Велиян Парушев: Като видя Порточанов на улицата, обръщам си главата на другата страна (част II)

Въпреки нечовешкото отношение към мен, когато бях освободен, съм с прекрасни чувства към Нефтохимик, отсича някогашният екзекутор на Парма

Седмици след като легендарният бранител на Нефтохимик Бургас Велиян Парушев говори открито пред читателите на Novsport.com, идва ред и на второто ни интервю с любимеца на поколение бургазлии. В него сливналията разкрива на кой е обиден и кого няма да поздрави, ако срещне на улицата.Също така 42 годишният треньор от детската школа на Черноморец разкрива дали би карал автобус до Лос Анджелис и дали добрите моменти, прекарани като футболист на „шейховете” са повече от негативните емоции. Тези и други любопитни факти изказани от Вили Парушев ще може да чуете и прочетете по-долу.
 
 
- Имаме удоволствието на разговаряме с бившия защитник на Нефтохимик Вeлиян Парушев, който понастоящем е треньор в школата на Черноморец (Бургас). Как ще коментирашскорошния крах на клуба, за който работиш в момента, особено срещу друг бивш твой отбор – ЦСКА (София)?
- Може би един от най-слабите мачове, откакто Черноморец е в „А” група. Просто бяхме надиграни по всички показатели, по всички части на терена от отбора на ЦСКА и не можахме по никакъв начин не можахме да им противодействаме. Те правеха каквото си поискаха и всичко им се получаваше. Нямаше никаква съпротива от нашия отбор. Закономерно ни победиха, може би най-тежката загуба за Черноморец в „А” група.
 
-Преди десет години друг бургаски отбор – Нефтохимик, унизи ЦСКА на „Армията” – 1:4, ти вкара и гол. В Бургас започнаха да се шегуват, че това е отмъщението на „червените” спрямо града.
- Не може да се каже, че това е отмъщението на ЦСКА. Това беше преди десетина години, просто тогава играеха едни футболисти, сега играят други. Така че това е просто един резултат в двубоите между двата отбора.
 
-Говори се също така напоследък, че атмосферата в отбора на Черноморец не е много приветлива, нажежена, има доста препирни между българи и чужденци. Лично ти виждал ли си, усещал ли си такова нещо и възможно ли е това да е една от причините за лошата игра?
- Ние се трудим с малките в школата. Не мога да говоря каква е обстановката в отбора, при положение, че аз нямам допирна точка вътре в самия тим. Има си други ръководители и те би трябвало да кажат какво е състоянието на отбора. Не мога да отговоря на този въпрос, да кажа какво е обстановката между чужденци или българи, а дори и да знам, аз не мога да коментирам такива работи. Не съм човекът, който трябва да коментира тези неща.
 
-С твои колеги от школата на „акулите” карате курсове за треньор. На какво ниво сте – можеш ли да кажеш нещо и по тази тема?
- Сега е наред „Б” лиценз, след това следва „А” лиценз и вече ако остане време за „Про” лиценз.
 
-Преди седмици се написа в един столичен ежедневник, че си карал автобуса на Черноморец чак до Анталия и бе подходено с насмешка към това. Твоят коментар по този случай, да разясниш наистина какво стана, защото доста хора се чудеха, смяха?
- Няма значение кой го е писал. Аз мога да карам автобуса, не крия това, но от Бургас до Анталия аз не мога да отида сам. Трябва да са двама шофьори. Има си такъв назначен. Не крия – мога да го карам, карал съм го. Като можеш нещо – вършиш, като не можеш – не го вършиш. Нека първо се запознаят с подробностите около карането на автобуса и тогава вече дапишат.
 
-Надяваме се следващия път да не четем, че сте карали клубния автобус до Лос Анджелис.
- По принцип до Лос Анджелис няма да стане това нещо. Само Европа съм обиколил – не го крия това, просто след като бях изхвърлен от Нефтохимик, нещо трябваше да се прави, трябваше да се работи някаква работа. Не виждам нищо срамно в това, че съм карал автобус. Не пожелавам на никого от сегашните футболисти или колеги като бъде изритан или изхвърлен от футбола, да тръгне да се занимава с други работи, защото навсякъде има акули, които дебнат.
 
- Лично ти доволен ли си от бизнеса който практикува, защото се появиха спекулации, че си бил завлечен?
- От бизнеса с партньора, с когото бях, изобщо не съм доволен, даже стигнахме до съд. Допреди четири години завърши делото. Спечелих го и въобще не искам да го видя този човек. Има Господ, който гледа, но не забравя.
 
- На няколко пъти спомена, че си изхвърлен от футбола. Става въпрос за Нефтохимик – по-добрите емоции и спомени не надделяват ли над отрицателните чувства?
- С Нефтохимик изкарах близо десет години. Всеки се хвърляше, играеше, за да се докаже колкото може, да спечелим мачове. Който каквото можеше да дари като игра, се получи. Имаше доста добри мигове с отбора на Нефтохимик. Играхме за Купа на УЕФА, спечелихме две купи на Професионалната лига – всеки се раздаваше, който доколкото може.
 
