Съвсем очаквано, още след края на първата групова фаза националният отбор на България по баскетбол отпадна от надпреварата. Но не се изложи, а бе на едва 4 точки от влизане в Топ 12 на Европа! Преди началото на турнира не се очакваше почти нищо от момчетата на Росен Барчовски, а и интересът към представянето на тима ни не бе особено голям. Въпреки това българите се справиха отлично откъм резултати, демонстрираха борбеност и желание да покажат най-доброто, на което са способни... и почти успяха, но в крайна сметка не се класираха за следващата фаза.
Резултатите, които България постигна на това Европейско първенство, в никакъв случай не трябва да заблуждават, че сме играли кой знае колко добре и че Фортуна ни е обърнала гръб. Не, нашият отбор е със страшно много слабости, повечето от които не са отскоро, за съжаление. Трудно е да се мерим с големите, когато играем прекалено бавно, трудно се изнася топката и не се осъществяват достатъчно много бързи атаки. Много се залага на постепенни нападения, остротата, бързината в действията в атака на нашите отсъстваха. Този е един от проблемите, който стои неразрешен отдавна.
Втората ни голяма слабост бе стрелбата от тройката. Сякаш кошът бе омагьосан за далечните стрелби на българите. Най-вече срещу Словения това ни изяде главата. За 5 мача общият процент на вкарани тройки е около 25%! Необяснимо е защо този елемент от играта ни не се получаваше. От тези проблеми в атаката на България идва и фактът, че сме на 3-о място по най-ниска резултатност на цялото първенство (след Белгия и Украйна). На Евробаскет 2011 националният ни тим не реализираше достатъчно, което се оказа решаващо за крайния неуспех.
В защита отборът просто не можеше. Неприятно е, че огромна част от атаките на противниците ни завършваха с кошове, при положение че една малко по-стабилна отбрана би отразила една част от противниковите нападения. Много е хубаво това, че при борбите се справяхме много добре – и в защита, и в атака. Наистина се бореха момчетата, особено близнаците Деян и Калоян Иванови. Те свършиха добра работа и заслужават да бъдат похвалени за овладяването на много топки, но в първите мачове от първенството тях сякаш ги нямаше на терена, когато ставаше дума за атаки и реализиране на точки и в крайна сметка това ни попречи да измъкнем победата срещу Словения.
Колкото до самите играчи, струва си да бъде отличен Ърл Роуланд. Натурализираният американец игра като 120-процентов българин и даде най-доброто от себе си за българската кауза. Страхотно се справи E.J. За близнаците Иванови стана дума, а друг от лидерите Филип Виденов не показа много впечатляваща игра, но овладя немалко борби и направи доста асистенции в мачовете на тима, макар отбелязаните от него точки да бяха малко. Разочароваха Чавдар Костов и Божидар Аврамов. Двете млади момчета играха много под нивото си. Ники Върбанов и 31-годишният Тенчо Банев също не бяха постоянни в изявите си. Липсва ни дълга резервна скамейка. С ядро от четирима баскетболисти, които рядко се случва да са в добра форма по едно и също време, не може да се надяваме на добри резултати.
Браво за духа, браво за борбеността и раздаването докрай. Браво за желанието, показано на Европейското от националите ни, но трябва повече качество, което за огромно съжаление липсва. Твърде многото слабости в играта на отбора и в тактически план не могат да бъдат компенсирани само с желание.
Сега вече само времето ще покаже дали баскетболът в България ще се възроди или ще останем на едно неособено високо европейско ниво.
