Христо Златанов: Не започнах с волейбола заради баща ми, а от скука

Целта пред Пиаченца е топ 4, категоричен е новият директор на клуба

Христо Златанов: Не започнах с волейбола заради баща ми, а от скука
Роден на 21 април 1976 г. в София. Ръст: 201 см. Тегло: 103 кг. Пост: Посрещач, диагонал. Номер, с който е играл: 11. Играл е за: Милано (1993/94); Равена (1994/97); Рома Волей (1997/98); Палермо (1998/2000); Милано (2000/2003) и Пиаченца (2003/2017). С Пиаченца има сребро в Шампионската лига през 2008 г. Титла в турнира за Купата на CEV през 2013 г. Шампион е на Италия за 2009 г. и финалист през 2007, 2008 и 2013 г. Носител на Купата на Италия през 2014 г. и на Суперкупата през 2009 г. С националния отбор на Италия два пъти печели Световната лига (в Москва'97 и Map дел Плата'99). Има и два сребърни медала - в Мадрид 2003 и Рим 2004 г. Част е и от отбора на Скуадрата, който участва на олимпийските игри в Пекин през 2008 г. и се класира на четвърто място на игрите. Ето какво сподели за кариерата си, за известния си баща и неговия празник Христо Златанов пред „Меридиан мач”.
 
- С какво ще изненадате баща ти за празника?
 
- Всъщност няма с какво. Не крием козове в ръкавите. Той е много опитен (смее се).
 
- Чете ли книгата, която описва живота на баща ти?
 
- Отчасти. Получих по електронната поща няколко страници. Чувството е странно... Бях позабравил доста неща. Когато друг човек, пък било то и собствения ти баща, е написал нещо, от което си бил част и ти, е много вълнуващо.
 
- Децата ти как се чувстват тук?
 
- Много добре. Още не съм им превел книгата (смее се). Засега всичко минава добре. Нямаме време за много разходки, но иначе са посещавали всички забележителностите в центъра на София и околността.
 
- Миа и Мануел говорят ли български? 
 
- Не, но всичко разбират. Знаят по някоя и друга дума. Когато бяха малки, им говорех само на български.
 
- Ако ти трябваше да напишеш предговора на книгата „Да докоснеш върха", кои думи би избрал?
 
- Не си спомням кой го каза на представянето в Музея на спорта, но наистина той е човек с голямо сърце и душа, с много висок морал. Бих написал, че е най-честният човек, когото познавам и се радвам страшно много, че точно той е моят баща. Рядко съм срещал спортисти и изобщо хора като него.
 
- Заради него ли стана волейболист?
 
- Не, изобщо. Никога никой не ме е натискал. Много сериозно тренирах баскетбол, почти две години. И тогава се преместихме в Кунео. Там нямаше обаче силен баскетболен тим и аз от скука и да имам какво да правя, влязох във волейболната зала. Бях на 14 години тогава. Преди това съм тренирал по малко футбол, хокей и плуване.
 
- Липсва ли ти играта сега?
 
- Не, вече не. В началото, малко след отказването, ми липсваше дори миризмата на залата. Както и съотборниците и ежедневието на спортист. Но това усещане премина.
 
- Как се справяш като директор на Пиаченца?
 
- Това другите трябва да го кажат, но мисля, че нещата се получават. Имахме сравнително малко време да направим клуб и отбор, но нещата на този етап изглеждат добре.
 
- Какви са целите пред тима?
 
- Място в Топ 4. Дали ще стане, ще видим. Дано!

 

Жените на България до 18 г. поемат към Гърция

Тимът на Антонина Зетова във Втора група

Волейболистките на Левски взеха бронзовите медали

„Сините“ спечелиха малкия финал със Славия

Марица е на победа от 10-а поредна титла

„Жълто-сините“ с втори пореден успех срещу ЦСКА

Марица се точи за 10-а поредна титла

Пловдивчанки срещат ЦСКА на финала

ЦСКА води с 12:5 срещу Левски във финалите

Преди финалния плейоф за титлата

Тони Зетова: Искам да се борим със силните

Положително беше желанието за игра на всички момичета, обяви селекционерът

Легендарен разпределител спря с волейбола

Надявам се бъдещето да ми е свързано с Нефтохимик, каза Иван Станев

България се класира за финалите на Евро 2024 по волейбол за жени до 18 години

Oтлично представяне на нашите момичета

Левски е на финал в родното първенство по волейбол след 10 години пауза

"Сините" елиминираха шамиона Нефтохимик

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки