Хитът на италианския волейбол с българска марка - Тренто, триумфира с титлата на Ботуша. Така, воденият от Радостин Стойчев тим вече има 8 трофея, откакто през 2008 г. треньорът пое поста. За четири сезона Тренто спечели две титли в първенството на Италия, три в европейската Шампионска лига, два пъти злато в Световното клубно първенство и веднъж Купата на Италия. След най-успешния си сезон в “Тренто” от четвъртък Стойчев поема ново предизвикателство - националния отбор на България.

- Едва ли титлите могат да се степенуват. И все пак къде слагате последната в личната си класация?
- Трудно е да се прави такава класация, но тази победа е една от много важните, защото беше над нашия пряк конкурент Кунео. До този момент мнозина говореха, че имаме проблем с този отбор, и до известна степен беше истина, защото в предишните 3 финала с Кунео не играхме добре и паднахме. Затова бе важно да спечелим този мач. Не защото имам лично отношение към съперника, напротив, много уважавам клуба и не става въпрос за отмъщение или разчистване на сметки. Просто трябваше да докажем на всички и на себе си, че сме най-добрите.

- А съзряхте ли лично отношение към вас, когато наскоро шеф от друг клуб - Модена, ви нападна публично в пресата?
- Той е от хората, на които не искам да отговарям и да падам на тяхното ниско ниво.

- Дали пък италианците не се дразнят, че чужденец треньор прави такъв фурор във волейбола?
- Не мисля, че е така. Хората тук се отнасят много добре с мен и имам добри отношения с всички.

- А има ли завист между треньорите?
- Дори и да има не е явна. Особено при треньорите с добри резултати. Очевидно е, че всеки иска да спечели, но няма злоба и завист. Когато губя, естествено ме е яд, но не завиждам на другите.

- Спечелихте три титли - това ли е най-силният ви сезон досега?
- Да така е, въпреки че не взехме и Купата на Италия. В началото на годината насочихме усилията си именно към тези турнири - Шампионската лига, Световното клубно първенство и първенството на Италия. И съм доволен, че успяхме да го направим.

- На клубно ниво вече спечелихте всичко - какво повече би ви мовитирало?
- Никога не съм имал проблем с мотивацията, може да се спечелят още много мачове, купи, рекорди... Винаги има нови цели. Освен това, когато си първи, конкуренцията става по-голяма. Още преди няколко месеца започнахме да мислим за следващата година, а тя ще бъде поне толкова трудна, колкото и тази.

- Говорите за новия сезон, значи вече имате виждане как ще изглежда Тренто?
- Разбира се, винаги гледаме с една година напред. За съжаление не винаги всички неща се нареждат така, както ни се иска. Но до месец предполагам ще е ясен съставът. Ще има 1-2 промени, но гръбнакът на отбора ще се запази. Повечето основни играчи имат договори.

- Българите в състава...
- Матей Казийски и Цветан Соколов остават, за Валентин Братоев ще се реши скоро. Аз съм доволен от него, но къде ще продължи кариерата си, зависи и от неговото желание. Той свърши работата, за която го бяхме взели.

- Не е ли лоша практика за млад волейболист като Братоев да прекара толкова време извън игра, макар и в класен тим като Тренто?
- Това е ваше лично виждане. Аз смятам, че за един млад волейболист е важно да израства по правилен начин на добро място. Очевидно е, че не може да играе, докато не добие достатъчно майсторство, за да измести някого от титулярите. Едва ли е по-добре да бъде на място, на което да заучава неправилни неща, при недобър треньор и медицински щаб...

- Еднолично ли управлявате Тренто в спортно-техническата част?
- Има финансови параметри, но решенията вземам абсолютно сам.

- Случвало ли се е президетът Диего Мосна или друг шеф да ви се меси?
- Никога.

- Вероятно ще е така и в националния отбор?
- Не може никой да се меси в моята работа. Дори не смятам, че някой ще има такова желание да опита. Нямам съмнения, защото откакто съм поел националния съм приятно изненадан от разбирането, което срещам от федерацията и от хората около отбора. Никой никога не си е позволил дори и намек.

- Тоест всичко, което сте поискали за начало на работата, го имате...
- Като спокойствие и вземане на решения - да. Разбира се, има много неща да оправяме като технически въпроси, но ще става в движение. Това е нормално и не ме притеснява.

- Предстоят три големи състезания - Световна лига, европейско първенство и олимпийски квалификации. Какво ще е за вас добре свършена работа?
- Резултатите ще покажат каква работа сме свършили. Конкретни цели нямаме, но отборът ще се цели нависоко. Сметки не могат да се правят, стратегията е една - трябва да се побеждава.

- В последно време на националния отбор все не му достига малко, за да направи нещо голямо. Откъде може да изтискате това “малко”?
- Резервите са в спортно-техническите качества на играчите. Вероятно има и други неща, но още не познавам отбора. Най-важното е първото, което казах, то трябва да е на световно ниво.

- Практика е треньорите във волейбола да не се задържат повече от две години на едно място, а вие продължавате в Тренто. Не ви ли омръзна?
- Не, защото намерих много добри условия за работа, разбиране и обич от хората. Повече от това на клубно ниво едва ли мога да искам.

- Италия ли е “върхът на сладоледа” във волейбола?
- Абсолютно да.

- Не ви ли се иска да опитате ново предизвикателство - друга държава, друг отбор?
- Докато съществува проектът Тренто, не. След това ще умувам.

- Когато и ако дойде това време, тандемът Стойчев - Казийски ще продължи ли и в друг тим?
- Имам договор с Тренто за още 2 години и не мисля по този въпрос сега.

- Появи се информация, че ще работите без пари в националния отбор...
- Това са спекулации. Истината е проста - договорих се с федерацията за условията, които са били дадени на предишния треньор. А как аз ще разпределям парите, е мое задължение.

- Предстои ви нов сблъсък с Владимир Алекно, с когото работихте в Динамо, вече с националните отбори. По-голямо предизвикателство ли е от мачовете на клубно равнище?
- По-интересно е, защото е престижно да играеш със силен отбор като Русия. Иначе нямам сантименти или лошо отношение с него.

- Говорите няколко езика - има ли нов, който ви се иска да научите?
- Може би ще ми се наложи, ако сменя първенството и държавата. Но желание просто така да уча нямам.

- Дядо ви е бил голям треньор по борба (Димитър Стойчев - б. а.). Защо не избрахте този спорт като малък?
- Така е, но баща ми беше треньор по волейбол и аз прекарвах по цял ден в залата. Така естествено избрах волейбола, защото го виждах всеки ден.

- Като бивш разпределител имате ли идол на вашия пост преди и сега?
- Имам, но той не е разпределител - това е американецът Карч Кирали.

- За всеки е тежка загуба да изгуби майка си. Вие за втори път посвещавате титла на нея...
- Така е, тя мечтаеше да ме види шампион на Италия. Но не стигнаха две седмици през 2008 година. И затова ми е много мъчно...