Кристиян Малинов: В ЦСКА се калява характер!

„Ако устоиш психически, когато има слаби мачове на „Армията“, можеш да издържиш навсякъде“, сигурен е халфът на „червените“

Кристиян Малинов: В ЦСКА се калява характер!

Кристиян Малинов е роден на 30 март 1994 г. в Петрич.

Като дете тренира в „Беласица“, „Пирин 2001 но най-дълго е в академията на „Литекс“.

За година е преотстъпен в „Добруджа“ и се връща в Ловеч.

От 2016 г. играе за ЦСКА, като вече има 120 мача и 6 гола с червената фланелка.

Наложи се и в националния отбор, игра в 6 от евроквалификациите.

Пред списание „Спринт“ Малинов разкри на какво го научи „Армията“, как COVID-19 промени живота му и как по щастлива случайност подписва първи професионален договор.


- По какъв начин ситуацията с COVID-19 промени живота Ви?

- Свикнали сме на забързано ежедневие, тренировки, мачове, спортно напрежение. Тази ситуация на изолация влияе на физиката, но най-вече на психиката. Не можехме да правим това, което обичаме и правим цял живот. И да изпитваме удоволствие от футбола.

- Как прекарвахте изолацията?
- Дните бяха изключително еднообразни. Ставане около 8:30 - 9:00, закуска, след това онлайн тренировка с отбора в домашни условия, обяд. После време на семейството, за моя син. Иначе заради постоянните лагери, ангажименти и мачове не му обръщах достатъчно внимание. В тази тежка ситуация извличах и позитивите от това, че съм вкъщи.

- Промени ли се начинът, по който възприемаме света?
- Да, всеки човек е приемал за даденост да излезе на разходка, да прекара време с различни хора. Ситуацията се промени. Най-голямото ми развлечение беше да отида до магазина. Трудно е да стоиш постоянно вкъщи, дори и с любимия човек. Четеш книги, гледаш филми, но идва момент, когато започва да ти е безинтересно и става много трудно.

- Да преминем на футболната тема - имахте ли идол като дете?
- Обичах да гледам футбол, да играя. Винаги, когато можех, бях с топката. В онези времена беше по-лесно, нямаше телефони, беше невероятно някой да има компютър. Нямаше друго голямо развлечение, освен да играеш навън. Но не съм имал идол, който ме е запалил. А с напредването на годините още по-голямо удоволствие ми доставя играта.

- Признавате, че като дете не сте били фен на ЦСКА, на кой отбор симпатизирахте?
- На „Беласица“, ходех на всички мачове. След това на „Пирин“ (Благоевград), на „Литекс“. Като дойдох в ЦСКА и видях за какво става въпрос - всичките тези хора, които са запалени по отбора... Не можеш да останеш безучастен и да не станеш фен на този отбор.

- На какви постове сте играли?
- Десен защитник, десен халф и халф. Поради ръста ми може би не мога да играя като централен защитник, за централен нападател също е много трудно.

- Кои са най-ярките Ви спомени от юношеските години?
- Почти всички години в „Литекс“ са ми били много скъпи. С моя набор и с по-големите винаги сме били на финали, шампиони на елитни групи. Помня, когато сме вземали титли и купи. Всички живеехме в един пансион, прекарвахме много време заедно.

- Кой е най-силният Ви мач с екипа на ЦСКА?
- Не мога аз да кажа. Това, което съм почувствал и усетил, са победите срещу „Левски“, може би заради еуфорията и адреналина. Мислиш си, че си играл много добре и си направил изключителен мач. Като се върна назад - може би мачът с „Лудогорец“ за Купата, когато победихме на „Българска армия“ с 2:1 след продължения, Кирил Десподов вкара победния гол.

- За феновете европейските мачове са с по-различен заряд. И при Вас ли е така?
- Да, много по-различни са от мачовете в първенството. На стадиона идват повече хора, атмосферата е по-приятна за футбол, по-предразполагаща да дадеш максимума. Отборите, срещу които играеш, са достатъчно голям дразнител. Мачовете в Европа заради феновете, престижа и другия отбор са по-специални. Можеш да покажеш пред хората, пред себе си, че си на европейско ниво. Ако направиш добри мачове и имаш късмет, може да отидеш на по-високо равнище.

- Какъв извод си направихте след онази ситуация срещу „Рига“ през 2018-а (б.а. - тогава ЦСКА продължи след дузпи, а след мача Малинов получи червен картон)?
- Връщал съм се няколко пъти на тази ситуация. Изключително детинско изпълнение от моя страна поради факта, че мачът беше напрегнат, емоционален. Играхме продължения с човек по-малко, изпуснахме дузпа. След това победихме на дузпи. Изпуснах си емоциите и го отчитам като грешка.

- Това избухване част от македонския Ви характер ли е?
- Не знам дали е част от македонския характер, но е част от моя. Факт е, че почти всички играчи от Югозапада сме малко по-темпераментни. Аз не съм отишъл, както се пише, да се бия, или, което беше още по-смешно - да наплюя някого. Не е коректно, не е джентълменско да отидеш да наплюеш в лицето. Когато го прочетох, беше изключителен шок за мен. Единственото, което направих, след като свършиха дузпите, е, че се зарадвах по-бурно пред съперниците. Те под влиянието на емоциите също реагираха.

- За какво съжалявате?
- Не съжалявам за нищо, нито в кариерата ми, нито в живота. Всичко, което е трябвало да се случи, се случва. Когато се обърнеш назад, трябва да гледаш позитивно на нещата и да виждаш повече хубавите моменти, отколкото негативните.

- Казвате, че сте самокритичен. Какво искате да промените в себе си?
- Не бих казал, че искам да променям. По-скоро искам да развивам всички аспекти в професионален план, да доразвия всички качества, които притежавам. След тренировка винаги оставам допълнително и тренирам. Всеки ден се мъча да се развивам, дори психологически, защото футболът е и психология.

- Кой беше най-щастливият Ви момент?
- Може би най-горд се почувствах, когато облякох националната фланелка и направих официален дебют. Иначе най-щастливият момент се надявам да предстои с екипа на ЦСКА. Да вземем купа или титла.

- Кое е онова, което не достига на ЦСКА през последните години за титла?
- И аз съм мислил много над този въпрос. Може би е вярата, че може да стане. Винаги, когато трябва да направим последната крачка, ни убягва нещо. Може би е на психологическа основа. Две години сме много близо. Може би не достига и спортен шанс, класа, всичко е съвкупност. Когато виждаш, че нещо е много близо, започваш да изпитваш страх или притеснение.

- Как се постига добър колектив, когато в една съблекалня има играчи от много страни с различни характери и езици?
- С времето. Не може да се съберем 20 човека и след 2-3 месеца да бъдем колектив. Трябва да се задържи ядро от футболисти по-дълго време. Постоянното текучество не помага. Колектив се изгражда с времето, с победите, но и със загубите, с колегиалното отношение един към друг, защото не можем всички да бъдем приятели. Трябва да имаш и подходящите хора около себе си.

- С български или с чуждестранен треньор предпочитате да работите? Каква е разликата?
- Всичко опира до качеството на футболистите и треньорите. Аз съм имал много добри както български, така и чуждестранни треньори. За мен няма значение, въпросът е да има модерни виждания, да може да ги предаде на футболистите, защото това също е изключително трудно.

- Как пандемията ще се отрази на ЦСКА, на българския футбол?
- Никой не може да каже. Може би ще започнат да играят повече млади момчета от школите. За година-две вероятно чужденците ще понамалеят. Младите ще имат шанс да се поочукат в мъжкия футбол, да покажат качества. След това, когато пак дойдат чужденците, да бъдат конкурентоспособни, но въпросът е дали младите ще успеят да грабнат шанса си.

- Вие сте преминали успешно пътя от юношески към мъжки футбол. Как става по-лесно?
- Определено трябва по-рано юношите с качества да се вкарват в мъжките отбори, с физически данни, с характер. Има няколко месеца, в които още са плахи. Голям проблем в българския футбол е, че хората искат бързи резултати и не чакат даденият млад футболист да влезе да играе, да направи един добър мач, след това да направи три слаби. Това е проблемът.

- Имали ли сте оферти от други отбори в България?
- Не. Поне аз не знам.

- А от чужбина?
- Знам за една оферта преди две години от Австрия, но клубът не се е съгласил. Надявам се да играя скоро в чужбина. Повече футболисти да играят в Европа, означава и по-силен национален отбор. Продават те в друг отбор, но там трябва да покажеш характер и качества, за да те видят и да повярват отново на българските футболисти.

- Какво научихте за 4 години в ЦСКА?
- Като дойдеш тук, осъзнаваш, че футболът е за феновете. Трябва да играеш при голямо напрежение и всеки мач да бъдеш на 100%. Нямаш право на отпускане в нито една тренировка. Направиш ли го, изиграеш ли поредица от слаби мачове, напрежението върху теб става много голямо. В „Левски“ е същото. Има много футболисти с изключителни качества, които поради тези причини не успяват да се развият в отбора - напрежението ги смачква. Не можеш да останеш встрани от коментарите. Трябва да се научиш да живееш с напрежението, да се абстрахираш от негативните коментари. От позитивните също, защото могат да са още по-лоши. Развих се много спортно-технически и физически. Най-вече психически ме промени престоят тук, калява се характерът в този отбор. Ако успееш да устоиш психически, когато има загуби и слаби мачове, ще можеш да издържиш навсякъде.

- Какво бихте казали на феновете на ЦСКА?
- Да бъдат отговорни граждани, да спазват мерките, за да излезем всички окончателно и по-бързо от тази ситуация. Както ние футболистите, така и феновете, бяхме зажаднели за футбол. Запалянковците - да идват на стадиона. Като загубим, има известно време, в което са недоволни и гневни, но продължават да подкрепят отбора, както ще бъде винаги. Да бъдат здрави те и техните семейства. Благодаря им за подкрепата.

- Кой е най-добрият футболист на България в момента?
- Кирил Десподов.

- Кой е най-добрият чужденец, с когото сте играли?
- Може би в „Литекс“ Данило Асприля беше от чужденците, който най-много се открояваше и правеше разликата.

- Кой е любимият Ви отбор в чужбина и в кое първенство искате да продължите кариерата си?
- „Челси“. Още от времето на Джанфранко Дзола, Марсел Десаи, Еманюел Пти. Всички футболисти мечтаят да играят в Англия, Испания, Германия. Аз не съм изключение. Фен съм на испанския футбол. Гледам мачове, анализирам, гледам движенията на конкретните футболисти, на халфовете - в защита, в нападение. Пускам си всеки ден по един мач и го гледам със спиране, с връщане назад.

- За какво мечтаете?
- Аз и семейството ми да бъдем здрави. Други мечти нямам, това е най-важното. Пари се печелят и губят. Човек може да се развива, когато е здрав и има възможност да го прави, защото последните месеци нямахме възможност да се развиваме, както искаме и както трябва да бъде. 

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки