Петкратният световен шампион по снукър Рони О'Съливан разказва как се спасява от наркотиците в новата си автобиографична книга "Бяг". 39-годишният англичанин може да не е играчът с най-много спечелени титли в този спорт, но за мнозина остава най-талантливият. Със сигурност е този, който предизвиква най-много внимание сред феновете.
Ракетата, както е наричан О'Съливан, е не просто спортист, той е ходещ скандал и като повечето звезди има сериозни проблеми с алкохола, наркотиците, работохолизма и личните си връзки.
"В най-лошите си периоди трябваше да пуша по един джойнт всяка сутрин, само за да мога да функционирам нормално. Без него ставах параноичен и неспокоен", признава лошото момче на снукъра.
Как успява да държи демоните си под контрол, О'Съливан разкрива във втората си автобиография "Бяг", която е вече по книжарниците от издателство "Сиела".
За разлика от предишната му автобиография, фокусирана върху ранните му години в снукъра, "Бяг" е задълбочен поглед към това, което крепи един гений през най-тежкия период от живота му и как той успява да продължи напред, дори когато това изглежда невъзможно.
Книгата осветлява периода между 2012 и 2013 година, в които печели два пъти поред световната титла и за които Рони казва: "Най-лудите 12 месеца, дори и според моите стандарти".
От 2003 година насам Рони печели всичко, но същевременно се крие от участия и отказва да подписва договори, предизвиквайки коментари от други големи играчи, че показва неуважение към публиката. Името му редовно се появява в таблоидите - "Рони О'Съливан пренебрегва семейството си", "Ракетата отново се измъква между капките", "Рони няма да ни липсва, ако се оттегли.".
Но в крайна сметка Ракетата намира начин да се изправи на крака и това, което го спасява, е бягането! Тичането подкрепя и дава сили на Рони през втората половина на кариерата му.
Ракетата, както е наричан О'Съливан, е не просто спортист, той е ходещ скандал и като повечето звезди има сериозни проблеми с алкохола, наркотиците, работохолизма и личните си връзки.
"В най-лошите си периоди трябваше да пуша по един джойнт всяка сутрин, само за да мога да функционирам нормално. Без него ставах параноичен и неспокоен", признава лошото момче на снукъра.
Как успява да държи демоните си под контрол, О'Съливан разкрива във втората си автобиография "Бяг", която е вече по книжарниците от издателство "Сиела".За разлика от предишната му автобиография, фокусирана върху ранните му години в снукъра, "Бяг" е задълбочен поглед към това, което крепи един гений през най-тежкия период от живота му и как той успява да продължи напред, дори когато това изглежда невъзможно.
Книгата осветлява периода между 2012 и 2013 година, в които печели два пъти поред световната титла и за които Рони казва: "Най-лудите 12 месеца, дори и според моите стандарти".
От 2003 година насам Рони печели всичко, но същевременно се крие от участия и отказва да подписва договори, предизвиквайки коментари от други големи играчи, че показва неуважение към публиката. Името му редовно се появява в таблоидите - "Рони О'Съливан пренебрегва семейството си", "Ракетата отново се измъква между капките", "Рони няма да ни липсва, ако се оттегли.".
Но в крайна сметка Ракетата намира начин да се изправи на крака и това, което го спасява, е бягането! Тичането подкрепя и дава сили на Рони през втората половина на кариерата му.
"През първата половина бяха по-скоро алкохолът, наркотиците и прозакът, които ме държаха праволинеен и съсредоточен (колкото и безумно да звучи)", казва той.
Обаче тичането е новото пристрастяване, което измества пиенето и наркотиците - страстта, която остава за цял живот.
От най-мрачните години на безсилието и депресията до върховете на славата "Бяг" разказва историята на най-запомнящото се лице на снукъра - легендата, която ще остане.
Обаче тичането е новото пристрастяване, което измества пиенето и наркотиците - страстта, която остава за цял живот.
От най-мрачните години на безсилието и депресията до върховете на славата "Бяг" разказва историята на най-запомнящото се лице на снукъра - легендата, която ще остане.
"Разбира се, тази книга е и за снукъра - моята игра. Спортът, който понякога презирам толкова много, че не мога дори да погледна към щеката; спортът, който обаче се превърна и в любовта на живота ми", коментира О'Съливан.
