Българският национален отбор по футбол изигра за три дни два официални мача и надеждите на феновете изведнъж се завърнаха като с магическа пръчка. Победите над Гибралтар (5:1) и Северна Македония (1:0) като че ли са на път отново да запалят искрата и след дълги години отново феновете да започнат да живеят с отбора. Нещо, което беше позабравено до миналия петък...
Разбира се, представителният ни футболен тим има да извърви огромен път, за да се завърне на картата на Европа. Дебютът на новия селекционер Младн Кръстаич е повече от успешен, но тепърва пред него и щаба му има работа, както се казва "за един китайски народ". Факт е, обаче, че има светлина в тунела и свеж полъх откъм националния отбор по футбол.
Да, мнозина останаха учудени от избора на състава за двата мача, имаше и не малко критики. Но смелостта да се заложи на толкова много млади футболисти явно не е плод на прищявка или гонене на PR ефект. Кръстаич и хората от неговия екип са буквално на всеки мач от българската efbet лига, следят под лупа и представянето на "чужденците". И може би за пръв път от много години селекцията се прави според това не който футболист е по-добър, а кой ще пасне най-добре на тактиката и вижданията на селекционера. Това вече наистина е нещо ново, плюс добавката, че никой не може да упрекне сръбския специалист в "мениджърски интереси"...
Та той хвърли в боя 18-годишни момчета като Марин Петков и Ники Илиев, малко по-големите от тях Илия Груев, Филип Кръстев и Йоан Стоянов. И те категорично защитиха избора си! Към тях трябва да прибавим и израстващият от мач на мач с националната фланелка Илиян Стефанов, каращия втора футболна младост Ради Кирилов, преживяващия истински ренесанс в тези две срещи Вальо Антов. И те, и останалите момчета в отбора играха така, сякаш са добре смазана машина и от години са заедно на терена с националната фланелка...А какво да кажем за Капитана? Та Кирил Десподов сякаш получи огромна "инжекция" от увереност, когато сложи лентата на ръката си. И във врящия котел на враждебно Скопие показа, че може да бъде истинският лидер на България!
А какво ще кажете за битката, която дадоха тези момчета за всяка педя от терена на "Тоше Проески"? Спомняте ли си скоро националният отбор да е играл така, сякаш от този мач зависи всичко? А поведението на един от героите Ради Кирилов, който беше готов буквално да се хване за гушата с македонските футболисти, вместо да наведе глава и да отстъпи при едно от мелетата в края на мача? Всичко това говори само за едно - духът се завърна и тези играчи зададоха сами на себе си висок критерий за борбеност и себераздаване с герба на гърдите....
Въобще играта на отбора в последните два мача накара феновете отново да мечтаят, така както е било винаги в историята на българския национален отбор по футбол. Дали позитивната тенденция ще продължи, предстои да видим. Още повече, че Младен Кръстаич има в запас още много класа от млади футболисти, начело с възстановяващия се от контузия Илиан Илиев - младши и чакащият с огромно желание на пейката Мартин Минчев. Говори се и за привличането на футболисти от Англия и Германия, които имат български корени и могат да помогнат на отбора в бъдеще.
Навремето Любо Пенев обяви, типично в свой стил, че ютията се е отлепила леко след първите си успешни мачове като национален селекционер. Сега явно това се повтаря и цяла България ще стиска палци процесът да продължи. За да може, някога, в бъдещето отново всички да бъдат щастливи и горди с този отбор. Докъде ще стигнат наричаните вече "Бебетата на Кръстаич" футболисти предстои да видим...Мечтите са безплатни, а българските фенове ги заслужават...
