беше готов за шампион

Вижте какво каза Станимир Стоилов

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки