Симоне Колио е роден на 27 декември 1979 година в Чернуско сул Навилио до Милано. Висок е 180 см, тежи 74 кг. С лека атлетика се занимава от 17-годишен, като преди това се е занимавал с футбол. Най-доброто му постижение на 100 метра е 10,06 сек. Част от италианската щафета, която спечели медал от европейското в Барселона. В Дегу "адзурите" влязоха във финала и завършиха на пето място в състезанието, където падна световният рекорд. Италианците са последните, които се изнизват от миксзоната, като обръщат внимание на всеки поотделно. Започваме разговора на английски.

- Симоне, само минута за българските медии.
- Разбира се. Здравей.

- Как мина състезанието за теб?
- Доста съм ядосан. С времето, което имахме на 1/2-финалите, можехме да вземем медал. Но във финала имахме проблеми с предаването на първи пост и след това на четвърти. Но все пак сме пети в света, което не е лошо.

- А Ивет е седма.
- Нали! (Смее се от сърце.) Но все пак нейното класиране е доста по-престижно. Аз все пак бягах в щафета с още четирима. Може да си помагаме. А тя остана да се бори сама. И нейният резултат е доста по-престижен.

- Ти успя ли да я видиш в бяганията?
- Да. Бях точно на финала тук отгоре. Бях безкрайно изнервен, все едно аз тичах. Когато гледаш, е доста по-зле. Защото, когато си сам на пистата си съсредоточен и мислиш само за себе си. А когато бяга човекът, когото обичаш, за когото ти пука, е много зле.
Нервираш се, крещиш, скачаш. Изразходваш доста повече енергия, отколкото като бягаш.

- Тя призна, че единствено ти си й казал, че ще бяга под 11 секунди и ще стигне до финал.
- Да, бях сигурен. Твърдо сигурен. Защото го заслужава. Защото е трудно да се върнеш след това, което преживя. Не може едно момиче с толкова талант, даден от Господ, да страда толкова. Всяка година нещо се получаваше. Но накрая според мен тя намери спокойствието, вътрешния си мир. Може би от идването в Италия или от нашата връзка. Сега вече е истинска, мъдра жена. През зимата видях, че тя намери отново спокойствието и скъса с миналото. Сигурен съм, че в Лондон ще бъде много добре подготвена. Защото за мен е важно жената до мен да е спокойна.

- Кога я забеляза за първи път?
- Доста отдавна. Знаем се от доста време. Бяхме заедно на олимпиадата в Атина. Но преди 3 години нещо се случи между нас и се събрахме.

- Всички питат кога е сватбата?
- Не сме планирали. Обичаме се много и сме сигурни във връзката си. Имаме време. Първо трябва да се фокусираме за олимпиадата. Защото това ще са нейните игри. За мен не е толкова важно, защото вече съм на 31 години. Наистина ще се борим за нещо в щафетата, но Лондон ще е нейната олимпиада. И съм сигурен, че тя ще постигне нещо изключително.

- В България казваме, че откъдето е жената, оттам е и родата. Значи вече си българин, а не италианец. Какво знаеш на български?
- Малко. Здравей, здрасти, как си, добре, ракия и шопска салата. Ракия е много добра. Айде, ще се видим в София! Чао!