Маминото синче Дуде Н’Донгала: Дори не знаех, че България е в Европа

- През 2015-а след Нант се озовах без клуб. Един човек, който ме следеше от много време, ми предложи да подпиша със Славия (София). Честно казано, бях на 20 години, въобще не ми бе лесно да замина. За мен беше нов свят. Нямах никакви навици да пътувам. В началото не исках да отида... Но нямах никакво друго предложение. Бях отвратен от футбола. В крайна сметка си казах „защо не?".

- Познаваше ли страната?

- Въобще не познавах страната, дори не знаех, че България е в Европа.

- Разкажи ни за пристигането си...

- Пристигнах сам. Беше трудно, защото аз винаги съм бил мамино синче. Дори когато подписах с Нант, майка ми винаги бе до мен. Бях загубен. Психологически не се чувствах добре. За щастие, няколко френски играчи ме посрещнаха добре. Въпреки това, исках да спра с футбола и да си тръгна. Има и много дискриминация в тази страна. Усетих я още в самото начало - на летището. Българите ме гледаха странно. Аз имам и навика да си правя специални прически. Е, днес се забавлявам с това време...

- Има ли отдаденост за футбола в България?

- Не, няма. Това не е най-популярният спорт. Българите са луди по бойните спортове. Когато играех в Славия, имаше едва по 2000 зрители. Резлично е, откакто подписах с Ботев, носител на Купата на България от миналия сезон. Това е един от топ отборите в страната. Тук сме като семейство. Въобще не е като в София, не е толкова студено. Като цяло футболистите са приемани нормално, както всички останали. Хората те разпознават, поздравяват те и понякога се снимат с теб, но няма тълпи, когато се появиш навън! Българите, които много обичат французите, ми казват често, че играя при тях, защото нямам класа да играя във Франция.

- Защо остана само година в София?

- Много бавеха заплатите. Затова заминах за Турция. Там играх в два клуба за един сезон, но и там имаше забавяне на парите.

- В Ботев няма ли грижи с плащането?

- Засега няма... Но познавам страна и за това не мога да съм категоричен. В по-голяма част от българските отбори има сериозни финансови проблеми.

- Виждате би се да играете дълго време в България?

- Честно, не се виждам дълго време в България. Целта ми е да се върна във франция, защото имам да вземам реванш. Тук тренирам много усърдно с тази цел. Имам доверие в качествата си, макар че в момента играя в анонимно първенство. Това е период в живота ми, в който узрявам. Близките ми усещат, че се променям, откакто играя там.

- Защо говориш за реванш?

- Като се сетя как ме изгониха от Нант, отново ме заболява. Спомням си точните думи: „Ти никога няма да станеш професионалист, нямаш манталитет за това!". Ето защо искам реванш.