Самолетът на арогантността кръжи над "Олд Трафорд"

Цяло поколение фенове на Манчестър Юнайтед не знаят какво значи да страдаш с любимия отбор

Самолетът на арогантността кръжи над "Олд Трафорд"
На 29 март 2014 година фенове на Манчестър Юнайтед  похарчиха 1 000 паунда, за да пратят специално наети самолети да минат над „Олд Трафорд” с огромен надпис „Wrong One - Moyes Out”. Първият прелетя още във втората минута на домакинството срещу Астън Вила, което „червените дяволи” спечелиха с 4:1. Разбирам недоволството на привържениците на клуба от показаното досега през сезона, нo този полет се превърна в летящ паметник на глупостта и арогантността. Не знам за друг случай в историята, когато фенове на даден отбор пращат в небето самолет, с който искат оставката на своя треньор над собствения си стадион. Звучи комично и глупаво, но се случи.

Има обаче логично обяснение защо именно фенове на Манчестър Юнайтед осъществиха подобен „подвиг”. Сър Алекс Фъргюсън до такава степен беше вкарал победния дух и манталитета на хегемон във Висшата лига в ДНК-то на отбора, че изпълнителите на терена бяха просто част от неговата могъща машина. А сега изведнъж всичко се промени – няма ги обратите в последните минути, няма го тоталното смазване на противника, няма го спокойствието, че каквото и да се случи, накрая Юнайтед ще вземе трите точки. В последните над 20 години цяло поколение привърженици свикна успехите на „Олд Трафорд” да идват често и без много трусове. Те загубиха връзка с реалността, в която всеки отбор минава през възходи и падения, силни и слаби сезони, в които гради за бъдещето. Доминацията на Острова направи феновете на Юнайтед разглезени и надменни. Същите тези, които се подиграваха на Челси, Ливърпул и Манчестър Сити, че сменят мениджърите си като носни кърпички, сега искат оставката на Дейвид Мойс преди да е изтекъл и първият му сезон начело на клуба. Отказването на сър Алекс притесни много от „червените” привърженици, но настоящият сезон ги свали от високия полет в облаците и те болезнено тупнаха на земята. Преди сезона много от тях казваха „Да, този сезон ще ни е по-трудно, ще има период на преход след сър Алекс”. На думи всичко беше много лесно, но съвсем друго е да гледаш как любимият ти отбор се мъчи мач след мач да изгради някакъв нов облик.

Когато отборът не играе добре, най-нормалното нещо е първият виновен да бъде мениджърът. Протести срещу мениджърите в Англия сме свикнали да гледаме. На „Анфийлд” се чудеха как да изгонят Жерар Улие, а феновете на Челси посрещнаха на нож Рафа Бенитес. Но подкрепящите Ливърпул и Челси не пратиха самолет над своите стадиони в знак на протест. Застанаха зад недоволството си със своите лица директно на стадиона. И знаеха, че това е част от нормалния процес в един клуб – нагоре и надолу.

На „Олд Трафорд” обаче не са свикнали с посоката „надолу”. С какъвто и състав да разполагаше, Фърги успяваше да закара отбора си до момента, в който всички дружно вдигат поредния трофей над главата си. Винаги се намираше кой да блесне – от Ван Нистелрой през Кристиано Роналдо и Димитър Бербатов до Робин ван Перси през миналия сезон. Сега е друго. Мойс направи рекордна покупка, но Хуан Мата едва вчера вкара първия си гол за клуба след трансфера през януари. Маруан Фелайни е бледа сянка на танка, който газеше всичко по пътя си в Евертън и още не се е разписвал с червения екип. Но причина ли е това да искаш оставката на мениджъра? Не знам дали мнозинството от феновете на Юнайтед искат оставката на Мойс, но като съдя от коментарите и отзивите след всяко разочарование, сякаш това е така. Все пак феновете на Юнайтед бяха първите, които създадоха специално послание в социалните мрежи срещу собствения си мениджър – Фейсбук и Туитър буквално са залети от #MoyesOut при негативен резултат.

Вярно е, че Дейвид Мойс не е спечелил нито един голям трофей в кариерата си като наставник. „Къмюнити Шийлд” в началото на сезона не носи особена стойност, а в Евертън шотландецът не спечели нищо за цяла декада начело. И тук идва основният въпрос – имат ли феновете на Манчестър Юнайтед необходимото търпение и способност да страдат заедно с отбора си и в добро, и в лошо? Ако не могат да се доверят на Дейвид Мойс, то тогава защо не се доверяват на своя герой Алекс Фъргюсън, който лично посочи Мойс като „Избрания”. След 0:3 от Ливърпул стюардите ан „Олд Трафорд” пазеха плаката „The Chosen One” от гнева на феновете, които на няколко пъти заплашиха да го скъсат. Лесно е да загубиш вяра в нов мениджър, който не е спечелил голям трофей, но как с лека ръка се къса доверието към най-величавата фигура в мениджърската професия? Гневът срещу Фърги за избора на негов наследник по никакъв начин не кореспондира с митологизирането му в клуба, с издигнатия негов паметник пред „Олд Трафорд”.

Обратно в реалността някой трябва да припомни на феновете на Юнайтед случилото се с Ливърпул след 1990 година. Чакането на Реал Мадрид за 10-ия трофей в Шампионска лига. Дори изгнанието на Ювентус в Серия Б и връщането на върха в Италия. Ситуацията в Милан сега. Примерите са в подкрепа на тезата, че в света на футбола има цикличност на успехите и никой не може да се задържи на върха прекалено дълго, без да бъде свален от там.

В „Театъра на мечтите” никога не са виждали отбора си по-надолу от трето място от създаването на Висшата лига през 1992 година. Никога не са били извън Шампионска лига в този период. Никога не бяха губили по два пъти от Ливърпул и Манчестър Сити в един сезон.  Никога „дяволите” не са губили 10 мача в един сезон от Висшата лига. Британските таблоиди вече начертаха много паралели между падението на Ливърпул след 1990-а и случващото се в Манчестър Юнайтед сега. Раздялата с велик шотландски мениджър (Алекс Фъргюсън и Кени Далглиш) след години успехи и моментален срив.

Не знам дали съдбата е подготвила чак такава суша без титла на Англия за Манчестър Юнайтед, но феновете на отбора имат много да учат по отношение на това как да страдат заедно с отбора. Най-големият урок, който феновете на Юнайтед трябва да научат е, че колелото се върти и посоката "надолу" е реално съществуваща възможност. А в трудните моменти се вижда дали обичаш повече отбора си или само трофеите, които печели той.

Венцислав Филипов, Novsport.com

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки