В екипа от лекари, който ще се сформира за Олимпиадата в Рио де Жанейро, ще бъде включен и спортен психотерапевт, който да бъде на разположение на всички олимпийци. Това обяви министърът на младежта и спорта Красен Кралев, който взе участие в кръгла маса, част от XXIII Научна конференция на Българската психиатрична асоциация, провеждаща се в Пловдив.
„Прави впечатление, че през последните години има една доста неприятна тенденция – наши състезатели, които видимо са по-добри от противника си, водят на тепиха, терена или игрището, в последните, буквално секунди, „издишат“ психически и губят „мача“. Затова от особено важно значение за успехите на българския спорт е хора като вас – работещите в сферата на човешкото поведение със знанията си, с уменията си, с целия си професионален капацитет да намерят място в националните ни отбори. Категоричен съм, че всеки голям спортен колектив трябва да има в екипите си специалисти, осигуряващи психотерапевтични занимания, което от своя страна подобрява спортните постижения”, заяви Кралев.
Министърът обяви също, че „Блок психологически” в дирекция „Координация и контрол на спортната подготовка“ към Министерството на младежта и спорта ще бъде възстановен. Красен Кралев разказа и за срещите си с българските спортисти преди големи състезания и за начина, по който ги мотивира.
„Откакто съм министър, почти преди всяко важно състезание се срещам със спортистите в кабинета си, а понякога и преди самото състезание „на терен“ и им казвам – забавлявайте се, това е най-важното. Не мислете за медалите, отдайте се на удоволствието от самата „надпревара“, от самата игра. Заради този начин на мислене отнесох критика от част от журналистите, че мотивирам нашите спортисти, както стана в Баку, с думите – да се забавляват, да се освободят психически от напрежението за „медал на всяка цена“, да не се „пренавиват“. Не всички разбраха какво имам предвид, но вие знаете за какво говоря“, обърна се Кралев към участниците в конференцията.
И в момента психолози работят с някои от най-успешните ни спортове като художествена гимнастика, бокс, борба, спортна стрелба, биатлон и др.
„За съжаление обаче практиката да се използват спортни психотерапевти у нас все още не е масова, докато по света това е задължително. Казвам го на шега, но ми се случва да влизам и в ролята на психотерапевт. Националният отбор по художествена гимнастика вече не тръгва на състезание без Илияна Раева да доведе момичетата и аз да ги надъхам. А то не е и трудно, защото те наистина са много добри. Искам да подчертая обаче, че с националния отбор по художествена гимнастика работи психологът Татяна Янчева. И резултатите са на лице”, допълни министърът.
По време на конференцията Кралев обърна внимание и на факта, че спортът е една от съпътстващите терапии за лечение на хора с психични разстройства и помага както за физическото, така и за психическото здраве на нацията.
„Сигурен съм, че всички тук ще се съгласим, че именно спортът е един от успешните начини за превенция на психичните разстройства. Освен това, спортът безспорно е най–ярката алтернатива на злоупотребата на младежта със забранените субстанции и наркотици, има важно място в изграждането на характера и личността на подрастващите, възпитава умение за контрол на негативните емоции”, каза Кралев.
„Прави впечатление, че през последните години има една доста неприятна тенденция – наши състезатели, които видимо са по-добри от противника си, водят на тепиха, терена или игрището, в последните, буквално секунди, „издишат“ психически и губят „мача“. Затова от особено важно значение за успехите на българския спорт е хора като вас – работещите в сферата на човешкото поведение със знанията си, с уменията си, с целия си професионален капацитет да намерят място в националните ни отбори. Категоричен съм, че всеки голям спортен колектив трябва да има в екипите си специалисти, осигуряващи психотерапевтични занимания, което от своя страна подобрява спортните постижения”, заяви Кралев.
Министърът обяви също, че „Блок психологически” в дирекция „Координация и контрол на спортната подготовка“ към Министерството на младежта и спорта ще бъде възстановен. Красен Кралев разказа и за срещите си с българските спортисти преди големи състезания и за начина, по който ги мотивира.
„Откакто съм министър, почти преди всяко важно състезание се срещам със спортистите в кабинета си, а понякога и преди самото състезание „на терен“ и им казвам – забавлявайте се, това е най-важното. Не мислете за медалите, отдайте се на удоволствието от самата „надпревара“, от самата игра. Заради този начин на мислене отнесох критика от част от журналистите, че мотивирам нашите спортисти, както стана в Баку, с думите – да се забавляват, да се освободят психически от напрежението за „медал на всяка цена“, да не се „пренавиват“. Не всички разбраха какво имам предвид, но вие знаете за какво говоря“, обърна се Кралев към участниците в конференцията.
