Звездата на ТНС: Ако играем открито, ще паднем с 4-5 гола разлика

Преди двубоя на Лудогорец с уелския ТНС утре в Разград „Меридиан Мач" потърси за ин­тервю поляка Адриан Чиешлевич, който скоро ще започне шестия си сезон с отбора от градчето Осуъстри. Звездата на „светците" говори от­кровено за шансовете на ТНС срещу родния първенец, за мнението си за футбола в Уелс, за световния рекорд с ТНС и за върховете и тежките моменти в кариерата си.

- Мачът срещу Лудогорец е в четвъртък, но вие още във вторник су­трин тръгнахте за Бъл­гария...
- Няма непосредствена самолетна връзка и затова от Лутън пътувахме до Бу­курещ с редовен полет и оттам с автобус до Раз­град. Наплашиха ни, че в деня на мача ще бъде 35 градуса, което за отбор от Уелс е много (смее се).

- Какво мислиш за шампиона на България?
- Още когато разбрах­ме, че Лудогорец ще иг­рае с Валур, бяхме си­гурни, че това ще е след­ващият ни съперник. За Лудогорец знаех един­ствено, че там играят два­ма мои сънародници -Яцек Гуралски и Якуб Шверчок. Несъмнено обаче това е един много до­бър отбор. Ако не се лъжа, преди няколко години иг­раха в груповата фаза на Шампионската лига, а също и в групите на Лига Европа. Само това е дос­татъчно доказателство колко класен съперник ни се е паднал. За нас ще бъде изключително тру­ден отбор за преодоля­ване, но все пак това е футбол и всичко може да се случи... Ще бъде тежко, но ние ще се опитаме да продължим напред.

- Сигурно вече сте на­блюдавали на видео българския шампион. Какви са ти впечатле­нията?
- Да, вече гледахме из­брани моменти от мачо­вете на Лудогорец. В от­бора преобладават чуж­денците, но явно такава е политиката на собстве­ника на клуба. Играят бърз, комбинативен, ата­куващ футбол, използвай­ки често крилата. Забе­лязахме техните силни страни, но имат и някои недостатъци и ще се опи­таме да се възползваме от тях. Тактически трябва да подходим много вни­мателно към сблъсъка с Лудогорец, може би по същия начин, по който подходихме в срещата с Копенхаген, т.е. вече зна­ем горе-долу как да иг­раем и как да изглеждаме срещу отбор, който е по-добър от нас. Ако се хвър­лим да играем открит фут­бол, мачът може да за­върши зле за нас - да за­губим с 4-5 гола разлика. В такива срещи трябва да се подходи много мъд­ро и премислено. Със си­гурност двубоят в Разград няма да е лесен. Дано по време на мача да не е 35 градуса, защото при нас няма такива жеги и не сме свикнали да играем при та­кава температура. Времето в Разград би било евентуа­лен минус за нас, ако бъде много го­рещо.

- Къде виждаш шансовете на ТНС срещу Лудо­горец?
- Моят отбор не е типичен предста­вител на физичес­кия футбол. По-скоро сме техничен отбор, който има за цел да спазва тактичес­ката дисциплина. Всеки от нас си знае задълже­нията си на терена и се старае да ги изпълнява на 100 процента. За уел­ския футбол непрекъснато се говори, че се осланя на физиката, но това не е точно така. Може би е бил такъв преди 15-20 го­дини... Футболът във Ве­ликобритания много се е променил. Нашите шан­сове срещу българите ги виждам именно в това -да играем техничен фут­бол и да спазваме тактическите указания. Срещу Лудогорец трябва да сме много внимателни. През първите 90 минути в Раз­град всичко може да се случи.

- Медиите в Уелс определят българския шампион за абсолют­ния фаворит в двата мач с ТНС. Не е ли малко де­пресиращо?
- В никакъв случай! Да­ваме си сметка, че Лудо­горец е по-силният отбор, но това не означава, че ние вече сме се предали и сме вдигнали бялото знаме. Ако сравним бюджетите на двата клуба, то този на Лудогорец е примерно 50 милиона паунда, то нашият е половин милион. Такава би била разликата във финансо­вото положение на двата съперника. С ясното съз­нание, че отборът от Раз­град е големият фаворит, ние няма от какво да се плашим и гледаме смело напред. Да не забравяме, че ни предстоят два мача с българите. И ако в пър­вия измъкнем нещо в Раз­град, в реванша ще хвърлим всички.

- Можеш ли да разкажеш нещо повече за ТНС като клуб?
- Нашият президент е мултимилионер, за когото футболът е страст. Имал е фирма, която преди време е продал за 80 млн. паунда, така че финанси не му липсват. Купил е клуба, когато той е бил в Уелс и го е пренесъл в Англия. Построил е нов стадион. ТНС е единственият про­фесионален отбор в ли­гата на Уелс, т.е. само тре­нираме и играем и с друго не се занимаваме. Така, че сме много напред в сравнение с другите от­бори в първенството. Ос­вен това, много се горде­ем от поставения преди време световен рекорд от 27 поредни победи, с кое­то подобрихме постиже­нието на Аякс още от вре­мето на Йохан Кройф.

- С какво друго мо­жеш да се похвалиш в кариерата си?
- Никога няма да за­бравя, че в първия ква­лификационен кръг на Шампионската лига през сезон 2015/16 играх сре­щу брат ми Лукаш Чиеш­левич в мачовете на моя ТНС срещу неговия  Торсхван. Това е преживява­не, което няма да забравя до края на живота си. Освен това имам два мача в полския на­ционален отбор до 18 години, където бях съотборник с вратаря на Ювентус Войчех Шченсни. Като юноша имам прекарани и два сезона в ака­демията на Ман­честър Сити.

- От три години играеш с черна превръзка на гла­вата. Сигурно за­ради някаква контузия...
- Преди три години в мач от първенството, ско­чих за една топка и се сблъсках глава с глава със съперник. Паднал съм безпаметен на терена... Лекарите откриват, че че­репът ми е пукнат на две места. Решиха да не ме оперират, защото имаше опасност да загубя зре­нието на едното си око. По тяхна препоръка пет месеца не правих нищо, дори не можеш да вдигам тежки неща, просто ни­какви физически усилия,защото имаше опасност да получа мозъчен кръвоиз­лив. Върнах се във фут­бола и продължавам да играя и до днес. Оттогава съм с тази черна превръз­ка на главата, която има за цел да я предпазва. Съотборниците ми се ше­гуват, че с нея съм малко като Роджър федерер... (смее се). Точно през този тежък период се роди сина ми Рони и уте­хата ми беше, че поне мога да бъда непрекъс­нато до него. Преди две години скъсах връзки в коляното и тогава ми мина мисълта да се откажа от футбола, но преодолях и това препятствие.

- А бил ли си някога в България?
- Не, за разлика от брат си Лукаш, който е бил там на почивка, аз никога не съм бил. Не си спом­ням да съм играл и срещу българи или български от­бор. Като чуя за български футбол, единственото нещо за което се сещам е Стоичков. Не съм го гле­дал, защото съм на 28 го­дини, но знам много за него.