- Не мислиш ли, че е редно да ви бъде направен бенефис за доброто на бургаския футбол?
- Времето за такива бенефиси отмина. От 2002-ра до сега са минали девет години, така че никой няма да тръгне сега да прави бенефиси. Някои са те забравили, някои – не. Времето си минава – остава един спомен, че си играл за този отбор, как стадионът е бил пълен до краен предел, как са те подкрепяли. Помнят се мачове с Левски, с ЦСКА, с Бран, с Омония, с Локомотив Москва.. Остават спомени за хората, които са доволни от нас, че сме се раздали, че сме играли за града с чест и достойнство. Като върна назад лентата, с изключение на освобождаването ми имаше един период от 6 месеца, в който бях отстранен от отбора… Някъде 2-3 са лошите спомени и по-добрите надделяват – определено. Но тези спомени няма начин да не останат като черта в кариерата ми.
 
- Да разбирам ли, че ти към отбора на Нефтохимик си с прекрасни чувства, като изключим 2-3 момента?
-  Да, ние нали сме си колеги, сега се виждаме – здравей – здрасти, заедно сме воювали в мачовете, то не може да си постоянно футболист. Идва момента, когато трябва да се разделиш с футбола, но просто ме подразни нечовешкото отношение. 10 години било то в предприятие или където и да е… от човешка гледна точка трябваше като президент Порточанов или треньорите, които бяха тогава – Димитър Стойчев, другия поморийски капацитет-Огнян Ралев, Неделчо Матушев, сега където е на Локо (Пловдив)...хубаво беше след като биехме, като вкарвахме голове. Просто от човешка гледна точка, свършвам с кариерата, няма такива, които не свършват с кариера или работа, да дойдат да кажат 2 приказки, да кажат – Велияне, ти даде толкова много на този отбор, вече си на възрастта, в която трябва или да се откажеш или да преминеш в друг отбор, или да дойдеш на работа в клуба. Няма нищо лошо в това – даде толкова много, благодарим ти – жив и здрав! А пък сега нито поддържам контакти с тия хора, нито искам да ги видя. Като ги видя някъде на улицата – обръщам си главата на другата страна. И все едно тия хора не съществуват за мен. Ако са, нали, от човешка гледна точка ти говоря, иначе какво – да не ги изместя от тяхното треньорско поприще ли или какво? Няма такива работи, комшии сме с Митко Стойчев, въобще нито искам да го видя, нито искам да го чуя. И от 10 години аз нито съм говорил с него, нито с оня другия поморийския специалист, или пък с Неделчо Матушев с него сме – здравей – здрасти и това е. С другите двама пък изобщо не кореспондирам, нито с Порточанов. Нали като шеф на този отбор, като толкова време сме били заедно можеше да ме извика и да каже – Велияне, край с това - или примерно – ще те държим до края на сезона, ще ти търсим отбор ако искаш да играеш, ако не – предлагаме ти работа в клуба. – Това нещо го нямаше от тяхна страна, така че аз търся някакъв начин да се спася, да мога да просъществувам, как да ти кажа, като човек извън футбола. Вече няма да се занимавам с него и търся някакъв начин да...все пак имам семейство, те се надяват на мен. Аз съм главата на семейството, така, че – това е.
 
- Ти нали знаеш, че сега може да се чуят думи „той е ял бял хляб при нас, а сега така говори”?
- Могат да се чуят, има и статистика, че аз съм „ял бял хляб” от там, но просто ме подразни нечовешкото отношение към мен. Ти може ли 10 години да работиш, например, живот и здраве в тази дадена фирма, и в един момент – никой, всеки да се държи все едно си мъртъв. Всеки минава, заминава, никой не ти казва – днес няма да си на работа – или пък – дотук беше. Те минават все едно са в гробища – ни ума, ни дума. Минават, заминават – аз трябва да ходя да ги питам, да им се моля, едва ли не какво стана с мен, защо ме освобождавате, не трябва така? Аз съм се уверил, че който има хубави наколенки – от тия на Ливайн, където стягат, те са на мода. Иначе който е с високо вдигната глава винаги му се реже главата. Който е удобен да се наглася – от тук, от там, той е проспериращ. Другите, които говорят твърдо и право в очите, са аут.
 
- Преди няколко дни беше Сирни Заговезни – човек иска прошка. Ти поиска ли прошка от някого и даде ли такава?
- От кой да искам – от най-близките – ако съм ги пренебрегнал в името на нещо. Лишавал съм се от нещо за сметка на друго. От най-близките си искам прошка, от друг не искам. От друг кой да искам, не виждам просто?
 
- От тези хора, които спомена?
- Не, аз с тези хора от 10 години, от 2002, откакто ме освободиха не поддържам връзка. Нито искам да ги виждам, нито здравей – здрасти. Живи и здрави да са – това е от мен.
 
- Добре, Вили, благодаря ти, и успех с начинаещите деца в школата на Черноморец!
- Дано има хубави деца, повечето им пожелавам да растат във футбола и в един момент да се видят като звезди. Колкото се може повече звезди – толкова по-добре. И за футбола в Бургас и за българския футбол!
 

- Дай боже! 


Интервю на Кирил Евтимов

Още от Черноморец (Бс)

От 18 треньора във Втора Бундеслига, само трима бяхме чужденци

Мечтата ми е да работя в Турция, там ме уважават повече, отколкото в България, откровен е Фара

На финала "акулите" победиха Карнобат с 4:0 и вдигнаха шампионската купа

Вижте всички съдийски назначения за срещите от XXX кръг на "Б" група

ЦСКА вдигна трофея тази година

Вижте всички наряди

„Нека държавните и общински институции помогнат на всеки един спортен клуб, независимо от името му”

"Акулите+ се наложиха с 2:1

Професионалните лицензи ще станат ясни до 27-и май

Актуално

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки