Добромир Жечев на 80 години: За мен бе голяма чест да играя на 4 Мондиала

"Няма да забравя сблъсъка с Пеле и Еузебио", обяви легендата

Една от големите легенди на българския футбол Добромир Жечев навършва днес 80 години. Той е единственият български футболист, участник на четири Световни първенства (Чили "62, Англия "66, Мексико "70 и Германия "74, но на последното не записва минута на терена). На мондиала в Англия е персонален пазач на Пеле в мача срещу Бразилия (0:2). Въпреки загубата успява да го неутрализира, а английската преса пише, че Краля на футбола е бил оставен само веднъж непокрит по време на мача, когато е трябвало да изпълни пряк свободен удар. Бобата, както е известен, е двукратен шампион и трикратен носител на Купата на България. Жечев е и Европейски шампион за юноши през 1959 година, като на два пъти остава на втората позиция в анкетата за Футболист на годината.

Г-н Жечев, как се чувствате на тази достолепна възраст? Как ще посрещнете празника?

Чувствам се добре. Това е най-важното, както и това, че всички около мен са здрави. Ще посрещна юбилея сутринта с приятели на стадион "Раковски". Тогава ще имам среща и с Наско Сираков. Вечерта ще се съберем със семейството.

Кой е най-яркият ви спомен от футболната ви кариера?

Никога няма да забравя срещите ми с Пеле и Еузебио по време на Световното първенство в Англия през 1966 година. Това бяха най-големите футболисти по това време, а според мен и играчи, които завинаги останаха в историята. Беше голяма чест да играя срещу тях. Срещнах се с двамата фронтално, както се казва, защото трябваше да ги пазя персонално. Късмет бе, че на мен ми се случи да изпълнявам тези задачи.

 

- А като треньор кой е един най-щастливите ви моменти?

- За мен беше удоволствие в началото на 80-те години да тренирам и да дам шанс на едни от най-големите таланти от школата на Левски. Тези млади момчета се нуждаеха само от леко побутване, за да станат водещи футболисти. Имаха го таланта и само трябваше малко повече труд и постоянство, и те го направиха. Виждате докъде стигнаха след това. Показаха амбиции и хъс, които ги изкачиха към върховете на българския футбол, а направиха и много добри кариери в чужбина. От тях са Наско Сираков, Гибона, Борислав Михайлов... да не изреждам всичките, защото мога да пропусна някой.

По-горе споменахте Пеле и Еузебио. Това ли бяха най-трудните съперници, срещу които сте се изправяли?

Това бяха най-значимите съперници в моята кариера. Пеле беше като Бог. Постарах се да го неутрализирам до известна степен. Колко съм успял... Журналистите ми поставиха положителни оценки след мача с Бразилия. Еузебио бе също изключителен. Двамата бяха най-големите футболисти по това време. Играех тогава като стопер. Действах като персонален пазач на най-добрите играчи от противниковия отбор. Друг играч изпълняваше ролята на метач. Това най-често бяха Кирил Ивков и Димитър Пенев. В България също имах много силни и трудни опоненти. Сред тях мога да посоча Димитър Якимов, Петър Жеков, Начко Михайлов, но имаше и още. Все големи имена за българския футбол.

Играли сте рамо до рамо с едни от славните футболисти на България. Кой беше най-добрият и близкият ви съотборник?

Много са. Не искам персонално да посоча някой. Винаги съм бил толерантен и съм се отнасял с уважение към моите съотборници. Показвал съм обич и разбирателство с много играчи, главно бяха от Левски. Разбираемо, защото голяма част от кариерата си съм прекарал на "Герена".

Не посочихте конкретно име, но няма как да не ви попитам за Георги Аспарухов. Какво е чувството да играете с емблемата на Левски?

С Гунди съм играл като съотборник, но и като противник. Той беше недостижим. Това се отнася за него като футболист, но и главно като човек. На всички е ясно какви качества притежаваше. Еднакво добре играеше с крака и във въздуха. Фантазията, която притежаваше. Но той беше и един прекрасен човек. Защото виждате някои от сегашните и предишните футболисти се правят на много големи, а Гунди беше скромен и това още повече му носеше уважение от всички.

Кои мачове няма да забравите в кариерата ви?

Вече споменах Световното първенство през 1966 година, но мога да посоча и това четири години по-късно. Имах много добри моменти с националния отбор. С Левски също изиграхме запомнящи се мачове, както в родното първенство, така и в европейските клубни турнири. Там също се изправихме срещу много големи отбори.

Какво означава за вас, че сте единственият българин, участник на четири Световни първенства? Може ли някой да подобри постижението ви?

Дано някой мине постигнатото от мен, но сега ще е много трудно. Така беше и по моето време, защото имахме изключителни футболисти и играех заедно с тях. Това означава много за мен. Голяма чест бе да участвам на четири световни първенства.

Много от вашите колеги са имали оферти от чужди клубове. Отправяли ли са и към вас такива запитвания?

Да, но както знаете, тогава беше невъзможно и забранено от футболния съюз да заиграеш в чужбина. Чак в края на моята кариера смекчиха това правило и футболисти можеха вече да преминават в такива клубове. От Милан също дойде оферта и за мен, както и от нидерландски отбор. Имаше много запитвания за български футболисти, но тази забрана попречи на такива играчи да заиграят в чужбина.

Какъв съвет бихте дали на младите футболисти?

Трябва да работят много и да мислят само за футбол. Не трябва да се разсейват от странични неща и да не се отказват. Това е най-важното.

Още от Интервютa

Вижте мнението на треньора на Черно море

Вижте интервю с президента на БФС

„Проблемите трябва да се решават, а не само да ги игнорираме“

Вижте мнението на треньора

Вижте интервю с гениалния аржентинец

Вижте какво заяви специалистът в откровено интервю

„Създадохме големи очаквания със страхотните мачове срещу Бетис и Рома“

"Левски ще бъде на ниво", сигурен е легендата на "сините"

Вижте интервю със собственика на Ботев (Пловдив)

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки