Константин Папазов направи емоционална реч по време на пресконференцията, посветена на поредицата от събития, отбелязващи 100-годишния юбилей на клуба, както и ключовия момент от честванията – мач с европейския гранд Лацио, предаде репортер на Novsport.com. Тити, както го наричат, на няколко пъти се просълзяваше.

 

Той напомни, че Левски е най-популярният клуб в България според проучване на УЕФА, като кризисният сезон поставя "сините" и техните фенове в едно от най-големите им предизвикателства.

 

„Всичко важно в живота ми е свързано с числото 23. Не защото ние сме искали да е на 23-ти и защото тогава има евроизбори. Цяла Европа разбра, че Левски е шести отбор в Европа по даденост на публиката”, каза Папазов.

 

„Щеше да е лачено да сме с 15 точки пред ЦСКА, допреди няколко седмици да сме играли в евротурнирите и да ме на път да спечелим шампионската купа.”

 

„Това, което ние не можем да признаем, го призна световна централа. Левски има уникалния шанс да докаже, че може да е 5-ти, но има нещо много по-ценно. Респект към Ботев и Славия. Ние ще направим нещо сега, което България не е видяла и което ще помни в следващите 100 години. Нашите внуци и деца за 200-годишнината ще говорят за нас така, както ние говорим за могилката. Без магията на Интернет и това, което предлагат съвременните технологии, това нямаше да се случи”, добави той.

 

Баскетболният треньор призова, че за две личностни „синята” общност трябва да открие сърцата си.  

 

„Има две личности, които ни гледат отгоре и заради тях трябва да извадим сърцата си. Тези две имена са на Васил Левски и Георги Аспарухов. Те със сигурност са в рая. В името на тях трябва да бъдем обединени – от днес до 23-ти. Историята познава стотици сини легенди, които са си тръгвали със сълзи от Герена. Има едно такова име и това е Наско Сираков. Десетки хиляди са тези, които са си дали сърцата за Левски.”

 

„Когато са създавали Левски, те са имали вярва в душата си, не са знаели какво следва. Няма по-голяма любов в тази държава (от Левски).”

 

Папазов призова и за обединение и да се забравят грешките на собственика на футболния клуб Тодор Батков, защото „няма собственик, който да си дава парите просто така”.

 

„Ние трябва да забравим, че собственикът на клуба е правил грешки, че Иво Тонев е съборил стадиона като е рискувал името си. Ще ме боли страшно много, ако има едно свободно местенце на „Васил Левски”.”

 

Според него само егото и песимизмът, завладели привържениците на Левски, може да се окажат пагубни.

 

„Лудогорец събра 35 000 -40 000 зрители срещу Лацио, а това е мачът, който ние никога няма да загубим. Ние ще напълним стадион „Васил Левски”. При Гунди хората са се катерили по покрива на козирката, по дърветата, за да гледат Левски. Затова Левски е велик, защото признава успехите на другите. Сега е нашият мач, уважаеми г-да фенове. Срещу нас няма да има други 11, срещу нас няма да има друг треньор или съдии, които са срещу Левски тази година, срещу нас може да бъдат нашето его и нашият песимизъм. Убеден съм, че около 12:25 в първия ден на 24-ти няма да има син фен, който да не плаче от радост, и няма да има по-значимо събитие в историята на България, освен онези луди, луди мигове от световното 1994 г. Ние трябва да докажем на цяла България, че Левски е над всичко. С Валенсия имаше 42 000 любители на футбола и не повече от 10 000 фенове на Лудогорец. Левски има публика, която е вековна. Тя се умножава и умножава именно заради това – защото Левски е различен, защото Левски е над всичко в тази държава.”  

 

„На 4 март започна феновете се обединиха около една личност, с чиято кървава вежда остана завинаги в сърцата на феновете на Левски. Това е Георги Иванов – Гонзо. Той пренебрегна дребнавостите. Тук е моментът да простим на всички виновни.”

 

„Ние трябва да изиграем нашият мач на 23-ти като напълним стадиона.”

 

„Синият фен плати много мъка, но радостта и удоволствието, което ще изпита на 23-ти срещу 24-ти, в пъти ще посипе и ще унищожи тази мъка.”

 

„Живеем в страшен негативизъм и е много тежко да се говори за вяра и любов в тези моменти. Има едно име, което превъзмогна най-коварната болест и това е Димитър Димитров – Херо, въпреки че не си тръгна с най-топли чувства от Левски.”