Тази вечер се случи нещо наистина изумително! Едно 18-годишно момче стана европейски шампион и гордо развя флага на България...Шампион, но не за юноши (в каквато възраст се намира), а за мъже. В олимпийски спорт, в годината на Токио 2020, макар и в неолимпийска категория на борбата.
Едмонд Назарян стъпи здраво на звездния път на баща си, огромната легенда Армен Назарян. И даде голяма заявка, че тази вечер се роди новият голям шампион на българския спорт! Да победиш на финал в борбата руснак не е шега работа и не се случва всеки ден. Но в шестте минути на тепиха срещу респектиращия Виталий Кабалоев, Едмонд показа всичко това, което бяхме свикнали да гледаме от баща му...Борба, себеотдаване, дух, непримиримост, класа, тактическа грамотност, всичко това което донесе слава на България преди доста години...
Е сега дойде денят Легендата "Назарян" да продължи. Показа ни го един тийнейджър, който явно разбира добре каква фамилия носи и колко тежи тя. На първенството в Рим Едмонд просто Дойде, Видя и Победи. В стил, който наистина разтърсва и напомня за отминала, но незабравима слава с трикото на България.
Днешната победа показа, че спортът в България наистина е жив, че усилията на ММС и държавата си заслужават, че по-добрите дни настина предстоят...Българската борба е била и ще бъде национален спорт, въпреки лъкатушенията и спадовете през последните години. Ако в момента прегледаме Фейсбук и форумите ще видим, че хората се радват много за грандиозния успех на едно 18-годишно момче. Едмонд, който за разлика от връстниците си е разбрал, че успехът в големия спорт е плод на всекидневен, къртовски труд и лишения, а не на лежерни забавления в дискотека "33" или подобни заведения в столицата...Просто хората са зажаднели за успехи, за победи, за титли.
И още нещо, което далеч не е на заден план. Камерите показаха как на метри от тепиха случващото се преживява самият Армен Назарян. Едва ли има по-голяма радост, по-голяма гордост за един баща да види сина си, здраво тръгнал по неговия път, да преживее драмите и успеха му. Понаедрялият с годините голям шампион се радваше като малко дете и тичаше, обезумял от радост след края на схватката. След което пое на мъжкото си рамо своя син, новия герой на българския спорт. Дали това не е достойно за проливане на едни щастливи, мъжки сълзи...
P.S. Това лято предстои Лятната Олимпиада в Токио. Дали не е дошло времето България да се върне ударно на световната спортна карта и отново да видим злато и родния химн? Прогнозите са оптимистични...
