Георги Василев няма нужда от представяне. 75-годишният специалист е един от най-успешните треньори у нас. Преди няколко дни той се завърна в Етър, където ще работи като спортен директор. Генерала, както е известен Георги Василев, е шампион с Етър, Левски и ЦСКА. Той е печелил и купата на България със сини и червени. Треньорът има и спечелена купа на БФС в нейното единствено издание през 1991 г. с Етър, а е достигал и мач за трофея в Купата на Германия – през 2001 г. с Унион (Берлин), който тогава бе в трета лига на страната. Георги Василев е специален коментатор на NOVSPORT по футболните теми. Ето и интервюто за читателите на сайта.
- Изненадващо отново започнахте работа, но този път на друга длъжнност?
- Никога не съм бил далеч от футбола. Радвам се, че това се случва в отбора, който ми е най-близо до сърцето, а именно Етър. В труден момент влизам в Етър, но ще опитаме да постигнем целите до края на сезона. А и след това животът продължава. Трябва да гледаме и в перспектива, не само за тези няколко седмици.
- В неделя има чакан финал за купата на България между ЦСКА и Левски. Какви са очакванията ви?
- Интересът е изключително голям, а отдавна стадион „Васил Левски“ не е бил изцяло пълен. А чета какво търсене и купуване на билети има… Предполагам, че стадионът няма да стигне за публиката, която иска да гледа мача. И затова сега това е като затишие пред буря.
- Тихо ли ще мине този мач или ще има буря на терена?
- Жаждата за успех за отборите ще е изключително голяма. Има голяма стръв за успеха на всяка цена след тези години, в които са встрани от шампионската титла. А и дразнителят е голям - вечният съперник. Няма по-хубаво от това да видим пълния стадион, и че двата клуба Левски и ЦСКА с историята си, с играта, с феновете, запазват това си значение в родния футбол. Дано
стане хубав двубой и да гледаме добър футбол. Нека победи по-добрият.
- Имате ли предпочитания кой да спечели?
- Не мога да кажа, че имам предпочитания. И към двата клуба съм запазил уважение и добри спомени. Ще стискам палци финалът ЦСКА - Левски да е такъв, какъвто трябва и заслужава да е този мач за българския футбол.
- Какво мислите за двата тима преди този финал?
- Трудно се прогнозират такива срещи. Моментното състояние няма голямо значение. На терена тези неща се забравят, особени при пълни трибуни.
- Двата отбора сякаш са в различни етапи от своето развитие?
- Може би е точно така. Левски е в апогей на развитие със силна игра, с класна за нашите стандарти селекция и треньорски състав. Показват в последните мачове през пролетта друго лице. Свършена е добра работа, направена е добра подготовка и стилът прави впечатление. Това е предварителната представа за Левски преди този мач.
Представата за ЦСКА е на другия полюс. Разочарованието, че останаха извън битката за титлата, доведе до спад в представянето. Сякаш им стана безразлично, падна формата, мачовете им станаха не толкова привлекателни. Поне това е преди мача като представа за тях.
Но ЦСКА има също достатъчно класни играчи, които ще се мотивират да покажат друго на финала.
- Работил сте със Стойчо Младенов и го познавате добре. Спадът в играта на ЦСКА свързан ли е с неговото напускане?
- Смяната на треньорите във футбола не са рядко срещано явление. Мисля, че Стойчо сам поиска да напусне, а не е изгонен или уволнен. Имаше нещо с ръководството, което не се е получило, имало е някаква липса на сработеност.
- Сега начело на ЦСКА е чужденец?
- Той е човек, който е сравнително нов за нашата действителност, но пък е на много високо ниво в треньорската професия, с голям опит, много футболен човек. Какво да коментира Англия, Висшата лига…? А и от немалко време той е в клуба като част от управлението. Не е външен изцяло. Едва ли ще има голямо сътресение, той познава футболистите и хората в клуба. Опита да експериментира в първите мачове, но това бе с поглед към финала.
- Какво си спомнята от вашите трофей, спечелени с Етър, Левски, ЦСКА?
- Това са едни приятни спомени за мен. Имам спечелен финал с Етър – последния за старата Купа на БФС, докато за Купата на България стигнахме два пъти на полуфинали. Имам спечелен финал с Левски, както и с ЦСКА. Участвал съм и във финал с Унион в Германия. Настройката за такъв двубой е различна, тя е конкретна. В един мач трябва да решиш всичко, за което си минал по целия маршрут от срещи. Гледаш да направиш подготовката така, че отбора да го вкараш във върхово състояние конкретно за един мач. По-различно е. Иначе с удоволствие човек помни финалите. Особено тези, които е спечелил.
- Знаете ли, че сте уважаван от привърженици на Левски и ЦСКА?
- Дано това е така. Наистина огромното мнозинство от феновете и на двата отбора са запазили позитивно мнение за мен. Причината е, че съм бил честен и открит към тях. Не са ме водили други нотки и сантименти за това, че съм бил и от другата страна на бариерата. Играл съм мачове и срещу Етър, който ми е най-близо до сърцето, а и него съм го побеждавал. Никога не съм правил компромиси. Хората вероятно са усетили, че не съм ги подвел, когато съм бил в техните отбори. А и съм си свършил работата в тези клубове.
- Имате един финал и за купата на Германия. Той също трябва да е незабравим за вас?
- Минаха 21 години, но и досега няма такова постижение – отбор от трета лига на Германия да е на финал. Страхотни спомени имам. Преди мача интересът, емоциите бяха големи. В централата на „Мерцедес“ в Берлин дадохме пресконференция аз и Хууб Стевенс, треньорът на Шалке тогава. Залата беше пълна с журналисти, а обстановката? Все едно си в друг свят, придобиваш друга представа за общуане, за вниманието, което се оказва. Берлин живя доста време под знака на този финал. Стадионът беше пълен, а публиката Унион е просто невероятна. Аз изключително я уважавам. Рядко може да се види такава. Те са наистина 12-и играч, толкова верни и привързани. След финала имаше и посрещане пред кметството, пак беше изключително приятно.
Имаше честване на този мач преди време в Унион, поканиха не само мен, но и други заслужили треньори на отбора. Любопитно беше, че там се появи и Ханс Майер, а той беше треньорът, когото победихме на полуфинала тогава – водеше Борусия Мьонхенгладбах. Този човек е бил начело на Унион преди мен и също бе там. Германците знаят как да почитат и уважават този, който е направил нещо.
