Преди 60 години, ако двама играчи искат да разберат кой е по-добрият, единственият начин за това беше да играят един срещу друг.
Всичко това се промени с навлизането на рейтинговата система, първоначално построена от Кенет Харкнес през 1950 г., и след това значително променена и доразвита от Арпад Ело – професор по физика от Маркет Юнивърсити в Милуоки. Системата ЕЛО била строго математически метод, който да разграничава възможностите на играчите. Системата е приета от Шахматната федерация на САЩ през 1960 г. и десет години по-късно в целия свят.
През годините системата става много добре приета (въпреки че има и някои противници като „чесметриците”) и бива използвана и в други спортове. Докато днес играчите се питат формално за техния рейтинг и са обсебени от това дали техният рейтинг отива нагоре или надолу, тяхното широкоразпространено одобрение на системата не отговаря на топ въпроса: Кои са най-добрите играчи за всички времена? И как да сравним играчите от различните ери?
Част от проблема е, че много от великите играчи Емануел Ласкер, Капабланка, Александър Алехин, са живели далеч преди системата да бъде създадена. Поставени в системата за ретроспективния метод за сравняване на играчите, те очевидно са ограничени.
Друг проблем е така е нареченото покачване на системата – видимата тенденция за покачване във времето на средния рейтинг на състезателите заради някои пропуски начин на изчисление. Добра илюстрация на това може да бъде видяна във средния рейтинг на играчите в топ 100 в ранглистата на ФИДЕ.
Последица от това покачване е това, че Сергей Мовсесиан от Словакия, в момента номер 10 в света с рейтинг 2751, има по-висок от рейтинг от най-високия през 1971 г. – 2690, на Борис Спаски – десетият световен шампион. Докато Мовсесиан е талантлив състезател, ще бъде изненада ако той успее да постигне нещо срещу най-големите играчи на всички времена и особено срещу Спаски.
И така – дали покачването на рейтинга е истинско? Ако да, можем ли тогава да кажем, че играчите от различните ери не могат да бъдат сравнявани?
Вероятно не, ако съдим по мнението на Марк Гликман, който от 1992-ра е председател на Щатския комитет по рейтинга на играчите. „Навлизате в опасни води, когато оценявате рейтинга от миналото. Възможно е, но е много, много трудно”, казва той.
Гликман, който е асоцииран професор по обществено здравеопазване и мениджмънт в Бостънския университет, обяснява, че рейтингът е относителна мерна единица.
„Възмножно е да кажем колко по-добър е бил Капабланка от неговите съперници. Ако обаче го сложим в машина на времето и транспортираме в наши дни ще бъде невъзможно да предвидим колко силен ще бъде в наши дни.
Гликман отбеляза това, че днешните съперници имат достъп до компютрите и датабази , така че те знаят повече от техните предшественици и са по-добри от тях. Но общият аргумент за сравняване на играчите от миналото и сега, е че трябва да има еднакви ресурси, за да бъде сравнението честно. По примера на Гликман, ако транспортираме Капабланка е наши дни, ще му трябват месеци или дори години, за да може да свикне с това, което се е случило от времето на смъртта му – 1942 година. Цялата идея на компютрите може толкова да го удиви, че никой не знае как ще реагира.
Една от причините за покачването на рейтинга през последните години Гликман вижда в едно правило на ФИДЕ. Пред състезателите трябваше да имат рейтинг минимум 2200, за да бъдат в класирането на световната организация. В последните години ФИДЕ намали минималния рейтинг, което позволи на по-слаби играчи да бъдат класирани. Това са допълнителни точки за по-силните играчи, които трупат рейтинг по-лесно, печелейки повече мачове.
Относно това, кои са най-великите играчи на всички времена, Гликман казва, че анализът на Гари Каспаров е най-приемливият. Той пише в своята книга, че разликата межди този, който е номер 1 и номер 2 е добър разделител кой е най-добрият играч на всички времена. Според това проучване, откакто рейтингът започва Боби Фишер е номер 1 на всички времена (пик на рейтинга 2785) е номер 1, докато Каспаров (пик 2851) е номер 2.
През 2002 година обаче в академично проучване, наречено „Експеримент на динамичното оценяване на свързаното сравнение”, публикувано в приложната статистика на Кралското статистическо общество, Гликман използва статистически анализ, за да постави в класация най-великите играчи на всички времена.
Неговият анализ намира следната статистика: Ласкер е номер 1 на всички времена с година на пика 1916-а, Капабланка е номер 2 - пик през 1921-ва., Фишер е номер 3 с пик през 1972 г., Алехин е номер 4 – с пик 1930-а и Каспаров е номер 5 с пик 1991 година.
Най-великите шахматисти според системата "Кийн-Дивински". Класирането далеч е най-точното, но е базирано на изграните партии. Тя включва също някои играчи, които не са толкова популярни на Запад, но действително са били много добри в тази игра.
1. Kasparov
2. Karpov
3. Fischer
4. Botvinnik
5. Capablanca
6. Lasker
7. Korchnoi
8. Spassky
9. Smyslov
10. Petrosian
11. Morphy
12. Polugaevsky
13. Geller
14. Tal
15. Stein
16. Keres
17. Bronstein
18. Alekhine
19. Sokolov
20. Boleslavsky
21. Portisch
22. Reshevsky
23. Yusupov
24. Kholmov
25. Averbakh
26. Furman
27. Belyavsky
28. Timman
29. Larsen
30. Taimanov
31. Vaganian
32. Kotov
33. Flohr
34. Ljubojevic
35. Najdorf
36. Szabo
37. Gligoric
38. Fine
39. Huebner
40. Andersson
41. Seirawan
42. Euwe
43. Hort
44. Rubinstein
45. Mecking
46. Maroczy
47. Steinitz
48. Vidmar
49. Bernstein
50. Nimzovitsch
51. Bogoljubov
52. Short
53. Tarrasch
54. Pillsbury
55. Schlechter
56. Marshall
57. Anderssen
58. Charousek
59. Chigorin
60. Teichmann
61. Janowski
62. Duras
63. Blackburne
64. Zukertort
