Вива Видич, написа футболният корифей от „Дейли Телеграф'' Хенри Уинтър, според когото именно сръбският колос на Ман Юнайтед най-много заслужава да стане №1 във Висшата лига този сезон. „И въпреки това Гарет Бейл бе Играч на годината в анкетата на футболистите, а Скот Паркър е Играч на годината на спортните журналисти. Но Вива Видич! Нека всички поздравят човека, който все пак спечели някаква титла", пише Уинтър. Самият Видич пък обяви в интервю за сръбската преса, че иска да завърши кариерата си на „Олд Трафорд". „Още не сме спечелили титлата - предупреждава сърбинът в началото на интервюто за „Политика". - Едва когато и математически сме недостижими, ще говорим за нея и ще я славим."
- Коя е причината за успеха ви?
- На старта на първенството не бяхме фаворити. Много хора говореха, че сегашното поколение на Юнайтед не е като предишните, че ни липсват много неща... А ето че накрая стигнахме на крачка от шампионската купа и сме на финала в Шампионската лига. На прага сме на велик успех най-вече защото вярвахме в себе си и в това, което правим. Успяхме като колектив.
- По какво се различава Манчестър Юнайтед от останалите?
- Тайната е в системата, по която действа клубът. Има стабилност, ясна визия и път, който следва. Играчите се сменят, а системата си остава същата. Разбира се, че много важен е Алекс Фъргюсън и дългогодишната му работа, докато останалите големи клубове си сменят треньорите. Доскоро Роналдо и Тевес бяха много важни за нас, а сега достигнахме до успеха като колектив. Имаме изключително добър състав от футболисти, здрава конкуренция и прекрасна атмосфера.
- Нужна ви е само още една точка, за да станете първият сърбин, който като капитан ще вдигне шампионската купа на Висшата лига. Как се чувствате?
- Чувствам се добре, но наистина не мисля прекалено за това. Всеки трофей, който съм спечелил досега, ми е еднакво скъп. Дължа го на отбора и на тежкия труд, който хвърлихме, за да се стигне до успеха. Честно казано, не съм се радвал прекалено дълго на нито една от купите си. Всичко върви бързо, имаме големи отговорности и няма време за отпускане. Ето, ако в събота срещу Блекбърн вземем титлата, веднага започваме да се настройваме за Шампионската лига и мача с Барселона.
- Срещу Челси неутрализирахте Дрогба и Торес, дори вкарахте гол.
- И двамата са ни вкарвали голове. Нормално е да вкарваш, но и да получаваш голове. Към този мач не подходихме различно в сравнение с останалите. Играхме добре като отбор и постигнахме този резултат.
- Кое е характерното за Алекс Фъргюсън?
- На полувремето той изброява недостатъците в играта ни и посочва възможностите за подобрение и за победа. Изброява всеки детайл, нищо не му убягва. Изумително е каква вяра има в своите играчи. Дава безрезервната си подкрепа за нас. Имаше футболисти, които от 2 месеца не бяха играли, а той ги пусна в реванша в Шампионската лига срещу Шалке. Футболистите му се отплащат на терена. Накратко - Фъргюсън е човек, който ти вдъхва огромна вяра и увереност.
- А какви са отношенията ви с Гигс, Ван дер Cap и останалите ветерани?
- Общуваме отлично помежду си. Но същото е и с младите. Тези отношения се запазват през годините между поколенията в Манчестър. За това се грижи и Фъргюсън. Целта е младите футболисти да се развиват и като личности, а не само на терена. Гигс и Ван дер Cap могат да донесат голяма полза, защото освен умение имат и престиж.
- Какви са бъдещите ви планове?
- Те не завършват с мача с Блекбърн и Барселона. Искам да продължа да напредвам като футболист, за да мога един ден да кажа, че нищо не съм изпуснал. Затова се старая да дам максимума от себе си. Искам да спечеля още трофеи, но най-важното от всичко в живота са семейството и здравето.
- Искате ли да останете на „Олд Трафорд" до края на кариерата си?
- Разбира се. Трудно ще ми е да променя средата. Тук изкарах 5 чудесни години, спечелих много трофеи. Привикнах на начина на живот тук, а заедно със семейството ми се наслаждаваме на плодовете на работата ми. Наистина ми е хубаво в Манчестър, имам успехи и няма причина за промяна. В началото не беше лесно да свикна с английския начин на живот и култура, но сега не мога без сигурността и спокойствието, които имаме.
