ЦСКА върви по шампионски план

Плашещото за "червените" е, че не сме 2008 година

ЦСКА върви по шампионски план

И като игра, и като резултати ЦСКА определено влезе в шампионски ритъм, а това не им се бе случвало толкова категорично от сезон 2007-2008 година. И аналогиите с онзи победен марш са налице. Тогава те детронираха Левски след две поредни сини титли на България и участие 8 групите на Шампионската лига. Точно Стойчо Младенов обаче въобще не се съобрази с огромните сини претенции и накрая ги остави с 16 точки назад в класирането, нещо, което малцина са очаквали. Сега ЦСКА също има за основен съперник участник в групите на Шампионската лига не с две, а с цели три поредни титли. И пак червените, водени от своята историческа карма, тръгват да премахват наложеното господство. Приликите обаче стигат дотук и това прави римейка невъзможен. Този Лудогорец е много по-сериозна конкуренция от Левски през 2008 и битката за червените вероятно ще продължи до самия край на първенството.


ЦСКА играе стабилно и постоянно трупа разлика в точките, но титлата все така си остава на сериозно разстояние, тъй като до края на сезона остават цели 20 кръга, в които всеки от претендентите има да разиграе по 60 точки. И все още букмейкърите смятат Лудогорец за големия фаворит за краен успех в първенството. Вездесъщите букмейкъри явно не се впечатляват от седемте точки разлика и държат еврогероите на позицията на фаворит, макар вече разликата в предлаганите ставки да е незначителна. Затова мачове на ЦСКА като този с Литекс преминават някак сиво и работно, а всички са вторачени в датата 21 ноември. Това е денят X за ЦСКА и Стойчо Младенов. Мачът с Лудогорец на "Армията" е крайъгълният камък.


А срещу Литекс червените показаха, че държат добър ритъм и са постигнали онова постоянство, което ги прави по-уверени и спокойни 8 собствените им сили. И да отмятат поредните три точки с една преднамерена лежерност. Не демонстрират някакъв фееричен футбол, което не може да се очаква при треньор с името Стойчо Младенов, но рационално и прагматично налагат систематична доминация на терена от първата до последната минута на мача. Пред вратата на съперника не ври и не кипи постоянно, но методично се създават по-луголови ситуации, които накрая Водят до почти неизменния гол в тяхна полза.


философията на Младенов винаги е била абсолютно ясна -здрава и сигурна защита, яка битка с печелене на повечето единоборства и търсене на директен подход към врата- та на съперника. През този сезон обаче се забелязват кълновете на по-модерен подход и нещо започва да се случва в средата на терена. Пасовете по време на мач скочиха почти двойно спрямо миналата кампания, за което допринасят най-вече Маркиньос и сънародникът му Фелипе. Тончи Кукоч, който едва ли ще се задържи дълго на "Армията", също внася свежест в атаката на ЦСКА с постоянните си набези по левия фланг. Проблемът при него е, че е авантюристичен и това Младенов трудно ще издържи продължително време. В средата на терена Маркиньос внася интелект. Тони Силва вече не е само надежда за бъдещето, а стабилна величина.


Специално в мача с Литекс за пръв път от години младите фенове на отбора от сектор Г видяха една макар и малка част от това, което беше ЦСКА преди 30 или 40 години. През времето сякаш се пренесе онази пълна увереност, че на червения стадион победата за домакините е без друга алтернатива. Това е ЦСКА, имали са периоди с по-изявени майстори като Якимов, Денев и Стоичков, но винаги отборът е бил на първо място. Нещо такова прави в наши дни Стойчо Младенов.


Като пренебрегнем всичките му лоши страни на отявлен манипулатор, на Стойчо трябва да се признае, че когато трябва, може да прояви иновация и интелект. А най-голямото му достойнство е, че е упорит в преследването на поставените си цели. И тази методичност започва много да личи в настоящия отбор. През тази година Стойчо вдигна много вариа-тивността, вече има играчи не само за всяка позиция, но и за всяка ситуация. Един пример - Антон Карачанаков е много слаб като титуляр, но е уникално ефективен като резерва. Друг - Еденилсон Бергонси е една чудесна алтернатива, когато ЦСКА има предимство в резултата и трябва да затвори мача, но пък също така демонстрира, че може да бележи фантастично красиви голове. Отстрани изглеждаше, че Борис Галчев е просто с връзки в отбора, но в последните мачове той също се включва много успешно. През миналата година ЦСКА бе без централен нападател, защото Сидибе бе просто една смешка. Сега Буш играе су-перуспешно, но на пейката има сериозен конкурент в лицето Йоахим. Уж националът Апостол Попов бе единствената опция за поста на десния защитник, а от няколко мача на същата позиция добре се справя Василев. Решаването на кадровите проблеми е сигурен белег за вдигане на класата. Това Стойчо Младенов определено го е постигнал през този сезон. И все пак гаранция за титлата няма.


През 2008 нищо не можеше да спре победния марш на ЦСКА. Сега е различно, защото Лудогорец не е Левски и Домусчиев не е Батков. Титлата няма да бъде толкова лесно предадена. Домусчиев е последният, който ще го позволи без бой. Не случайно вече се разиграва превантивно един добре познат сценарий!? Всичко, което притежава Стойчо като класа в момента, в Разград е по две, че и по три. Лудогорец макар и да изглежда уязвим, все още е далеч от присъдата приключил с амбициите. Все още влакът е на тяхната гара. Но в ЦСКА правят по-важното - надграждат. И чакат следващия директен мач с амбицията да обърнат тенденцията. Няма спор - на 21 ноември на "Армията" ще се играе един по-особен грандспектакъл за българския футбол. Нещо като Пулев - Кличко. Силен претендент срещу много класен шампион. И никой не може да предвиди какво точно ще се случи.


Литекс е огромно разочарование. Втора поредна година отборът играе безличен и примитивен футбол без никаква ясна идея. Жалко е, защото налице бяха всички предпоставки отборът да се развива в съвсем различна посока. Това, което гледаме през сезона обаче навява съвсем различни асоциации. И най-лошото за тях, е че сякаш амбицията им да бъдат част от големите се е изпарила и никога няма де се върне обратно. Потънали в обяснения, че нещата всъщност не са толкова зле, колкото изглеждат, те просто ще продължат да вегетират. Което е много жалко, защото преди две години при Христо Стоичков бяха със статут на футболно явление. А това не се дава наготово! 


 

Жаклин Михайлов, вестник "Тема спорт"

Щангите превъртяха играта! Върнаха загробил ги президент

Коджабашев почти уби спорта си през 2008 г., сега може да го довърши

Кои са големите губещи от Конгреса на БФС

Венци Стефанов, групичката на Бербатов, Градев и Руди Гела няма да липсват на никого

Барби, пак ли кръв?

Депутатите да инсталират Бербатов за пожизнен президент на БФС със закон

Гонзо спечели титулярното място в може би най-важния мач

Често пренебрегван в националния отбор за сметка на Бербо, Иванов сега е президент на БФС

Защо Бербатов не получи доверието на клубовете

Вижте причините

Шампион пред отказване: ММС няма адекватна политика, при Кралев беше друго

Разказът на Йордан Колев, който се бие за България и все още продава мартеници

Невъзможният избор 7: Най-нелепата кандидатура

Ето какво представлява неадвокатът Георги Градев

НЕВЪЗМОЖНИЯТ ИЗБОР 3: Ще стане ли Гонзо президент на БФС

Вижте кандидатурата му

Левски и ЦСКА продават най-скъпо

Вижте подробности

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки