- Свързани са с автобусите и обществения транспорт в Русия и САЩ. Преместихме се в Щатите, когато бях на 7 години, защото там имаше по-добри условия за тренировки. Помня първата кола на родителите си - "Хонда Акорд". Постоянно натисках бутоните за прозорците, защото бях свикнала те да се свалят и вдигат само с дръжки. Никога в живота си не бях виждала толкова копчета. Стъклата и шибидаха да се отварят автоматично - тези дреболии ми се виждаха много големи. В същата "Хонда" се научих да шофирам на 17 години.

Какво беше движението по пътищата в родината ви?

- Улиците бяха по-лоши от тези в Америка. Междувременно това се промени. В Сочи, където живеехме, сега всичко е ново. Но тогава всяко пътуване беше друсане. С моето "Порше" никога не бих могла да карам там.

Кога за първи път седнахте в "Порше"?

- Бях на 19 или на 20 години. Моя по-възрастна приятелка имаше "Кайен" и ми го даваше да се упражнявам. Помня го много точно - сребрист на цвят, първата луксозна кола, която съм карала.

На 19 години - твърде рано!

- Аз съм си късметлийка (смее се).

А кога за първи път управлявахте истинска спортна кола?

- Родителите не ми позволяваха да карам такава, докато не стана по-голяма. Преди три години спечелих първото си "Порше" - първата ми лична спортна кола.

Според вас има ли разлика, когато един мъж кара такъв автомобил и когато зад волана седи жена?

- Мисля, че ценим различни неща в една кола. Нас ни интересуват малките детайли, външният вид, колко мека е кожата и т.н. Мъжете се интересуват от мощността, да дават газ и стрелката за скоростта да отива нагоре.

За вас кои детайли са най-важни?

- Аз съм едно голямо момиче. Мнозина си мислят, че няма да се чувствам удобно в толкова тясна и ниска луксозна кола. Но аз я карам три-четири години. А в един джип се чувствам почти изгубена. Твърде е голям за мен. Свикнала съм да седя ниско до асфалта в спортна позиция. Това ми пасва. Но и комфортът е от значение. Човек прекарва много време в автомобила. За мен и сигурността е важна. Когато имаш възможност да шофираш бързо в бърза кола, вътре трябва да се чувстваш сигурен и да я контролираш... Чета много за автомобили, харесва ми да тествам различни модели. Когато взех книжка, не бях такава, но се промених. Не че сега знам всичко за двигателя...

Виждате ли паралели между тениса и колите?

- Да - невероятната доза адреналин. Веднъж ме вози пилотът Марк Уебър в "Порше 918 Спайдър", беше неповторимо! Това, което за него е средно бързо каране, за мен е лудо каране. Беше страхотно да седя до човек, който знае как да контролира тази скорост.

Не е ли страшно?

- Не! Обичам това усещане - да излитам!

Живеете с вашия приятел (б.р. - Григор Димитров). Той фен ли е на автомобилите?

- Той обожава коли. Мисля, че много повече от мен. Той е фанатик! Понякога си наема за няколко дни една кола да я кара. Но още не може да реши кой му е любимият модел.

Имате ли общ вкус за автомобилите?

- Не, изобщо. Той е обсебен от скоростта. Колкото по-ниска и по-бърза е колата, толкова по-добре. Иска да чува мотора как ръмжи.

Кой от двамата шофира, когато излизате?

- Обичам да го оставям той да кара. Изобщо не ми пречи да се возя на седалката до него. Щом сме заедно, почти винаги той седи зад волана.

Казахте, че за вас е важно да се чувствате сигурна. Трудно ли ви е, когато той шофира?
- Вече му се наложи да чуе няколко критични думи от мен за неговия стил на шофиране. Но... го разбирам, защото знам колко обича да кара бързо. Така или иначе аз винаги съм обградена от мъже. Баща ми, треньорът, целият ми отбор е от мъже. Знам от какво се интересуват те и зачитам мнението им.