Седемте поредни победи в предсезонните контроли вдигнаха сериозно очакванията към ЦСКА за новия сезон. Затова равенството на старта на първенството срещу добрата стара Славия се приема твърде тежко от армейските привърженици. Никой от тях не очакваше, че отборът ще се препъне още в първия шампионатен кръг, и то точно срещу този съперник. Резултатът 1:1 не може да се окачестви като нищо друго освен тежко червено приземяване след полета в проверките, повечето от които бяха с далеч по-силни съперници от Славия.
От червения лагер не спряха да повтарят през последния месец, че тръгват в шампионата само и единствено с целта да детронират Лудогорец. Разбира се, едно равенство, дошло още в първия кръг, не е сериозно да променя нагласите и веднага да се тръгва в обратната посока на анализи. Реално погледнато, ЦСКА не игра толкова лошо срещу белите. Обективната оценка изисква да се отчете, че отборът не се представи по-зле от миналогодишния си старт с този съперник на "Армията", когато спечели с 2:0, въпреки че играта му бе по-слаба от тази, демонстрирана онзи ден на "Васил Левски".
Важното е да се направят точните изводи и да се помисли как могат да бъдат решени проблемите. Като че ли най-осезаемият от тях остава отсъствието на изявени реализатори в състава. И през миналия сезон тази тема многократно бе коментирана, а очевидно и през този ще бъде на дневен ред. ЦСКА създаде достатъчно положения, но вкара само едно от тях. Липсата на ефективност пред гола е очевидна. Както е очевидна и крещящата нужда от привличането на още един централен нападател. Поне ако изхождаме от твърденията, че целта е титлата. В такъв случай само с Каранга трудно ще стане. Бразилецът просто няма абсолютно никаква адекватна алтернатива за върха на атаката. И какво стаба в случай на контузия или в неминуемите периоди, в които всеки един играч излиза от форма за известно време? Кубемба не е решение за върха на атаката, той по-скоро е флангови футболист, но не и човек, който да завършва атаките. Показателите му пред гола са отчайващи. И това не е само по време на престоя му в ЦСКА, а и преди това. Като крило е значително по-полезен. Да се мисли, че Милчо Ангелов може да свърши работа, пък е крайно несериозно. Само на човек, който е много далеч от футбола, подобна мисъл може да му мине през главата. Да, той би могъл да изиграе позитивна роля като резерва в два-три мача, но нищо повече. Да се разчита като централен нападател на Кулма също е утопия.
Трябва да се обърне внимание и на алтернативите в защита които нито са много, нито са с шампионско качество.
Връщайки се към мача със Славия, е интересно да се анализира и включването на Кулма сред титулярите, и то на позицията зад нападателя, на която той изключително рядко е играл в ЦСКА. Колумбиецът не направи нищо в контролите, закъсня твърде много за подготовката и не проведе пълноценна такава. Това до голяма степен предопредели и представянето му онзи ден. Трудно някой може да отговори доколко може да се разчита на постоянство от негова страна. Да, има качества, но колко често ги демонстрира и къде би бил най-полезен е съвсем друг въпрос.
Стигаме и до Десподов, който, изглежда, твърде рано бе натоварен със свръхочаквания. Момчето е само на 20 години и на тази възраст от него не би трябвало да се изисква равномерно представяне във всеки мач и превръщането му в ключова фигура за отбора. Вярно е обаче, че самочувствието му идва малко в повече и трябва да го кара по-скромно. Още нищо не е постигнал, а ако го слушаш как говори, ще кажеш, че вече има големи успехи зад гърба си. За момента той трябва по-малко да приказва и повече да работи.
Равенството със Славия не означава, че ЦСКА ще се провали и в следващия кръг срещу Лудогорец на "Армията". Означава обаче, че първоначалният ентусиазъм сред феновете леко се поизпари и в събота на стадиона няма да има 11-12 хиляди зрители, колкото щяха да дойдат при убедителен успех на старта над белите. Да говорим обаче, че ЦСКА е играл много слабо онзи ден, би било категорично невярно. Тимът не се представи лошо като игрова стойност, но в същото време точно за този мач не влезе с необходимата нагласа и не бе в необходимото физическо състояние. Статичните положения също не бяха експлоатирани пълноценно и редица такива се пропиляха с лека ръка. И при тях, както при головата ефективност не се забеляза напредък. За едното трябва да се работи от треньорския щаб, а за другото са необходими съответните състезатели с нюх към гола.
И ако проблемите при статичните положения и със завършването на атаките до голяма степен бяха очаквани, то е изненадващо, че ЦСКА не можа да овладее стабилно средата на терена. Точно в тази зона се очакваше отборът да стои изключително солидно, балансирано и зряло, но в този мач не се получи. Може би защото това, на което се залагаше в контролите, сега бе променено като изпълнители и постановка. И веднага синхронът бе нарушен.
И нещо друго изключително важно - поне за мачовете си в София ЦСКА трябва да се научи да отказва съперниците си още през първите полувремена. Това обаче продължава да не се случва...
И така - армейският старт бе отрезвяващ но може да се окаже и много полезен за следващата битка по пътя към спечелване на войната.
Росен Ангелов, „Тема спорт”
