Легендата на Славия и българския футбол Андрей Желязков коментира пред „Мач Телеграф" изявите на националите в Лигата на нациите. По-детайлно Жужо наблюдава първия от двата мача на „лъвовете" - този срещу Ейре. На него той бе на трибуните, тъй като получи специална покана за събитието от БФС. До нея се стигна заради новата инициатива на централата оттук нататък за всеки двубой на националите да бъде канен специален гост, избран измежду големите играчи на България от миналото. В случая Жужо бе уважен, тъй като става герой, отбелязвайки победния гол срещу ирландците при успеха с 2:1 на 1 юни 1977 година в световна квалификация.
„Жалко, защото спокойно можеше да имаме 4 точки от тези два мача, а взехме само една. Хареса ми, специално срещу ирландците, че направихме 3-4 хубави комбинации, от които се получиха добри атаки. Момчетата спазваха тактическата дисциплина, не губеха лесно топката. Жалко, че накрая „заспахме" при онзи корнер, от който ни вкараха гола.
Една от грешките, които се допуснаха, е тази, че играчи като Тодор Неделев, които носят футбола в себе си и които правят най-интересните неща на терена, не трябва да бъдат сменяни. Смятам, че той беше най-добрият срещу Ейре. С един пас може да реши всеки двубой. И на практика го беше решил и този път, но тази грешка при статичното положение в края ни коства победата. По същия начин загубихме и в Уелс. Явно това ни е слабото място - при високите топки и статичните положения куцаме и имаме проблеми. Специално този играч (б.р. - Шейн Дъфи от Ейре) го изпуснахме няколко пъти, преди да отбележи. Явно трябваше да му се обърне по-специално внимание. Но да продължа за Неделев - дори и да е бил изморен, не трябва да бъде сменян. Може да бъде преместен по-напред, ако се е изморил. Ценен е и с това, че може добре да задържа топката, да спечели фаул. Не казвам, че само Неделев играе добре. Останалите 10 също се раздаваха много и и в двата мача, ако някои е направил грешка не трябва да го виним. Но носител на най-футболните неща за мен е Неделев. След неговото излизане и в двата мача играта се влоши", категоричен бе Желязков.
Попитахме го и защо според него футболист номер 1 на България Димитър Илиев не получава много игрови минути, както и дали след излизането на Занев срещу Ейре нямаше да бъде по-добре едно включване на Горанов и влизане на Недялков в центъра на защитата. Вместо това Георги Дерменджиев предпочете да пусне Пламен Гълъбов. „Сега, след като всичко е свършило, е лесно да коментираме. Ако бяхме успели да задържим победата, вероятно щеше да надделее мнението, че| смените са правилни. Занев със сигурност липсваше, след като излезе можеше да помогне със своя опит. Добре е, че разполагаме с играч като Недялков, който може да свърши работа на всеки пост в отбраната. Що се отнася до футболист №1 - Митко Илиев, Десподов и Неделев биха били страхотно трио в атаката. Специално Митко е доста комплексен и комбинативен играч и не мисля, че трябва да е таран. Ако е малко зад него, би могъл да бъде по-полезен, с оглед качествата си и с оглед това, че освен да завършва, умее и да организира атаките. Не мисля, че е и стар. Ако беше на 35, 36 или 37 години -ОК. Той е на златна възраст за футбола. Ако помните навремето Хорст Хрубеш на 28 години чак стана футболист и светът го видя. Играеше в някакъв заводски отбор, взеха го в националния тим на Германия и ги направи европейски шампиони през 1980 година. Така че за Митко не е късно да помогне и той има място в състава", завърши Андрей Желязков.
