Георги Петков на 46 пред NOVSPORT: Ще играя още дълго

Купата ми със Славия е много ценна, но не мога да забравя успехите с Левски

Георги Петков е роден на 14 март 1976 г. Играл е за Славия, Левски, Еносис (Кипър). Има 18 мача за националния отбор на България. Избран от журналистите за "Футболист №2 на България" (2008 и 2018 г.), "Футболист №3 на България" 2007 г. Бил е четири пъти обявяван за „Най-добър вратар на България“ (2002 г., 2007 г., 2008 г. и 2018 г. На 20 февруари Георги Петков претърпя неприятен инцидент, при който получи комоцио срещу ЦСКА София при загубата на Славия с 2:3. Наложи се да бъде откаран във ВМА, където му се оказа спешна лекарска помощ. След този инцидент Петков не е тренирал, но вече се чувства добре.

-          Георги, здравейте как сте?

-          Благодаря, добре съм.

-          Махнахте ли шината, с която бяхте?

-          Да. Няма я на врата ми и всеки изминал ден се чувствам по-добре.

-          Забравихте ли за инцидента?

-          Да. Той е в миналото и той е зад гърба ми.

-          Какво ви предстои сега?

-          Надявам се да започва през идващата седмица нормална подготовка и да започна скоро да участвам наравно със съотборниците си в натоварванията.

-          През дългата си кариера сте имал и други неприятни травми, но тази сякаш е различна и по-опасна от останалите?

-          Да, така е. Тази бе много опасна за здравето ми, а не се налагаше оперативна намеса. През кариерата си съм чупил крак, ключица, оперирали са ме от херния, отсъствал съм и по-дълго време.

-          Обещахте на дъщеря си да не спирате с футбола. Ще спазите ли думата си?

-          Разбира се. Тя ме мотивира още повече. Няма да се отказвам и ще продължа да играя още дълго.

-          Тя и съпругата ли ви преживяха този инцидент най-тежко?

-          Да. След случилото се на терена те ме чакаха във ВМА. Не са спирали да се грижат за мен. Постоянно сме заедно.

-          На кого искате да благодарите за помощта, която ви се оказа?

-          Няма да ми стигне времето, за да благодаря на всички хора. Правя го постоянно. Лекарят на Славия помогна страшно много. Той ми оказа първа помощ. След това хората във ВМА, всеки един от тях се отнесе професионално – лекари, сестри, всички. Ръководството на Славия начело с г-н Стефанов, всички в клуба.

-          Кога ще ви видим в игра?

-          След няколко дни ще се включа в тренировките на Славия. Предстои ми да наваксам с подготовката, тренировките. Свалих килограми и трябва и с тях да наваксам, но ще бъда във форма и помагам, ако се налага.

-          И сте готов отново да застанете под рамката?

-          Разбира се. Ако мога да помогна, ще го направя на драго сърце.

-          Какво е за вас Славия?

-          Този клуб ми помогна много. Взеха ме от „Б“ група, изградиха ме като футболист, след това ме продадоха в Левски. Играх 10 години за сините. След това отново ми подадоха ръка. Не мога да не бъда задължен на всички в Славия.

-          Затова ли купата на България, спечелена със Славия, ви е толкова ценна?

-          Така е. Имам и други отличия, но тази със Славия е специална за мен. Спечелихме я на пълен стадион. Повечето от момчетата в тима не бяха играли на финал и затова отличието е ценно.

-          А тези купи и титли с Левски къде ги слагате?

-          Не съм забравил това, което съм постигнал с Левски. Имам титли и купи, участие в груповата фаза на Шампионска лига, четвъртфинал в Лига Европа. Тези неща не се забравят. Левски ми е помогнал много, аз също съм се старал да си върша професионално работата във всеки клуб, където съм бил.

-          На 46 години какво ви мотивира?

-          Любовта към тази игра ме мотивира. Не съм пропускал последните години подготовка, тренировка. Ходя с още по-голямо желание всеки път на стадиона. Зная, че дойде време, в което да кажа „Край“, „Спирам с кариерата си на футболист“. Затова и се наслаждавам на всеки миг като футболист.

-          Далеч ли е този миг, в който ще се откажете?

-          Все още не мисля затова да спирам с футбола. Имам какво да дам на тази игра.

-          Какво е да сте най-възрастен в съблекалнята на Славия?

-          Не се чувствам така (смее се). Старая се да помагам на по-младите в състава. Така, както правеха с мен като млад вратар в Славия Борислав Михайлов, Здравко Здравков, а и всички останали тогава в съблекалнята на Славия.

-          Приятел сте със Станимир Стоилов. Какво промени той в Левски?

-          Всеки вижда неговата работа. Той обедини половин България и Левски заприлича на отбор, който искат да виждат всички левскари. Не крия, че съм приятел с него. Чуваме се и му желая успех. Отдаден е на футбола и това дава резултат.

-          Един ден треньор ли ще сте, след като решите да спрете с футбола?

-          Не. Няма как да бъда старши треньор. Много емоционален съм за този пост. Може би ще остана във футбола, но има още време.

-          След случилото се с вас срещу ЦСКА София имахте ли нужда от психолог?

-          Не. Доста хора се обадиха да ми предложат услугите си. Отказах на всички. Аз съм голям, зрял мъж. Отговорих на всички, че ще се справя сам с тази ситуация. Не е проблем отново да застана на вратата. Трябва да бъда готов физически, ако се наложи. Психически нямам проблеми да го направя.

-          Какво си пожелавате за празника?

-          Само здраве. На себе си, семейството, всички в Славия. Благодаря още веднъж на хората, които ме подкрепиха, докато бях в болницата.

Още от Интервютa

Вижте мнението на легендата

Вижте мнението на играещия треньор на отбора пред NOVSPORT

Вижте мнението на селекционера на националния отбор по волейбол до 20 години

„Срещу ПАОК се доказа, че понякога в живота и във футбола не всичко е пари“, заяви Бижутера

Вижте какво каза Тим Кланси пред NOVSPORT

Вижте интервю с Ивайло Василев

Според треньора обаче е рано да се говори, че "червените" ще са фаворити в баскетболното първенство

Полузащитникът игра последните два сезона в Унгария, пак иска да опита в чужбина

Отборът на Станимир Стоилов върна хората на стадиона, отчита Владимир Гаджев

Актуално

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки