Стефан Велев: С Илиан Илиев си знаем и кьтните зъби

В началото на юли Черно моря обяви завръщането у нас на халфа Стефан Велев. След два сезона в румънския Сепси (56 мача, 1 гол) 31-го­дишният полузащитник от­ново избра да работи с Илиан Илиев. Преди да поеме в посока Сепси, Велев спечели Купата на България със Сла­вия срещу един от бившите си отбори - Левски. За карие­рата си дотук, работата с Илиан Илиев и бъдещето на "Тича" той се съгласи да от­говори на въпросите на "Те­ма Спорт".

Стефане, как се чувстваш в Черно море, здравословно всичко наред ли е покрай си­туацията на "Тича"?
- Благодаря, добре съм. Засе­га всичко е нормално. Най-важ­ното е, че здравословно всичко е наред. С повечето от момче­тата в отбора се познавам, но постепенно навлизам в об­становката. Много от тях бя­ха под карантина и се връщат по двама, по трима към зани­манията. Тепърва ще се срабо­тваме. Работим здраво и чака­ме новия сезон. Надявам се да сме добре подготвени, макар че трудно се прави такава подготовка едва ли не от днес за утре. Специално за треньор­ския щаб.

Бързо ли се разбра с Черно море и имаше ли и други вари­анти пред себе си?
- Да, имах, включително и от България. Дори можех да остана в стария ми отбор Сепси. Първоначално говори­хме за кратко удължаване на договора ми, но впоследствие с напредване на времето ми предложиха контракт за още една година. Но прецених, че с оглед ситуацията за мен и мо­ето е семейство е най-добре да се приберем. А и многократ­но съм работил с Илиан Илиев и това надделя за избора ми да дойда във Варна. Приоритет ми беше Черно море.

С Илиан Илиев ще работиш в четвърти отбор...
- Както се казва, с него си знаем и кътните зъби. Бяхме в Берое, Левски, а после и в Локо­мотив Пловдив.

Какво ще гони Черно море през новия сезон?
- Много е рано и трудно при сегашната динамична обста­новка да се правят прогнози. Има много фактори с този ви­рус. Дано всичко да е нормално и да няма спирания. Но това, което си поставяме като зада­ча и ние в съблекалнята, е влизане в първата шестица.

Смяташ ли, че ако не бяха проблемите със заразените играчи. Черно море имаше си­ли да пребори Ботев Пловдив и Славия за място в Лига Ев­ропа?
- Дори и преди да знам, че ще дойда в Черно море, съм гледал доста мачове на отбо­ра. Тимът игра много силни и имаше качествени двубои. За съжаление загуби доста точки след равенства, в които заслу­жаваше да спечели. Аз бях убе­ден, че, ако отборът бе с всич­ки футболисти, имаше огро­мен шанс да играе в Лига Евро­па. Но всичко вече е минало. Не може да върнем нищо, затова трябва да гледаме само в бъде­щото представяне.

Като изключим Илиан Илиев, ситуацията с коронавируса ли бе другата причина да напуснеш Румъния?
- По-скоро не. Да, надделя, но не е основно. Друго е семей­ството ти да е в България, да си до него. Знаеш каква е об­становката в страната. Всич­ко е много по-лесно като цяло, отколкото в чужбина. Така че факторите са много. Но със си­гурност, ако нямах това пред­ложение от Черно море, може би нямаше да се върна в Бълга­рия. Но в крайна сметка така е трябвало да бъде. Аз съм дово­лен от избора си.

На кой роден отбор би оприличил Сепси и каква е оценката ти за нивото на футбола в Румъния, като игра и организация, спрямо България?
- Трудно е да правя съпо­ставка с роден отбор, но опре­делено е тим, който може да играе в Топ 6 на Румъния, а то­ва не е никак малко. През тази година имаше малко сътресе­ния в клуба. Смениха се треньо­ри, доста футболисти ни напу­снаха, други дойдоха. Това по­влия да не сме в Топ 6. В момен­та за съжаление се бори да оце­лее, да остане в групата. Но доколкото дочух, може да ня­ма изпадащи в Румъния. Аз бях две години там. Първата ни­вото бе по-високо, отколкото втората. Разликата се усещаше. Не мога да кажа, че румън­ското първенство е много по-силно от българското като игра. Може би една идея само. Има доста сериозни отбори. Иначе са по-добре по отноше­ния на условията.

Построиха се доста нови стадиони там инвестира се сериозно в бази­те. В това отношение са до­ста по-добре от нас. Финансово как са нещата?
- Повечето клубове там са финансово по-добре. На нашия специално му помага и унгар­ското правителство и е един от най-коректните в Румъния. Но има и такива, които изпи­тват немалко проблеми и не се плаща на време.

Следиш ли ситуацията в Левски, където изкара два се­зона, и смяташ ли, че това бе от успешните ти престои в кариерата?
-Да, запознат съм със случва­щото се в Левски. Аз следя си­туацията във всички свои бив­ши отбори. Определено това, което става на "Герена", не е добро. Но да се надяваме, че всичко ще се оправи възможно най-бързо. Всички знаем какво означава Левски за българския футбол. Аз съм човек, който винаги се самокритикува. За мен лично играех много силно тогава в Левски. Просто полу­чих контузия и след нея може би не ми се гласува пълно доверие от някои хора

Но не съжалявам за периода на "Герена". Научих доста, до­коснах се до един голям клуб. В крайна сметка това е опит. Причините да се стигне до се­гашното състояние на Левски не са от три месеца или годи­на. Това се е натрупвало с го­дини. Сега вече рефлектира върху клуба и е доста трудно да се справят, но дано да няма по-сериозни проблеми. Помним преди време какво се случи, ко­гато ЦСКА ги нямаше, какво бе­ше. Не е същото в Първа лига без тези отбори.

Ще успее ли някой най-после да спре Лудогорец?
- Лудогорец е хегемон и трудно може да бъде спрян, но рано или късно и това ще се случи. Не зная дали ще е този сезон, който започва или след­ващия, или след три години, но серията им ще свърши. Про­сто трябва много работа в останалите отбори, за да ги догонят някак. А в Разград до­казаха, че се работи правилно, и затова имат такова по­стоянство.

Връщането в България да­ва ли ти надежди за повиква­телна за националния отбор, на когото предстои през есента участие в Лигата на нациите, а през пролетта и бараж за европейското пър­венство?
- Всеки един футболист ще се радва, ако го викнат в на­ционалния отбор. На мен оба­че ми е малко странно... Може пък като съм си тук, да има по­вече наблюдение върху мен, да ме видят. Защото явно, като играеш в чужбина и нямат та­къв поглед върху нещата. Явно е по-трудно да те викнат в на­ционалния отбор от чужбина. Ще видим, времето ще пока­же. Аз ще работя на максиму­ма, както винаги съм го пра­вил, и ако решат, че ще съм по­лезен на отбора, винаги ще е отзова на повиквателна.