10 години след като спечели първите си медали на Европейското първенство за девойки, приключението за италианката Ванеса Ферари все още продължава. С българска майка и баща италианец, Ферари е най-успешната италианска гимнастичка за всички времена.
Тя направи своя международен дебют през 2004 година на Европейското първенство за юноши и девойки, където спечели сребро и бронз в отборната и индивидуалната надпревари. Последва световна титла през 2006 и европейска през 2007 година в многобоя, превръщайки се в първата италианка с подобно постижение. Тя е притежател на 5 медала от Световни първенства (1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови), както и на 6 отличия от Европейски шампионати (3 златни, 2 сребърни и 1 бронзов).
През 2006 година на Европейското първенство във Волос, Гърция, Ферари изведе Италия до шокираща победа над Румънния и Русия. Сега, на 23 години, Ванеса се надява отново да поведе съотборничките си към мято на подиума.
Контузия помрачи представянето й на Олимпийските игри през 2008 година, но Ферари продължи упорито да преследва мечтата си за олимпийски медал. Късметът обаче не беше на нейна страна – на Игрите в Лондон през 2012 година тя остана на 4-то място на земя, след като разпределението на бронзовото отличие беше решено след тайбрек. Освен загубата на медала Ванеса загуби и финансовите средства за подготовка от италианската армия, към която тя се присъедини през 2009 година.
След олимпийското разочарование през 2012 Ферари обмисляше да сложи край на състезателната си кариера. Точно преди старта на Европейското първенство в Москва през 2013 тя контузи крака си и отново беше принудена да се откаже от участие. Въпреки трудностите тя продължи и спечели три златни медала на Средиземноморските игри същата година, включително триумф в многобоя, а на Световното първенство взе сребро на земя. По-рано този месец тя спечели титлата в многобоя на Световната купа в Токио и завърши втора в генералното класиране на Световните серии на ФИГ.
Успяхме да поговорим с Ферари в почивката й между тренировките за предстоящото Европейско първенство в София, където тя отново ще опита да изведе Италия до място на подиума.
Поздравления за успеха ти в Токио! Изненада ли те победата ти там и второто място в генералното класиране на Световната купа?
Не. Това беше моята цел, която си поставихме с моя треньор ми Енрико (Касела) още в началото на сезон 2013-2014.
Само преди година обмисляше да се откажеш, а сега изглежда си в най-добрата си форма от началото на твоята кариера с нови, много по-трудни упражения на земя. Какво се промени за тези 12 месеца?
Възстанових се от травмата, която ми попречи да участвам на Европейското първенство в Москва. Сега вече мога да тренирам нормално, а това много ме радва. Така че в момента се опитвам да взема това, което, според мен, заслужавах на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година.
Каква е целта ти за предстоящото Европейско в София?
Да спечеля колкото се може повече медали! Два, може би три! Аз и съотборничките ми трябва да бъдем почти безгрешни, за да успеем.
Била си много пъти в България заради своята майка. Какво е любимото ти нещо, свързано с България?
Йордан Йовчев, безусловно! Любимата ми храна е мусака!
Вълнуваш ли се от възможността да се състезаваш в България?
Разбира се! Тук е цялата фамилия на майка ми и те всички ще бъдат в залата и ще ме подкрепят. Мога да говоря и разбирам български, но ще имам нужда от малко припомняне през първите ми дни в страната.
Преди 10 години ти спечели първия си медал от Европейското първенство за юноши и девойки. Кой е най-яркият и цветен спомен от онова състезание?
Разбира се, че цветовете на медалите ми.
В София ще пристигне едно ново поколение гимнастици, за които това ще бъде първият голям форум, на който участват. Какъв съвет би дала на тези момичета, за да бъдат успешни през годините?
Тренирайте усърдно всеки ден през цялата ви кариера!
