Луис ван Гаал е най-интересната личност на лятото в английския футбол. Холандецът пое Манчестър Юнайтед след успешното си представяне с националния тим на световното, където впечатли с тактически прийоми, смели смени и подход.

Но не разбиранията на Ван Гаал за футбола са най-интересни в новата му работа. А отношенията с английските медии, тъй като навсякъде досега треньорът е имал търкания с пресата. Ето и първото му интервю е за няколко представители на британски вестници. Интервюто е предоставено от вестник "Труд". 

- Какво е за вас да водите клуб от Висшата лига?
- И преди съм имал възможности, но не е било такъв приоритет, както е сега. На 62 години съм, кариерата ми отива към края си.


- Кога обявихте, че се оттегляте от холандския тим?
- През октомври. Направих го 10 минути преди една пресконференция с националния отбор. Всички много се ядосаха. Било невероятно, че съм го обявил преди световното. Казах им, че това са глупости.


- Това ли бе мечтаната възможност - “Юнайтед”?
- Не казвам, че е мечта. Аз съм на 62 и знам какво мога. Мисля, че и “Манчестър Юнайтед” знае какво мога. И не бе само този клуб. “Тотнъм” също дойде да почука на вратата ми. Но признавам - фантастично е, защото не на всеки се отваря шанс да работи в най-големите клубове.


- Какво е необходимо да успеете в клуб от ранга на “Юнайтед”? Защо мислите, че сте подходящ?
- Имам необходимия опит. В Испания работих в клуб номер едно. В Германия и Холандия - също. Освен това говоря езика. Сега ще е много по-лесно, отколкото в Испания, защото тогава не говорех испански. Но за година го научих. Говоря английски по свой начин, но хората ме разбират. Нали разбирате всичко, което казвам? Това е важното!

Другият фактор е моята философия. Следвал съм я навсякъде. Опит, боравенето с езика и философията ми - това са трите качества, които са убедили собствениците на “Юнайтед” да ме наемат.


- Дали очакванията са по-ниски след седмото място миналия сезон?
- Не мисля. Когато един отбор, от който се очаква да е първи, завърши седми, нещо не е наред. Или селекцията не е балансирана, или няма самочувствие. В “Барселона” отидох след Боби Робсън. Той бе спечелил три купи. И бе по-лесно, отколкото сега. Същото бе и в холандския тим. Наследих Берт ван Марвайк. Преди две години той бе втори на световното, но после остави разбит отбор (отпадна в групите на Евро 2012 - б.а.). Вече съм имал вариант да поема “Юнайтед" през 90-те, когато Алекс Фъргюсън искаше да напусне и се говори, че е сочил мен за заместник.


- Близо ли бяхте?
- Не, не. Само слухове.


- Казвате “разбита” селекция за днешния “Юнайтед”. Не е ли силна дума?
- Не е тежка дума. Когато си бил седми, отборът не е щастлив. Няма самочувствие. Като счупен е. Сега обаче имат мен, така че имат нов шанс да покажат какво могат.


- В “Барселона” искахте интелигентна група футболисти. Имате ли притеснения дали ще заварите такава група в Манчестър?

- Във всеки клуб съм имал проблеми в първите три месеца. След това всички знаят какво искам. Аз съм този, който съм, защото съм директен. Казвам каквото мисля. И играчите трябва да се адаптират. Аз тренирам главите им, не краката. Не съм привърженик на тичането заради самото тичане. Тичането трябва да е с топка.
Най-важно е играчите да разбират защо правим това или онова. Тогава не играеш интуитивно. Много футболисти в “Юнайтед” играят на интуиция, а аз искам да мислят.
След първите три месеца, в които ще имаме проблеми, ще стане както в “Байерн”. Там ние бяхме шести или седми след първите три месеца, а и трети в групата ни в Шампионската лига. Наложи ни се да бием “Ювентус” като гост, за да се класираме. Направихме го (4:1 за “Байерн” - б.а.) и това бе повратният момент.


- Британският футболист играе с емоция...Така ли е?
- Това е ваше мнение. Вие казвате така, а искате от мен да го потвърдя.


- Не го ли казахте?
- Сигурно вие имате добра преценка, защото дълго сте били журналист и знаете културата на футбола в страната ви. Играчите в “Юнайтед” под ръководството на Дейвид Мойс са различни от същите играчи при Алекс Фъргюсън. И ще бъдат различни при мен.

- Каква е целта? Успех веднага или изграждане на състав за дълъг период?
- Моята философия е за изграждане за дълъг период от време. В “Барселона” има играчи, които аз пуснах в първия отбор. И те впоследствие станаха гръбнакът - Шави, Иниеста, Пуйол, Валдес (двамата напуснаха клуба преди месец - б.а. ) и Тиаго Мота. Споменавам Мота, защото той дебютира при мен, а сега е в ПСЖ, не в някой малък отбор. В “Байерн” бе същото. Томас Мюлер, Алаба, Клозе... Винаги гледам напред. Когато купувам играчи, също е с поглед в бъдещето. В “Аякс” спечелих Шампионската лига с играчи на 17, 18 и 19 години.


- Това ли е приоритет? Да печелите със собствени играчи?
- Те познават културата и традициите на клуба. Те са негови деца. Искат да защитят клуба, носят го на фланелката си. Когато купиш играч отвън, трябва да чакаш.


- В град Манчестър има силен конкурент - “Сити”.
- Не ме притеснява. Какво значение има дали конкурентът е на няколко метра или на 30 километра?


- Какво мислите за техния напредък в последните три години?
- Невероятно е! Не бяха голям клуб, а сега са шампиони.


- Фенове на “Сити” твърдят, че те вече са пред вас, а вие догонвате.
- Ако мислите това, напишете го.


- Така казват те...
- Вие ми поставяте уловка. Подмамвате ме. Тази дума я научих от Райън Гигс. Той ми каза, че тя е по-точна от провокирам (използва по-дипломатичното entice - подмамвам, вместо provoke - провокирам - б.а.).


- Чакате ли с нетърпение битките с Жозе Моуриньо?
- Не, ние ще играем срещу “Челси”, не срещу Моуриньо. Ще се срещат моят отбор и неговият.

- Но той е известен с психологическите си войни, с опитите да влияе на другите мениджъри...
- Не бива да опитва с мен.


- Жозе вече го направи, като коментира покупката на Люк Шоу.
- Не смятам да реагирам на такива приказки (Моуриньо се изсмя на цената от 40 млн. евро, дадена от “Юнайтед” за 18-годишния ляв защитник - б.а.).


- Наследството на Фъргюсън е натоварващо...


- Клубът смята, че мога да го понеса.


- Не ви ли притеснява, че ще ви сравняват с него?
- Хубаво е да те сравняват с треньор от такава класа. Радвам се, че го правите вече.


- Срещнахте ли се с него?
- Не, аз съм в Америка. Той, доколкото знам, не е.


- Феновете бяха във възторг от вас на мондиала. Смени на формации, смени на вратари за дузпи...
- ... И малко късмет! Трябва ти в такива ситуации. Но всичко се правеше с причина (леко се дразни - б.а.). Вече говорих за тези неща на дълга пресконференция. Надявам се не искате да започваме отново.


- Ние сме свикнали да работим с мениджър, с когото има спорове.
- Не искам да спорим, но вече обясних тези неща. Засега с вас нямаме спорове!
Намесва се пресаташето: “Време е да спираме.”
Ван Гаал (ставайки от масата): “Интересно, нали... Интересно ви беше! Вече всички сте готови да бъдете треньори...!”