Тодор Янчев влезе в историята на вечното дерби. Капита­нът изигра 32-рия си мач срещу „Левски". И се изравни по бит­ки със „сините" с покойния великан на играта д-р Стефан Бож­ков. Победа с З:1. Може и да е последната в кариерата му, мо­же и тепърва да престоят още триумфи.

- Помните ли всичките си 32 двубоя с „Левски"?

- Не са никак малко, нали? Поставил съм си цел - да помня победите и да забравям загуби­те. От тях само съм се учил. Важното е, че напоследък загу­ба нямам.

- Какво стана в първото ви дерби?

- Беше през 2000 година. Ат­мосферата на „Армията" беше умопомрачителна, завърших­ме 1:1. Човек може да се разтрепери. Излязох с огромно же­лание. Не съм очаквал, че ще стигна до 32 мача с „Левски".

- Кога сте бил най-щастлив и най-нещастен?

- Ценя си всяка победа. На първо място слагам онова 3:0 през 2002-ра, след което вдиг­нах първата титла с ЦСКА. Бе­ше ми много неприятно при единствения ми червен картон в дербито. Ако е заслужен -окей! Аз съм за правдата. Но Димитър Телкийски ме настъпи по гърба, а аз получих жълт кар­тон. После и червен. Не беше справедливо. Тогава загубихме финала за купата през 2005 г.

- Някоя интересна случка с вас около дербито?

- Наложи се един път да отида на изпит за треньор ден след дербито. Бяхме загубили и ми беше криво. Изпитващият, на когото не желая да му кажа името, само се заяждаше. Писа ми четворка по футбол на прак­тически изпит.

- ЦСКА се бори за второ мя­сто. Заслужавате ли го?

- ЦСКА винаги иска първото. Но с оглед на този сезон това постижение е повече от титла! Ако някой твърди, че през юли е вярвал как ще се борим за второ място, със сигурност ще излъже. Всички черни облаци бяха върху ЦСКА. Но ние сме повече от клуб. Благодарение на феновете, на ръководството и на треньорите къщата се нареди и пак сме тук. И сме силни!

- Не започнахте сезона в ЦСКА. Защо избрахте турбуленцията на „Армията" пред спокойствието в „Славия"?

- Защото не искам да живуркам далече от дома ми. Затова още веднъж благодаря на Вен­ци Стефанов, че ме пусна да се върна. А защо според вас тол­кова хора се завърнаха в ЦСКА?

- Защо?

- Заради Стойчо Младенов. Той ни убеди, че ЦСКА има нуж­да от мен, от Емил Гъргоров, Мартин Петров, Валентин Илиев. Затова всички сме тук. Заради ЦСКА и заради Стойчо.

- Кога ще стане ясно дали продължавате като футбо­лист, или ставате треньор?

- През май.

- Акционер ли сте в ЦСКА? 
- Да, имам акции.