И в момента психолози работят с някои от най-успешните ни спортове като художествена гимнастика, бокс, борба, спортна стрелба, биатлон и др.
„За съжаление обаче практиката да се използват спортни психотерапевти у нас все още не е масова, докато по света това е задължително. Казвам го на шега, но ми се случва да влизам и в ролята на психотерапевт. Националният отбор по художествена гимнастика вече не тръгва на състезание без Илияна Раева да доведе момичетата и аз да ги надъхам. А то не е и трудно, защото те наистина са много добри. Искам да подчертая обаче, че с националния отбор по художествена гимнастика работи психологът Татяна Янчева. И резултатите са на лице”, допълни министърът.
По време на конференцията Кралев обърна внимание и на факта, че спортът е една от съпътстващите терапии за лечение на хора с психични разстройства и помага както за физическото, така и за психическото здраве на нацията.
„Сигурен съм, че всички тук ще се съгласим, че именно спортът е един от успешните начини за превенция на психичните разстройства. Освен това, спортът безспорно е най–ярката алтернатива на злоупотребата на младежта със забранените субстанции и наркотици, има важно място в изграждането на характера и личността на подрастващите, възпитава умение за контрол на негативните емоции”, каза Кралев.
Относно темата на кръглата маса, която беше „Медийна политика в Българската психиатрия“ министърът заяви:
„Темата беше изключително интересна, защото поставя точно навреме проблема за преодоляване на психиатричната стигма. Виждате, че съществува едно неразбиране от страна на лекарите за ролята на журналистите в процеса. От страна на журналистите е подобно за начините, по които трябва да се работи с психотерапевтите. Моето мнение е, че в България има достатъчно публични пари за здравеопазване и би трябвало да се работи на много сериозна основа, да се осигуряват кръгли маси за обучение на журналистите за проблемите на психиатрията и за проблемите на психиатричната стигма. От друга страна би трябвало да се извършва обучение на самите психотерапевти и на ръководителите на болнични заведения – как да общуват с медиите, защото журналистите никога не са виновни, просто отразяват мнението на обществото. Както им я предаваме информацията, така и те я предават. Ако има някакво неразбиране проблемът е в тези, които излъчват тази информация и лично аз бих ги посъветвал да ползват консултанти, специалисти по публични комуникации, които въобще не са скъпи. Може да има такъв и на разположение на Българската психиатрична асоциация, да помага на болничните заведения, защото при кризи реакцията трябва да бъде мигновена. Знаете, че в модерното информационно общество начина за разпространение на новина е изключително бърз и няма абсолютно никакво време за реакция, т.е. първият час е важен – както при инфаркта, само ако се пропусне, тя си има собствен живот и е по всички сайтове, радиостанции, телевизии и вестници”, каза Кралев.
„Темата беше изключително интересна, защото поставя точно навреме проблема за преодоляване на психиатричната стигма. Виждате, че съществува едно неразбиране от страна на лекарите за ролята на журналистите в процеса. От страна на журналистите е подобно за начините, по които трябва да се работи с психотерапевтите. Моето мнение е, че в България има достатъчно публични пари за здравеопазване и би трябвало да се работи на много сериозна основа, да се осигуряват кръгли маси за обучение на журналистите за проблемите на психиатрията и за проблемите на психиатричната стигма. От друга страна би трябвало да се извършва обучение на самите психотерапевти и на ръководителите на болнични заведения – как да общуват с медиите, защото журналистите никога не са виновни, просто отразяват мнението на обществото. Както им я предаваме информацията, така и те я предават. Ако има някакво неразбиране проблемът е в тези, които излъчват тази информация и лично аз бих ги посъветвал да ползват консултанти, специалисти по публични комуникации, които въобще не са скъпи. Може да има такъв и на разположение на Българската психиатрична асоциация, да помага на болничните заведения, защото при кризи реакцията трябва да бъде мигновена. Знаете, че в модерното информационно общество начина за разпространение на новина е изключително бърз и няма абсолютно никакво време за реакция, т.е. първият час е важен – както при инфаркта, само ако се пропусне, тя си има собствен живот и е по всички сайтове, радиостанции, телевизии и вестници”, каза Кралев.
