Иво Тренчев на 50: Пирин ми е на сърце, нямам сантименти към ЦСКА и Левски

Половинвековен юбилей празнува днес Иво Тренчев. Бившият защитник е един от малкото родни футболисти, който е носил екипа и на четирите софийски отбора - ЦСКА, Славия, Левски и Локомотив. Тренчев е юноша на Пирин (Благоевград). У нас е играл за Спартак (Вн), Локомотив (Мездра), Септември (Симитлин), Перун (Кресна). В чужбина е носил екипите на руския Терек, китайските Шънси Гуоли, Хънан Дзяне. Като треньор е бил начело на Септември (Симитли), Перун, Монтана, Беласица, Пирин (Благоевград).

- Имахте разнообразна и различна кариера. Съжалявате ли за нещо?
- Не, защото имах трудности. Не мога да бъда неблагодарен на съдбата, но това ми костваше много усилия. Първоначално ми казаха, че не ставам за Пирин, и се наложи да играя в аматьорските групи, но там с много труд се доказах и от родния ми клуб ми дадоха шанс. Трябваше да тръгна от най-ниските нива на футбола. Затова и призовавам младите футболисти да не се отказват от мечтите си и да ги преследват. Успях с много труд и упоритост. Пожелавам на младите да последват моя пример и да не се пречупват и предават при най-малкото препятствие. Трябва да продължават да търсят своето място. Когато се затвори една врата, то се отваря друга.
- Вие сте играл и за четирите столични футболни клуба. Имате ли някакви по-специални емоции към някой от тях?
- Не. Сантименти имам към Пирин, а не към ЦСКА или Левски. Пирин ми е на сърце, но нявсякъде, къдети играх, се стараех да си върша професионално работата и да се раздавам максимално в мачове и тренировки. В кариерата си като футболист винаги съм се стремял да отида на място, което ще ми даде повече възможности за развитие. Сега едните фенове няма да го приемат. Те трябва да разберат, че аз съм търсил развитието в личен план. Бях длъжен да приемам всяко по-добро предложение и да се възползвам от всяка една възможност. Не мога да кажа дали е било грешка или не, но където и да съм играл, съм се стремял да бъда коректен и всеотдаен.
- Къде беше вашият връх?
- Трудно постижимо е, но аз го направих. Играх и за четирите софийски отбора - ЦСКА, Левски, Локо София и Славия. Гордея се, че се наложих и в Китай и в Русия. В Китай те посрещат и приемат като чужденец и за да се наложиш, то трябва да даваш много повече от местните играчи. Няма я толерантността, която се наблюдава към чужденците, които идват в България. Ако играеш добре, всички те уважават. В противен случай веднага усещаш негативното отношение, а аз успях. Така беше и в Терек. В Русия футболът е на много високо ниво и изисква много усилия, там не се попада случайно.
- Участник сте в един паметен мач на 13 май 2000 година на стадион "Георги Аспарухов". Левски печели срещу ЦСКА с 1:0 с т.н. кървав гол на Георги Иванов - Гонзо?
- Това дерби направи Левски шампион, а при победа на ЦСКА ситуацията се променяше. Можехме да спечелим, но гафът на съдията при автогола на Бисер Иванов наклони везните. Гонзо вкара от много трудна ситуация, а аз бях твърде прилепен до него. Ако бях малко по-добре пласиран, може би щях да успея да противодействам по-добре. В този мач основна роля изиграха съдиите, които отмениха автогол и ни попречиха да победим. Ако бяхме го направили, ни предстояха мачове с Шумен и Литекс, които щяхме да вземем, и ставахме шампиони. Тогава за Левски щеше да е сложно, защото бяха инвестирани много пари и някои хора се притесняваха какво ще се случи.
- В христовата възраст, на 33 години станахте треньор?
– Необходимо е да се даде шанс на знаещи и можещи. За целта собствениците на клубове трябва да имат ясна визия за това какво искат да постигнат. Те трябва да си направят преценка на нивото на отбора. Ще дам пример с Пирин. За този отбор няма вариант да се гонят резултати и успехи след две години. Те трябва да се постигат сега, защото в момента разполага с опитни и можещи играчи, които след две години вече може да са извън футбола.
- Уорън Фийни имаше цялята власт в Пирин?
- Яд ме беше на Уорън Фийни, който имаше достатъчно време и разполагаше с най-голямата спортно-техническа власт. Той дойде едва ли не с ореола и обещанието, че ще промени българския футбол като цяло, а видяхте какво направи. Грешка е да се прекланяме пред чужденци, а да пренебрегваме нашите кадри. Затова са нужни задълбочени анализи, да се поставя реална оценка на възможностите и целите. Да се търси треньор с нужния профил.
- Къде виждате проблемите?
- Проблемите във футбола ни са много – от материална база до заплащане. Пирамидата е ясна – ДЮШ, аматьорски футбол, а след това професионален футбол и когато нишката се скъса, то наистина се получава сериозна дупка и трябва промяна. Ние искаме повече пари от телевизионни права, но нека се замислим какъв продукт предлагаме. Поради тази причина трябва да се намали броят на професионалните отбори, защото много от тях не отговарят на условията. Още повече има огромен брой чужденци, което затруднява работата на националния селекционер, който няма достатъчно богат избор на добре подготвени родни кадри.
- Какво е нужно да се промени, за да тръгне всичко напред?
- Футболът ни има нужда от крещящи промени. Това е ясно за всички, които са в този спорт. Който и да е начело на БФС, то трябват радикални действия най-вече в името на младите. Най-важното е да се инвестира в материални бази, за да можем да изграждаме футболисти.