Велизар Димитров е роден на 13 април 1979 г. Три пъти е шампион на България по футбол с екипа на ЦСКА, носител на Купата и Суперкупата на България. Участник с националния отбор на Европейското първенство през 2004 година. Играе повече от шест години за украинския Металург Донецк. Сега е изпълнителен директор на Миньор (Перник). Ето какво каза той за сложната ситуация в Украйна.
Случващото се в Украйна
Ситуацията в Украйна е сложна от няколко години. Може би вече 7-8 години. В страната имам приятели. Разговарях с тях. Повечето от тях ми казаха, че не са очаквали това, което стана и нахлуването на Русия. Не са вярвали, очаквали, че ситуацията ще стигне до тук. Мнозина знаят, че от години конфликтът да е на лице. Случилото се ескалира, а тези отделени райони са с богати залежи. Там има руда, въглища и т.н. В него беше съсредоточена огромна част от тежката индустрия на страната, което означаваше и огромен принос към износа на страната в тези отрасли на икономиката. Става въпрос за огромни ресурси, които стават център на интереси. Нито футболистите, нито треньорите, или пък обикновените хора са виновни за нечий конфликт. Ние бяхме в един отбор, играхме заедно. Всеки ден бяхме заедно. Сърби, хървати, всички. В Шахтьор много дълго време игра Дарио Сърна. Той е хърватин, а играеше заедно със сърби и други чужденци. Не съм го чул да споменава за конфликт или проблем на такава основа. За съжаление от тази ситуация страдат обикновените хора. Тези, които имат най-малка вина.
Споменът от страната
Бях в Украйна общо шест години от 2008 до 2014 г. Лятото на 2008 г. заминах за Украйна, а преди това станах шампион на България с ЦСКА. Играх до края на 2013 година и прекратих кариерата си в първите месеци на 2014-та. Тогава ръководството на Металург Донецк ми предложи и аз приех да стана главен селекционер на клуба. Докато аз бях в Донецк, ситуацията беше доста спокойна. В съблекалнята имаше момчета от различни народности – руснаци и украинци, а и чужденците от другите страни. Конфликти нямаше. Тези конфликти са политически. Те идват от няколко човека. Хората в района на Донецк и т.нар. Донбас, също живееха напълно спокойно. Истина е, че почти цялото население в този район се смятат за руснаци. В този район официалният език е руски. Помня, че дори голяма част от населението е с руски паспорти.
Конфликтът през 2014 г.
Бях прекратил кариерата си и приех предложението на ръководството на клуба да работя на новата си позиция в Металург. Реших да се върна за малко в България. Желанието ми бе да си почина за малко, да се видя със семейството си, приятели, роднини. Седмица по-късно сепаратистите вече бяха превзели областите на Донецк и Луганск. Аз се разминах за съвсем малко с този военен конфликт. Ако се бях забавил няколко дни, щях и аз да попадна с тази окупация на Донецк. След това не съм се връщал в Донецк. Ситуацията беше такава, че беше невъзможно толкова лесното придвижване особено на чужденци. Нямаше никакъв начин да бъдеш там освен, ако не си част от местното население. След това целият спорт се изнесе от града. Първоначално Шахтьор Донецк започна да играе домакинствата си в град Лвов, а след това в Киев. По-късно и още един отбор от Донецк – Олимпик Донецк, започна да играе в Киев. Моят отбор Металург Донецк също се премести да играе в Киев. Тогава вече можех да пътувам, за да ги виждам. Но ситуацията през пролетта на 2014 година, когато се разрази конфликтът, е била доста тежка – футболистите със семействата си са били извозвани с автобуси, за да може колкото се може по-бързо да напуснат Донецк. 10 мой сака с багаж останаха там, където живеех в Донецк.
