Вие сте една от най-успешните български състезателки в баскетбола. В богатата си колекция имате сребърен медал от Олимпийските игри в Москва и медали от европейски първенства, три пъти сте Балканска шампионка. Спомняте ли си как започна всичко?
Аз сигурно ще отговоря съвсем тривиално, както всички големи спортисти отговарят, защото това е истината – с изключително много труд, постоянство и преодоляване всички трудности по пътя.
Очаквахте ли, че можете да постигнете всичко това и какво ви мотивираше през годините?
Аз винаги съм се стремяла към най-високо постижимото. Винаги съм искала да се изправям срещу най-добрите и да доказвам, че аз съм по-добра от тях, което ме е карало винаги да се опитвам да усвоя такива умения, че да ги приложа на практика в играта.
А любовта към журналистиката кога се появи? Как стигнахте до БНТ и откога сте в „телевизията-Майка“?
Още от дете пишех разни кратки разказчета. Имаше навремето един вестник „Септемврийче“ и една рубрика на „чичо Дичо“. Там имам публикувани един-два материала. След това получавах чували с писма от цяла България. Това ме окуражи и по-късно исках да кандидатствам журналистика, но нямаше как, защото бях влязла в големия спорт, а в журналистиката по онова време нямаше задочно обучение, имаше само редовно, така че някак си се провали това мое желание. След години обаче се случи така, че все пак започнах тази работа, защото исках да бъда близо до спорта след като се отказах. Бяха ме поканили в БНТ за едно спортно-развлекателно предаване, което се правеше в зали. Но така или иначе не това беше основното. Като влязох в телевизията започнах малко по-малко да навлизам в журналистическата и репортерска дейност и така – останах си до ден днешен.
Тежък ли беше преходът от спорта към журналистиката или винаги сте искали да се занимавате с това, когато спрете с активния спорт?
Желанието ми да остана по някакъв начин покрай спорта, особено любимия спорт, ме отведе към спортната журналистика. Възможностите не бяха много – или трябваше да се занимавам с това, което правя и до момента, или с треньорска дейност. Годините, когато се отказах от състезателна дейност обаче бяха такива, че нямаше много хляб за треньорите и затова избрах журналистиката.
Коя е любимата част от работата Ви?
Когато има хубава новина, аз да съм първата, до която стига и да я обработя, за да се появи в пространството бързо.
Поддържате ли връзка със своите бивши съотборнички?
Да, много често се събираме. Всички, които сме в София, а понякога и тези, които са от провинцията идват на нашите сбирки.
Какво мислите за момичетата, които са тръгнали по вашия път, какво бихте ги посъветвали?
Ако баскетболът не им е в кръвта, няма начин да се получи, защото ако стремежът им е само да получават някакви добри приходи чрез спорта, това няма да ги отведе до най-мечтаното, което един спортист желае. Надявам се много, да се появи такова поколение момичета, които да носят спортния хъс и амбиция в себе си, да се изградят като състезателки и да стигнат до най-високите успехи – поне до тези, до които ние сме стигнали. А останалите придобивки ще дойдат от само себе си.
БНТ е една от големите институции, които тази година се включват в Седемнадесетия работнически спортен фестивал с международно участие, който ще се проведе в к.к. Албена през юни. Организатор е Българската работническа федерация „Спорт и здраве“. С какви отбори ще участвате и имате ли опит от предишни години?
Ние повече от 10 години участваме, даже не само на тези работнически игри. Ние традиционно изпращаме свои екипи. При всички положения имаме отбор по футбол и по петанк. Обикновено има много желаещи да се включват и в състезанията по дартс, където не се изискват огромни физически усилия и все пак участниците имат страст към тази игра. Ще видим какви ще са заявките, защото понякога сме имали възможност и сме участвали и в плуване, шахмат. Но сигурните отбори, които ще изпратим тази година, това ще бъдат футбол и петанк.
Вие самата участвала ли сте минали години?
Да. Преди доста време бяхме се включили в турнира по баскетбол - три на три. Мисля, че и сега продължава да съществува, но ние не можем да съберем отбор и не сме се включвали скоро. Но сме участвали. Всяка година участваме много активно в работническите игри.
„Важно е участието“ или „Победата е всичко“? С какви амбиции ще се изправят вашите спортисти срещу конкурентите си от Америка, Азия, Африка и Европа?
На такива игри най-важно е участието. Не се търси непременно победата. Разбира се, всеки отбор се стреми към нея и иска да бъде напред. Преди всичко обаче участието дава възможност за контакти с други организации. БНТ се представя и в тази насока. Хубаво е хората, които не са спортисти и обичайната им работа не е това, да спортуват, за да могат да подобряват качеството си на живот и здравето си, както и да разнообразяват своето ежедневие. Аз съм много доволна от това, че доста хора от Българската национална телевизия имат афинитет към спорта и успяваме да се представим и на такива форуми.
Спортът, освен по-бодри и жизнени, ни прави и по-концентрирани и сплотени като екип. Отразява ли се екипното спортуване на производителността на труда в БНТ?
Всяко едно събитие, може и да не е спорт, може да е събиране по друг повод, винаги сближава и подобрява взаимоотношенията в службата. А на спорта, целта му е да обединява и хората да се състезават помежду си в благородна надпревара, без конфликти.
Освен спорта, подходящи ли са подобни форуми и за създаването на контакти с други спортисти – и лични, и професионални?
Да. Зависи от нивото на състезанието. Работническите игри специално, не дават възможност за контакт с популярни, високо изявени спортисти, но пък те срещат с хора от различни професионални сфери, което е много интересно и полезно. Любопитно е да надникнеш в живота на другите хора. Като цяло един такъв форум има голямо влияние върху подобряването и развитието на взаимоотношенията между хората.
В кои от спортовете имате победи?
Имаме победи както на работническите игри, така и на игрите на Евровизия. Вече не помня кои години. Винаги обаче сме имали много добър отбор по шахмат и сме успявали да спечелим. В игрите на Евровизия спечелихме първото място през 2016 г., като на финала надделяхме над отбора на Дания, в чийто отбор имаше гросмайстор, т.е. шахматист от международен ранг. Имали сме призови места и в други спортове.
Какви са очакванията ви тази година, вълнувате ли се?
Всяка година се вълнуваме. Тук започва едно движение, голям интерес още от началото на годината, когато получим поканата за участие. Хората, които искат да участват заявяват своето желание, формират се отбори. Да видим тази година освен във футбол и петанк, където традиционно се явяваме, в кои други спортове ще успеем да вземем участие.
