Божинов: Добри хора ме спасиха от ада, станах част от семейството им!

"Над града кръжат хеликоптери. Пълно е с полицаи. Видят ли те, че се мотаеш без причина, те задържат и глобяват"

Божинов: Добри хора ме спасиха от ада, станах част от семейството им!

Валери Божинов се намира в епицентъра на COVID-19. В Италия е истински ад – коварният вирус повали много хора и взе доста жертви. Нападателят разказа пред БЛИЦ как протича ежедневието му в Пескара – кой го е приютил в тежката обстановка и как е имал внезапна среща с карабинери.

 
- Здравей, Валери, къде те откривам и как протича твоето ежедневие?
 
- В момента съм в хотела, където живея. Нямаше време да си намеря жилище, защото вирусът парализира цялата страна, и затова съм тук. Всяка сутрин се чувам с кондиционния треньор на Пескара и провеждаме виртуални тренировки. Тук има пътека, колело. Така че, тичам и поддържам форма. Отделно излизам от хотела, тъй като има едно голямо пространство около километър. Няма хора и си тичам по 1000, по 3000, по 5000 метра. Хотелът е собственост на президента на Пескара, но в него почти няма хора. Ясно е защо. Само портиерите. Не работи ресторантът, няма какво да ядеш. Само кафе си правя и има минерална вода. Нищо друго! Но се намериха хора, които ми подадоха ръка в трудния и много тежък момент.
 
- Кого имаш предвид?
 
- Става въпрос за Карло. Той е мой приятел и съдружник на мениджъра ми Паломба. Всеки ден съм в къщата на Карло – там обядвам, прекарвам следобеда, вечерям и след това обратно в хотела. Карло, жена му и трите им деца са прекрасни хора, на които ще съм им винаги благодарен! Жена му готви прекрасно. Ястията ѝ са изключително вкусни. Тя и Карло заявиха още от първия ден, от който съм при тях – беше 9 март, че съм част от семейството им. Карло обича да казва: „Сега имаме не три, а четири деца заедно с теб“.
Знаеш ли, ако не са те, направо може да изперкаш от самота. Какво да правя сам в хотела? Няма с кого една дума да обеля. А и тези новини по телевизията. Те са кошмарни. Вероятно много хора са го казали, но и аз ще го повтаря – в Италия е ад. Огромен ад. Всеки ден умират стотици. Заразата е плъзнала със страшна сила и не ѝ се вижда краят. Добре че са Карло и семейството му. Когато сме заедно, гледаме да се разсейваме и забавляваме. Много е приятно да съм сред тях.
 
- Колко случая на заболели и починали има в Пескара?
 
- Честно ти казвам – не знам. Наистина. И не искам да знам, защото човек се стряска повече и повече. Тук мерките са изключителни. Както и навсякъде в Италия. Никъде не можеш да излезеш ей така. Над града кръжат хеликоптери. Пълно е с полицаи. Видят ли те, че се мотаеш без причина, те задържат и глобяват.
 
- Имаш ли твои познати, които да са заразени от коронавируса?
 
- Не, нямам. С изключение на Душан Влахович. Ние се познаваме от Партизан, а той сега е във Фиорентина. Звъннах му и се чухме. Каза, че се чувства добре, че няма симптоми, но двата му теста са били положителни. Душан е младо момче, на 20 години, със силен организъм. И го кара леко. Пожелавам му бързо да изчисти вируса.
 
- Ти как си обясняваш. Защо вирусът така ужасяващо надвисна над Италия?
 
- Изглежда тук подцениха COVID-19. Никой не е очаквал такъв ад да настане. Признавам ти – и аз също. Даже първоначално си мислехме, че е шега работа и бързо ще изчезне. Какво ти изчезване обаче – от ден на ден ставаше все по-страшно и по-страшно. Но светна червената лампичка и резултатите от появата на вируса са кошмарни. Вярвам обаче, че ще изчезне това чудо. По-добре късно, отколкото никога.
 
- Носиш ли предпазни средства?
 
- Не нося маска, но си мия по сто пъти ръцете на ден. Преди няколко вечери обаче карабинери ни изненадаха. Беше вече доста тъмно навън – някъде към 22 часа. Ние с Карло отидохме да изхвърлим боклука. Разстоянието от дома му до контейнерите е някъде 100-200 метра и се извървява за една-две минути. Изведнъж пред нас изскочиха полицаите. Веднага започнаха да ни разпитват: „Къде сте тръгнали? Защо не спазвате дистанция от минимум два метра един от друг? Защо не носите маски?“. Единият от тях ме позна. На него и на колегата му обяснихме, че не спазваме дистанцията, защото живеем в една къща. И че сме излезли само за да хвърлим боклука. Оказаха се коректни хора. Но ни предупредиха да се пазим и да избягваме излизането навън.
 
- Какво ще кажеш за финал на разговора ни?
 
- Дано всичко отмине и нормалният живот се върне. Искам да има пак футбол, да има пълни стадиони и да живеем спокойно. В Италия ужасът е още по-голям, защото доста хора са засегнати и финансово от COVID-19. Увеличи се безработицата, на мнозина бизнесът им буквално се изпари. Тежки времена и дано по-скоро отминат.
Тръпката е в efbet Лига – шампионатът се разделя на 3 групи, интригата е на макс!

Бонусът за елита на платформата за онлайн спортни залози efbet.com важи до края на сезона

Левски на печалба, вижте финансовия отчет на „сините“

Ето какво пишат от „Герена“

Лудогорец публикува речта на Антон Недялков преди Хебър

Вижте какво казва на съотборниците си капитанът, завърнал се в игра след 6 месеца

Официално: Ботев (Пд) иска международен съдия за реванша с ЦСКА

Вижте отовреното писмо на "жълто-черните" до БФС

Бусато: Дербито е приоритет

Вижте какво каза вратарят на ЦСКА

Рик Джонатан: Хубаво е, че има конкуренция в Лудогорец

„Следвам моя път, това не е късмет, а работа“

Любо Пенев: Вниманието ни е насочено към първенството

„Имаше липса на концентрация“

Дерменджиев: Целта е дубъл

Гледаме към финала, призна треньорът на "орлите" след 4:0

Бойко Борисов и Витоша на полуфинал

"Тигрите" разбиха ФК Кюстендил с 3:0

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки