Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи първата от поредицата шведски срещи на Христо Стоичков за ТВ гиганта „Унивижън“. Пред кавалера на „Златната топка“ застана големият Свен-Горан Ериксон!
Той е треньор от екстра класа. Работил е в 16 отбора, като единствено два пъти е назначаван в Бенфика. С португалския гранд е триумфирал три пъти с титлата и е участвал във финал за КЕШ. В португалския си период не успя да седне на европейски връх. Направи го в Италия. Спечели историческата последна Купа на носителите на купи с Лацио, като с този тим триумфира и в Серия А. Почти 20 години по-рано той ликува и с Купата на УЕФА с Гьотеборг. Печелил е и Купата на Италия начело на вечния съперник на Лацио - Рома. Бил е треньор на Мартин Петров и Валери Божинов в Манчестър Сити в началото на ерата на мултимилионите във футбола. Ериксон направи революция в най-консервативния футбол, след като бе избран за първия чуждестранен треньор на националния тим на Англия. За последно бе селекционер на Филипините. В кариерата си е водил още Кот д'Ивоар и Мексико.
- Мистър Ериксон, хиляди благодарности, че се съгласихте да бъдете с нас в програмата на“Унивижън”! Как се чувствате днес след толкова много години във футбола?
- Липсва ми работата! Добре съм горе-долу, но не съм работил през последните шест – седем месеца. Добре е, но доста по – хубаво е човек да е деен, отколкото да седи без работа.
- Започвате в Швеция, след това Португалия, Италия, Мексико, националният отбор на Англия, Китай... Къде се чувствахте най-добре? Къде Свен-Горан Ериксон е бил максимално оценен като човек и специалист?
- Трябва да кажа, че навсякъде. Посрещали са ме отлично, а аз се чувствам добре, където и да ме прати съдбата. Вярно е, че някоя работа е по-престижна от друга. Например да си треньор на националния отбор на Англия е нещо много сериозно. Да си начело на Лацио в Италия също... Да победиш с Лацио в „скудетото“ е нещо наистина красиво. Бях добре и в Португалия с Бенфика – един наистина голям клуб! Преди много години в Швеция също - тогава успяхме да спечелим важен трофей в Европа. Навсякъде. Дори и в Китай! Бях в Шанхай. Огромен град. Изобщо футболът в Китай расте с гигантски стъпки.
- Как виждате днес националния отбор на Швеция? Отбор, напуснат от толкова много добри ветерани едновременно...
- Няма значение. Все пак успяхме да направим чудо, като в квалификациите отстранихме Италия от световното първенство. Швеция е една малка страна във футболно отношение и в сравнение със славната Италия. Но не се страхуваме да водим битки. За нашия отбор винаги по-важни са били строгата дисциплина и организация. Защитата ни постоянно е на високо ниво. Винаги превъзхождаме съперника физически. Всички работят заедно и влагат максималното от себе си. Трудно е да вкараш гол на Швеция, защото се защитаваме наистина добре. Нямаме играчи като Меси и Роналдо. Единствената ни по-изявена звезда – Златан не играе вече. Но пак казвам – това е отбор, в който всички работят много и всеотдайно.
- Всички говорят за Златан, но той приключи кариерата си в националния отбор. Може ли да се върне?
- Мина повече от година, откакто не играе. Никой не знае дали обаче не може да се случи чудо. Ще е интересно да следим кариерата му, но в националния мисля, че няма да се върне повече.
- Бил сте треньор и на още един голям тим – националния на Мексико. Разкажете впечатленията си от този отбор.
- Мексико е наистина класен състав. Знаете, че „сомбреротата“ винаги се класират на финалите на световните първенства. Много силен технически тим. Винаги. Невероятно бързи футболисти с добра техника. Тяхната мечта е да успеят да стигнат до заветния пети мач на световно първенство. Надявам се да успеят да го направят един ден.
- Имат добри футболисти – Очоа, Гуардадо, Чичарито, Лосано...
- Да, имат имена в отбора. Звезди. Но ти знаеш добре, защото си играл на световно първенство. Наясно си, че да имаш звезди не е достатъчно. Трябва и много късмет и всичките ти играчи да са във върхова форма. Много различни фактори трябва да са в твоя полза и да имаш късмет. Освен това на световно първенство всичко е възможно.
- А кои са националните отбори, които ви харесват най-много?
- Германия. Винаги са силни. На европейски и световни почти винаги стигат до полуфинал или финал. Харесва ми техният манталитет и увереност в победата. Бразилия също ми импонира заради атрактивния футбол. Испания също са висока класа. Много от експертите харесват Франция, но не знам дали заради победата им на последното световно или заради играта им. Но ако трябва да избирам само един отбор, за мен това е Германия.
- А Бразилия, Аржентина?
- Бразилия – да... Аржентина – не. От доста време те са само един Меси и всички надежди са вперени в него винаги. И аз персонално още не съм се отказал да видя как той ще направи едно голямо първенство. Първо, защото го заслужава и второ, защото феновете искат да го видят в националния отбор по същия гениален начин, както играе всяка седмица за Барселона. Меси е голям, но националният отбор на Аржентина - не толкова.
- Ще ви видим ли скоро отново начело на някой голям отбор като директор или треньор?
- Много бих искал, но не знам дали възрастта няма да отблъсне желаещите. Проблемът е, че се чувствам все още млад и имам енергията. Това е проблемът. Добре съм и ако се появи нещо, което да ме заинтересува веднага ще приема и ще се върна на работа. Но ако няма, ще продължа със скучната почивка.
- Бих искал да ви попитам за вашите впечатления от времето, когато работихте в Мексико. Как бихте определили периода ви начело на мексиканския национален отбор, който може би нямаше очаквания, че ще има на своя мостик един толкова известен треньор като вас?
- Много ми хареса да бъда в страната и да работя в Мексико. Прекрасна държава, а Мексико Сити е уникален град. Пазя много добри чувства и прекрасни спомени от този период. Мексиканците са наистина чудесни хора и са много учтиви и гостоприемни към чужденците. Всичко беше наистина окей. Що се отнася до футбола, не всичко вървеше толкова добре. Почти винаги играехме успешно в домакинските мачове. Побеждавахме вкъщи, но като гости в някои срещи имахме проблеми и накрая от федерацията решиха да ме освободят и да сложат друг треньор. Мексико като отбор има много добри играчи, технични и бързи. Важното за тях е, че винаги се класират и играят на световно. Един ден ще успеят и да продължат до заветния пети мач. Това е наистина прекрасна мечта на всички в страната. Ако ме питате за нещо негативно за мексиканския футбол – да има. Прекалено много политика. Наистина много политика. Собствениците на клубовете са същите хора, които управляват и федерацията... А това създава наистина големи проблеми понякога.
- Мислите ли, че това беше голяма пречка за вашата работа? Да има наистина толкова много политика във футбола и всеки да се опитва да влияе на националния отбор? Не ви оставяха да работите спокойно, нали? Същите тези хора – собственици на клубове...
- Да, собствениците. Това е основният проблем. Мисля, че когато аз приключих в Мексико половината от федерацията ме подкрепяше, а другата половина беше твърдо против мен. За всеки мач трябваше да се дават обяснения първо на едни хора, а после и на други... Много различно е от Европа... Ако си треньор на национален отбор в Европа, обикновено има президент на федерацията или човек, с който да комуникираш и да решавате проблемите, но в Мексико тези хора бяха много... Но това вече е минало. Една част от сърцето ми остана в тази страна. Много я обичам и се надявам да я видя скоро отново.
- Бил сте треньор на едни от най-добрите футболисти в света. А как мислите - какво липсва на мексиканските футболисти, за да бъдат на нивото на аржентинците и на бразилците, на французите и на германците? Какво липсва на тези играчи, за да блестят като останалите звезди, каквито вие сте виждали в изобилие?
- За да побеждаваш на голямо първенство ти трябват на първо място фигури, играчи и поне един лидер, който да вкара едни десетина гола. Това не се намира лесно. Играчи като Роналдо, Меси, Стоичков и Златан не се раждат всеки ден. Такъв играч и мексиканец беше Уго Санчес. Наистина голяма фигура. Трябва ви някой като него, за да имате добър отбор.
- Може би като Куаутемок Бланко?
- Разбира се.
- Той имаше наистина голям характер и присъствие.
- Да, голям играч.
- А има ли проблем с дисциплината на латиноамериканските играчи или те са същите като професионалистите в Европа?
- Това да голяма степен зависи и от треньора. Аз не съм имал проблеми с дисциплината на моите играчи. Футболистите в Латинска Америка работят добре и са усърдни. Няма проблеми с дисциплината.
- Казвате тогава, че на мексиканския футбол липсват онези големи фигури, лидери, водачи и хора с характер и присъствие. А как мислите, кой национален отбор ще има по-добри резултати оттук нататък – Швеция или Мексико?
- Обичам Мексико. Показа добри игри. Мисля, че този отбор има бъдеще. Трябва повече вяра и да не забравяме, че когато се работи много, във футбола всичко е възможно.
- Ако ви поканят пак да станете треньор на Мексико, какви условия бихте поставили в новия ви договор?
- Това няма да стане. Сигурен съм, но ако си представим, че би могло да стане, единственото нещо би било да има само един-единствен човек във федерацията, на когото да се дават обяснения и да бъде информиран за състоянието и нуждите на отбора. Нищо повече. За мен означава наистина голяма загуба на енергия през цялата седмица да трябва да говориш с един куп хора за последния мач.
- Предполагам, че знаете за Рафа Маркес и за проблемите със закона, които имаше? Това е все пак бивш капитан на отбора и в същото време излизат наяве негови връзки с наркотрафиканти...
- Не знаех за това. Интересна информация. Той беше наистина важна фигура в отбора и истински капитан. Силен лидер. Жалко, че има такива проблеми.
- Няма други такива фигури, които да могат да го заместят в националния отбор.
- Да. Той наистина е име в световен мащаб – най-вече с игрите си за Барселона. Наистина голяма загуба за Мексико.
- Казват, че човек се учи от всичко, което му се случва в живота. Какво бихте изтъкнали от нещата, които вие сте научил? Нещо, което сте открил за себе си.
- Знаете ли... Футболът вътре на терена е може би едно и също нещо и в Испания, и в Швеция, и в Мексико и дори в Китай. Правилата навсякъде са еднакви. Твоята работа като треньор е да организираш по най-добрия начин отбора си. Дали ще е схема 4-4-2 или 4-3-3. Навсякъде е все едно и също. Голямата разлика идва извън терена. Като треньор ти трябва да можеш да контролираш абсолютно всичко, което се случва вътре на терена. Но извън него вече е наистина много трудно. Понякога нещата там са добре, а понякога – не. За треньора е важно да е добре извън терена – независимо дали става въпрос за клуб или за национален отбор. Трябва да има контрол и извън терена, защото ако там се загуби контрола, тогава може да се очаква всичко.
- Обикновено ви наемат за треньор, за да помогнете да се направи крачка напред. Това е важна стъпка и сложен процес. За това трябва време. Не мислите ли, че е грешка да не ви дадат достатъчно време, за да можете да постигнете резултати?
- Ние, треньорите винаги сме егоисти. Ако от клуба или от националния отбор решат да те изгонят, никакви обяснения не ти се струват приемливи. Свикнали сме да мислим, че винаги сме прави, но са важни също и резултатите. Например в Мексико имаше опасност да не се класираме на световното, защото бяхме загубили два мача като гости. Тогава е разбираемо, това което се случи. Единственото, което се надявам е да нямам неприятели в Мексико заради това. Иначе всичко друго е нормално и животът продължава. Това е част от неписаните правила на футбола.
- Какъв съвет бихте дал на младите треньори? Вие сте човек, който е преживял почти всичко във футбола. Какъв би бил най-важният ви съвет към тях?
- Не мисля, че те биха имали нужда от моята помощ, защото съм сигурен, че вършат добре и с голямо желание работата си. Но си мисля, че най-важното е да вярваш в самия себе си. Да затвориш ушите и очите си за опитите да ти влияят негативно отвън. Да използваш собствената си глава, а не тази на някакви други външни хора. Да си винаги близо до колегите си от треньорския щаб и до футболистите. Ако успеят да направят силна и сплотена група, да направят истински колектив в отбора си, ще бъдат успешни и трудни съперници.
- Вие сте треньор, който обича да сменя позицията на футболистите си и да прави ротации. Дори често изненадвате при избора на 11-те титуляри. Това може би е предизвиквало най-големите критики към вас - тези ротации и постоянни промени в състава. Продължавате ли да мислите, че ротациите са правилни като част от вашата футболна философия или вече имате съмнения?
- Мисля, че най-доброто е, когато един треньор има 11 футболисти и всички те да са способни да играят на всяка една позиция. За съжаление, това не е възможно, а и винаги има проблеми със състава – натрупани картони, контузи .... И, моментна форма е важна, разбира се. Трябва да се правят промени. Не можеш да играеш винаги с една идеална единадесеторка и футболистите винаги да играят на една и съща позиция. Истината е друга и ще ви изненадам - не обичам да правя такива ротации или промени. Но когато искаш отборът ти да е силен, си принуден да го правиш. Ако имам играч фаворит, който мисля, че дава повече от себе си отколкото останалите, той ще играе и точка.
- Кой беше най-специалният момент, който сте изживял на световно първенство или във футбола като цяло, в кариерата ви?
- Има много такива моменти, но като че ли през 2006 година на световното в Германия, когато Англия загуби от Португалия с дузпи. Четвъртфинал, който беше последния ми мач като треньор на Англия. Беше ми много тъжно, защото и до ден-днешен продължавам да мисля, че онзи отбор на Англия през 2006 г. спокойно можеше да спечели световното първенство. Аз лично тогава не виждах да има тим, който да е по-силен от нашия. Италия спечели титлата, но техният отбор не беше кой знае колко солиден. Но при дузпите е така. Губиш и всичко свършва.
- А какво мислите за мощта, която в днешни дни има една футболна звезда? Някои от тях дори решават кой в отбора да играе и кой – не. Говори се например, че Меси понякога казва с кои футболисти предпочита да играе и треньорът се вижда принуден да задоволява исканията му.
- Не знам. Такова нещо абсолютно никога не се е случвало при мен. Никой футболист не си е позволявал да дойде и да ми казва, че той или някой друг трябва да играе.
- Казвам го, защото за мач преди световното стана ясно, че Сампаоли е оставил извън списъка си Дибала и Икарди и взел Игуаин, защото Меси му казал, че се чувства по-добре, когато играе с Гонсало Игуаин.
- Не знам. Нямам представа дали това е било така, но когато аз съм треньор, няма шанс някой друг да решава кой ще играе и кой не. Трудна е ролята на колегата, който е трябвало да взема такова решение. Не знам...
- Кой е най-добрият футболист в историята на футбола за вас?
- В историята? Това е много труден въпрос. Как да ги сравняваш... Пеле, Марадона, Меси, Роналдо, Стоичков... Как да ги сравниш, като Пеле е играл 50-те и 60-те години. Без никакво съмнение – гигант. Марадона е по-късно, но също е гений. Много е трудно да се направи такова сравнение. Много е трудно да избера, но е сред тези, които изброих.
- Но ако наистина трябва да изберете един от тях?
- Днес мисля, че това е Меси. Обичам да гледам играта на Меси. Когато е с топка в краката, той може да направи с нея всичко. Дори на много малко пространство. Обаче си спомням колко много обичах да гледам също Пеле, а когато бях треньор в Италия, там играеше Марадона... А какви неща правеше Марадона... Наистина невероятни!
- А има ли нещо, за което да съжалявате в своята кариера?
- Ако продължавам да гледам в миналото, със сигурност ще намеря нещо, за което да съжалявам. Сигурно е така с всеки човек.
- А съжалявате ли, че поехте мексиканския национален отбор?
