Легендата на Ботев Пловдив Динко Дерменджиев е печелил купи с Ботев като футболист (1962-а) и като треньор (1981 г. - Купата на Съветската армия). Той говори пред "Тема Спорт" преди финала с Лудогорец.
Г-н Дерменджиев, в богатата си кариера сте печелили купата като футболист и треньор. Кога беше по-лесно?
- Разбира се, че беше по-лесно, когато бях футболист. През 1962 година, когато извоювахме тогавашната Купа на Съветската армия, бяхме много силен отбор, а атаката ни водеше незабравимият Георги Аспарухов-Гунди. Първият ни мач от турнира беше срещу Левски Карлово и ги елиминирахме без проблеми. Стигнахме до финала срещу Дунав Русе. Спомням си, че той се игра след Световното първенство по футбол в Чили. Спечелихме мача с 3:0 в София. Аз отбелязах и гол. След това играхме още два финала срещу Славия, но ги загубихме. Като треньор на Ботев спечелих Купата на Съветската армия през 1981 година. Двубоят се игра на стадион "Васил Левски" в столицата. В нашия отбор имаше голямо психологическо напрежение, тъй като се говореше, че едва ли не сме взели купата още преди финала. От това се възползва нашият съперник Пирин Благоевград, който особено през първото полувреме игра много силно и създаде няколко чисти голови положения. Герой за нашия отбор беше вратарят Димитър Вичев, който извади невероятни положения. В 42-ата минута Митко Аргиров вкара гол след подаване на Костадинов. След почивката можехме да стигнем и до второ попадение, когато Георги Славков направи великолепна задна ножица, но уцели гредата. Но и това 1:0 се оказа достатъчно, за да спечелим купата и да зарадваме нашите фенове.
След това загубихте обаче три финала?
- Да, в тези мачове играхме срещу Левски и ЦСКА. Не мога да ги забравя. Най-тежък се оказа финалът през 1984 година срещу Левски на препълнения стадион в Кърджали. Паднахме с 0:1 от сините, които имаха страшно поколение от собствени юноши начело с Наско Сираков, Божидар Искренов, Боби Михайлов и Николай Илиев. Нашият отбор в мнозинството си също беше съставен от футболисти от школата ни. Получи се интересен двубой. 20 минути преди края на срещата получихме право да изпълним дузпа. Костадин Костадинов, който трябваше да я бие, обаче се контузи, когато бе съборен за 11-метровия наказателен удар. Атанас Пашев взе топката, стреля, но Боби Михайлов спаси. Тогава казах на резервите ни: "Губим мача с дузпа". Така и стана. Левски получи право на 11-метров наказателен удар и Емил Спасов не пропусна. През този сезон левскарите направиха требъл. През 1991 година загубихме от тях с 1:2 на финала във Велико Търново. Тежи ми много и загубата ни от ЦСКА през 1993 година в Благоевград с 0:1 пред над 5 хиляди наши фенове. Явно такава ни е била съдбата.
Може ли Ботев да спечели Купата на България срещу Лудогорец?
- Разбира се, въпреки че няма да бъде никак лесно. Все пак излизаме срещу много силен отбор, изиграл отлични мачове в първенството и в турнира за Лига Европа. Съперникът е класа, след като три пъти подред е шампион. Въпреки това смятам, че сега е моментът Ботев да спечели трофей. Мога да посъветвам футболистите да не се притесняват, а да излязат спокойни и да се забавляват. Само по този начин ще могат да реализират своя голям потенциал. Няма място за никакво притеснение. Дори и да загубим, ще играем в Лига Европа през есента. Тъй че само можем да спечелим. Пожелавам успех на ръководството, треньорите и футболистите на Ботев във финала и да спечелим купата!
Подкрепата на феновете ще бъде ли предимство за Ботев?
- Разбира се. Нашата прекрасна публика отдавна е доказала, че е 12-ият играч на отбора и му помага в най-трудните моменти. Разчитаме много на тях срещу Лудогорец.
Вие ще присъствате ли на финала в Бургас?
- Естествено. Ще бъда на трибуните на стадион "Лазур". Надявам се след края на мача всички ботевисти да бъдем щастливи с Купата на България.
