Довечера на стадион „Монументал" в Буенос Айрес някой измежду Уругвай и Парагвай ще спечели не просто честта да стане наследник на Бразилия като шампион на най-футболния континент, но и ще заслужи правото да бъде лицето на Южна Америка на Купата на конфедерациите през 2013 - последният значим турнир преди следващото издание на мондиала. В преследване на рекордния си 15-и трофей от Копа Америка Уругвай прегази Перу с 2:0 на полуфинала и запази безпогрешния си ритъм от началото на турнира. Селесте потвърди репутацията си на четвърта сила в света, както и на най-авторитетния отбор в региона. Покрай отчайващо непостоянните Аржентина и Бразилия урусите са надеждният гарант за оцеляването на южноамериканската футболна чест.

По пътя към големия финал Парагвай сътвори исторически прецедент, тъй като не спечели нито един двубой. Активът от 5 равенства, включително две рулетки от бялата точка (с Бразилия и Венесуела), със сигурност не е комплимент за гуараните, но пък е съвсем в тон с традициите на парагвайския футбол. А и с какви очи да плюем момчетата на Херардо Мартино, когато самата Аржентина спечели един от 4 мача (при това срещу юношите на Коста Рика), а Бразилия е толкова нелепа, че предизвиква само иронични усмивки. При всички положения Парагвай е по-заслужен финалист от двете суперсили, защото не изневери на тактическото си верую.

"Ако не мога да имам 80% притежание на топката, какво да направя? Да не се защитавам ли -пита реторично Мартино. – Ние не сме Барса и не контролираме мача в 70 процента от времето. На нас и 30 процента са ни много. Затова през останалото се отбраняваме. Не че толкова ни харесва, но само това умеем. Ако подхождаме към мачовете с мисълта, че ще играем с топката, значи сме чисти самоубийци."

Уругвай не е губил от гуараните на Копа Америка от 1947 г., когато падна с 2:4, но пък парагвайците могат да се похвалят с 4 победи в 5-те сблъсъка с днешния си съперник в Буенос Айрес Медиите в региона подгряха финала като съвършения тактически сблъсък, който Южна Америка би могла да предложи. На преден план доста изненадващо изскочиха селекционерите Оскар Табарес и Херардо Мартино, които откраднаха фокуса от суперзвездите Суарес, Форлан, Валдес и Бариос.

С над 30-годишна кариера бившият треньор на Милан Табарес успя да изведе Уругвай до финал, сляпо уповавайки се на колективната философия. За него ключовата дума е „ние". „Индивидуалните качества са важни, но в крайна сметка натежават отборният дух, балансът и взаимното уважение". Точно така играе неговият Уругвай - като едно цяло, което се стреми да обезоръжи съперника, а след това да наложи собствената си воля. Тази философия превърна Табарес в истинска икона за уругвайците.

„Животът ме научи да наблюдавам и внимателно да преценявам реалността, преди да взема решение, футболът е призвание и страст, но аз се стремя да бягам от емоциите. Говоря малко и мисля много", признава самият той. Дотолкова е вманиачен в този принцип, че определя титулярите чак когато получи резултатите от медицинския щаб непосредствено преди мача. Освен това на всеки 15 минути му докладват статистическите данни за всеки на терена. Никога не взима прибързани решения и въпреки че интерпретациите му понякога изглеждат странни, е невъзможно да го хванете неподготвен. След мача с Аржентина например похвали Луис Суарес за това, че е... фаулиран 13 пъти. Това говори колко активно е участвал в мача", коментира Табарес.

Големият съперник в днешния финал Херардо Мартино е не по-малко странна птица и също толкова добър тактик. Аржентинец, легенда на Нюелс Олд Бойс с 505 мача за клуба, на него е кръстена една от трибуните на клубния стадион в Росарио. Отсрещната пък носи името на... Диего Марадона. фин и елегантен като футболист, заради него бащата на Лео Меси - Хорхе, навремето става страстен фен на Нюелс. Спокойно може да се каже, че Мартино е причината най-добрият футболист в света в момента да изпитва сантименти към червено-черния клуб от Росарио.

Като селекционер на Парагвай обаче Херардо Мартино няма никакво намерение да се връща към романтичния си период като футболист. Наясно е, че само защитата може да му осигури успех, и дори се шегува с това. „Равенствата ни преследват", изсмя се Мартино след четирите поредни хикса на гуараните на старта на Копа Америка. След 0:0 с Венесуела (5:3 при дузпите), пратило Парагвай на финал, пък попита журналистите: „Кой каза, че не можем да се защитаваме?" Въпреки че го определят като главния виновник за успехите на гуараните, Мартино е на мнение, че заслугата му не е толкова голяма. .Понякога си мисля, че просто сме късметлии, друг път отдавам всичко на футболистите.

Много ми хареса как ме нарече Дел Боске след световното, когато не успя да се сети за името ми - Мариньо. Така е най-добре", смее се парагвайският селекционер.

Днес той може да стане едва третият треньор, извел гуараните до континенталния връх, докато колегата му Табарес се цели в историческата 15-а титла, която ще върне на Уругвай статута на най-успешния тим на континента.

Познайте кой ще стане шампион на Копа Америка в играта на Novsport.com - "Прогнози"