- Не. Абсолютно не! Много ми хареса да бъда техен треньор. Ясно е, че всеки път, дали като играч, дали като треньор, когато губиш един мач може да си помислиш, че би могъл да избереш друг състав. Това е безсмислено занимание и така само може да полудееш. Миналото е минало и най-важното, ако си направил грешки, е да се опиташ да не ги повтаряш никога повече. Разбира се, че има неща, за които съжалявам, но ви казвам в същото време, че няма големи грешки.
- А дали Андерсон, треньорът на Швеция, се свърза с вас по някакъв въпрос, за да ви пита нещо?
- Не, не се е свързвал с мен, но мога само да кажа, че върши наистина прекрасна работа. Създал е една много силна и сплотена група и здраво работят заедно. Всичко е фантастично и съм сигурен, че успехите няма да закъснеят. Швеция не е Барселона и нямаме такива звезди, но всички трябва да знаят, че винаги ще им е трудно да ни бият.
- Съвет към него? Какъв би бил съветът на Свен-Горан Ериксон към настоящия треньор на Швеция?
- Да работи успешно за сплотяване на тази силна група, да продължава уверено да прави нещата, които прави и да не променя нищо. Ако продължава да действа така, успехите няма да закъснеят. Може би на следващото голямо първенство. И дано там да имаме по-лесни съперници.
- Някои казват, че Златан на куц крак пак ще бъде по-добър от сегашните нападатели на шведския национален отбор.
- Златан е един от онези наистина големи играчи. Най-вероятно или по-скоро наистина е сигурно, че той е най-големият футболист в историята на Швеция. Играл е в грандове и е печелил шампионати. Висок е 195 сантиметра и играе добре с глава, но в същото време е много техничен. Адски трудно е да се играе срещу него. Наистина голям. Но виждате, че Швеция играе добре и без него. Треньорът се колебае: Златан - да или Златан – не... Но това е проблем, който те сами трябва да решат.
- Но ако вие бяхте селекционер на Швеция и знаете, че нямате голяма фигура в състава си, а такава ви трябва и мислите, че той би могъл да се съгласи, ако му се обадите. И говорите с него и се опитате да го убедите да се върне... Неговият опит в този отбор би бил наистина много важен.
- Да. Но аз не съм треньор на Швеция. Знам, че когато гледаш отстрани е винаги по-лесно и всеки казва: „Защо не отидеш да говориш с него?“ Или защо не направиш това или онова. Винаги е било така във футбола. Но за да ви отговоря на този въпрос, трябва да съм вътре в кухнята на националния отбор и да знам всичко по тази тема. Понякога може да усетиш дори без думи каква е волята на един играч. Да усетиш каква е атмосферата в отбора със Златан или без Златан. Кой знае - може пък един ден да се върне.
- Не мислите ли, че това би било проблем за атмосферата в отбора и за другите играчи?
- Не мисля. Златан е малко като Бекъм по времето му в английския национален отбор. Когато те двамата са някъде, цялата преса се занимава само с тях. А тогава в Англия бяха Майкъл Оуен, Стивън Джерард, Лампард... все големи играчи. Но всички преследваха Бекъм.
- А смятате ли, че един ден Мексико би могъл да спечели световно първенство?
- Мексико? Да. Разбира се! Обаче това няма да е скоро. Трябва дълга и упорита работа, а в момента има много наистина силни и непреодолими съперници.
- Свен, искам да ви попитам за един човек, който вие сте водил като треньор, а днес e важна фигура в мексиканския футбол - Алмейда. Какъв футболист беше той, когато му бяхте треньор в Италия?
- Алмейда беше голям играч, винаги готов да влезе в битка. Беше полузащитник и истинска машина. Много силен и винаги изпъкваше с играта си, но не трябва да забравяме и топовния му изстрел. Веднъж на „Олимпико“ вкара гол от 35 метра. Това не беше най-голямата му специалност, но съм го запомнил, защото беше наистина зрелищен гол. Радвах се, че го имаме в отбора, защото винаги се раздаваше докрай. Никога не съм имал дори и един проблем с него.
- Със сигурност е научил много от вас, за да стигне до тази позиция
- Това не знам, но се радвам за него и ако гледа това интервю, му казвам: „Пожелавам ти успех, Алмейда!“.
