За пореден път на националния ни отбор му остана да играе за едната чест, за достойнството си. А какво означава това - поне да не загубим от Италия и Хърватска до края. Шансовете за класиране изчезнаха след поредния безличен мач точно когато бе нужно да покажем истинското си лице. Сега в Палермо момчетата трябва максимално да се постараят да заличат това лошо име, което в момента си изграждат като футболисти и отбор. Дори и да паднем от Италия, но поне да има смислени действия в играта, да се гордеем от показаното.
Факторите за състоянието на националния отбор в момента не са един и два, много са. Като започнем от това, че футболистите не играят редовно в клубовете си и стигнем до недотам истинското българско първенство, което се провежда. Напълнихме А група с всякакви чужденци, които впоследствие, нестъпвали и един път не на терена, а на стадиона, съдят клубовете ни за огромни суми. Отделно ЦСКА, който с години беше лицето на националния отбор, в момента е във В група и няма нито един представител.
Още не осъзнаваме, че нашите млади играчи - добри, лоши, трябва да играят редовно -17, 18, 19-годишни, и са за предпочитане пред купищата чужденци, които ни заливат. Но всичко е за сметка на далаверата, зрителите и футбола ни като цяло - клубен и национален.
Чисто спортно-технически вярвам, че можем да вземем не^ що от гостуването на Италия. Сега нашите са необременени от нищо. Ако преди мача с Норвегия е имало напрежение от това да се класираме на третото място и да играем бараж, сега то вече е изчезнало. Възпитаниците на Ивайло Петев трябва да се опитат да заличат това негативно представяне дотук, като си измият поне малко очите с добра игра, а защо не и точки и да прогледнат леко. Ясно е, че лицето трудно ще си измием.
Все си мисля, че трябва да се мине вече и към някакво подмладяване и преструктуриране на отбора. Да се вземат и други играчи, защото се вижда, че на повечето футболисти в момента възможностите им не са чак толкова големи, колкото ни се иска. А и не знам дали са уверени в себе си, че могат да се класират на голям форум. Не виждам как ще стане и при следващите квалификации, когато ще спорим с Франция, Холандия и Швеция. Нужен е рестарт и по-свежа кръв. Не казвам, че трябва да влязат 18-19 годишни юноши, но когато вече си обременен и не си се класирал един път, втори, трети... това започва да тежи. А и щом си загубил доверието в себе си, значи нищо голямо не може да направиш.
А хората просто искат да видят, че този отбор се раздава, играе правилно. Тогава и по-трудно ще се губят мачовете, и ще имаме шанс за участие на голям форум. 11 години са много време.
Андрей Желязков за вестник "Тема спорт"
