Даниел Младенов е футболистът, който прави фурор от началото на сезона и със своите осем гола в осем мача за Етър оглави голмайсторската листа на efbet Лига от началото на сезона. Доброто представяне на крилото не остана незабелязано от селекционера на България Красимир Балъков, който покани Младенов в представителния ни тим за европейската квалификация срещу Англия на "Уембли" и контролата с Ирландия. Наскоро Дани преживя семейна трагедия, която не пречупи борбения му дух и дори го мотивира да продължи с добрите изяви. Ето какво каза звездата на Етър в интервю за Спортал.
Здравей, Дани! Поздравления за страхотния старт на сезона!
Здравейте ! Благодаря ви!
В момента си реализатор Номер 1 на efbet Лига. Какви са амбициите ти в личен план и какво искаш да постигнеш с екипа на Етър?
Амбициран съм да помогна на отбора да завърши колкото се може по-напред в класирането. Моите лични амбиции са големи, пожелавам си на първо време да съм здрав и да продължавам да поддържам формата, в която съм.
Сега си част от националния отбор на България, където работиш с бившия ти треньор в Етър Красимир Балъков. Как виждаш обстановката в тима преди мачовете с Англия и Ирландия?
Благодаря на Красимир Балъков и неговите помощници, че ми гласуваха доверие да съм част от националния отбор на България! Обстановката в тима е нормална, тренировъчният процес и всичко останало са на високо ниво. Всичко е нормално.
Имаме ли сили да поднесем изненада срещу звездната селекция на англичаните?
По принцип съм реалист. Мачът с Англия ще бъде много тежък, тъй като играем срещу едни от най-силните футболисти в света. Моето мнение за мача е, че всичко е възможно в един двубой. Със силна воля, характер и доза късмет може да се вземе точка, а защо не и три.
Изненада ли те повиквателната за националния. Очакваш ли да запишеш минути на "Уембли"?
Честно казано, изненадах се, когато видях името си в списъка с повиканите футболисти. Защото преди няколко години отново бях в същата форма, вкарвах голове и правех асистенции - тогава с екипа на Левски, но не бях повикан. През последните две години също съм един от нападателите в нашето първенство, който вкарва доста голове - по 11 гола и в Пирин, и в Етър, но пак не ме извикаха. Сега започнах добре в новото първенство. Не очаквах да ме повикат и затова съм изключително щастлив. След като съм получил повиквателна, очаквам да играя. Все пак треньорското ръководство решава кой, как и защо.
Преди по-малко от две седмици те сполетя семейна трагедия, за което искам да изкажа своите съболезнования. Ти обаче намери сили да излезеш като титуляр за Етър в мача с Ботев (Враца) и дори да се разпишеш. Какво мина тогава през главата ти?
В живота има много неприятни неща. Това, което ме сполетя, е най-неприятното нещо в живота на всеки човек. Изиграх мача, защото отвътре чувствах, че трябва да играя. Не ми беше лесно, дори и момента е така, но все пак животът продължава и трябва да бъдем силни, за да преодоляваме и такива тежки моменти. Така е устроен светът.
Откриваш ли прилики и разлики в работата на Краси Балъков и Росен Кирилов?
Всеки един треньор и човек има различни разбирания за футбола. Разбира се, че Красимир Балъков и Росен Кирилов си имат различни схеми и разбирания. Приликата у тях е, че и двамата искат Етър да побеждава във всеки мач.
С Етър успяхте да спрете ЦСКА и Левски, но записахте победа едва през последния кръг. Добър или лош бе стартът на шампионата?
Не мога да кажа, че стартът е бил много добър или много лош - по-скоро беше нещо по средата. Лично моите очаквания, а сигурно и на всички мои колеги и треньори, е Етър да има 2-3 точки повече от сегашните. Изпуснахме някои шансове срещу отбори, които трябваше да победим, а и играхме по-добре от тях, но това е футболът. Понякога мислиш едно, а става друго. Няма място за вайкане, сърдене и съжаляване. Важното е оттук-натам да продължим така.
Как виждаш конкуренцията в efbet Лига през този сезон? Способен ли е някой да сложи край на хегемонията на Лудогорец?
От това, което виждам, мисля, че още няма готов отбор да измести Лудогорец от върха.
С какво ще запомниш престоя си в Левски и има ли нещо, за което съжаляваш?
Престоят ми в Левски е нещо незабравимо. Според мен това беше един от последните силни моменти в историята на Левски. Няма нещо, за което да съжалявам.
Съжаляваш ли, че след силната европейска кампания с Левски през 2010 не премина в тим от чужбина? Имаш ли желание да пробваш да излезеш чужбина след тази добра форма от началото на шампионата?
Разбира се, че съжалявам, че не излязох в чужбина. Имах два три варианта, но тогава изчаквах най-доброто за мен. Сега, след години, и аз като всеки футболист направих грешка, че не отидох в чужбина. Сега мисленето ми е друго и при добра оферта от някой отбор в чужбина бих приел.
