Мартин Камбуров: Два пъти бях пред трансфер в Левски

Мартин Камбуров не спира да вкарва голове. Макар и на 38 години, нападателят продължава да е в топформа. Снощи той бе героят на Берое при победата с 3:1 срещу Левски на „Герена”. Марти заби две попадения и оформи сметката си на 20 гола в „синята” врата. Камбуров даде днес интервю за Блиц.

-Марто, как се чувства човек, след като предната нощ е вкарал 20-ия си гол във вратата на Левски?
-Нормално. Не мога да крия – удовлетворен съм, но толкова.

-Тривиален въпрос – има ли рецепта за отбелязване на рекордни попадения срещу „сините”?
- Никаква. Освен нужните качества, ти трябва и късмет. А по всичко личи, че късметът е с мен, когато играя срещу Левски – независимо с екипа на кой отбор. Давам ви пример с мача ни срещу Арда. Имах две стопроцентови ситуации, но не успях да ги реализирам. Тогава просто нямах ден. Е, снощи имах. Удоволствие е да отбелязвам в „синята” врата, но при мен няма омраза към Левски. Удовлетворението се дължи на факта, че се разписвам срещу един от най-добрите отбори в България за всички времена. Същото чувство изпитвам и когато вкарам на ЦСКА.

-Помниш ли първия си гол срещу Левски?
-Да. Вкарах го с екипа на Ботев (Пловдив). Паднахме вкъщи с 1:4. Аз се разписах от фаул, а на вратата на Левски беше Димитър Иванков.

-Кои са най-сладките ти голове срещу „сините”?
-Всички до един. Може би най-вече тези на „Герена” и по-точно хеттрика ми на техния стадион, когато ги наказах с фланелката на Локомотив (София). Тогава ги разбихме с 3:0.

-Да, но нямаш гол с екипа на ЦСКА срещу Левски...
-Нямам, защото така се развиха нещата. Поради една или друга причина престоят ми на „Армията” беше твърде кратък. Имам само един мач във вечното дерби. Ако не се лъжа, през април 2013 година. Тогава влязох като резерва в началото на второто полувреме, а ЦСКА загуби злощастно с гол в последната минута. Аз обаче не съжалявам и не се връщам назад.

-А колко оферти си получавал през годините от Левски?
-Две. Най-близо бях на „Герена”, когато Мъри Стоилов и Наско Сираков дърпаха конците в отбора. Получи се разминаване и трансферът пропадна. По-рано пък имах оферта от Гриша Ганчев, когато той беше собственик на Литекс. Държеше много да ме вземе в отбора си.

-Така ли, какво се случи тогава?
-Също като при Левски. Не се споразумяхме и аз не облякох оранжевата фланелка.

-Вчера след мача заяви, че националният отбор е болна тема за теб?
-Да, вчера говорих по темата, но понеже отново ме питаш, ще ти кажа нещо, което никога няма да забравя. Аз не знам друг подобен случай в историята на футбола въобще като моя – през 2004 година станах шампион на България с Локо (Пловдив) и голмайстор на „А” група с 25 гола от 30 изиграни мача. И въпреки това не получих повиквателна за европейското първенство в Португалия. Ако се поразровите в статистиката, едва ли ще намерите нещо подобно – голмайсторът на първенството да е извън състава на националния отбор за такъв голям форум. Да, тогава в тима имаше силни нападатели – Бербатов водеше атаката, но... Както и да е.

-Последният ти мач за националния е през 2010 година в контрола срещу Русия...
-Да, помня. Станимир Стоилов ме извика. Той е последният селекционер, който ми обърна внимание. Аз тогава играех в китайския Далиен... Но хайде да не коментираме повече този въпрос.