"Най-скъпият спомен в моята кариера", така определи олимпийската си титла в тройния скок от игрите в Сидни Тереза Маринова, предаде репортер на БГНЕС. На специална пресконференция, петнадесет години след Олимпиадата през 2000-та година, някои от големите спортни герои на България разкриха спомените си от надпреварата. В Австралия българите спечелиха 13 медала, от които 5 златни, 6 сребърни и 2 бронзови. Освен Маринова на пресконференцията присъстваха още олимпийските шампиони Армен Назарян и Мария Гроздева, както и вицешампионите Румяна Нейкова и Серафим Бързаков.
"Тъй като това останаха единствените Олимпийски игри, на които участвах, естествено за мен това е може би най-скъпият спомен в цялата ми кариера, от всички титли и отличия, които успях да спечеля. Естествено олимпийската титла е най-ценното нещо за всеки един спортист. За мен беше още по-ценна, тъй като я спечелих след изключително трудна и тежка година - завърнах се след две операции и много хора въобще не вярваха, че ще се върна на пистата. А да не говорим за това да стана олимпийска шампионка. Спомням си, че в момента, в който спечелих медала - въобще не осъзнах какво се е случило. Много по-късно започнах да осъзнавам какво всъщност съм направила и колко много означава тази титла не само за мен, но и за хората около мен и въобще за цяла България. Разбрах го, когато се върнах тук на летището", заяви Маринова
"За мое най-голямо съжаление - в момента атлетиката не е спортът, който може да се похвали с това, че материалните бази са се подобрили. При всички положения ние продължаваме да страдаме от това, че нашите атлети губят на практика един цял сезон - зимния, тъй като все още нямаме достатъчно добра зала. Знаете, че зала "Фестивална" - вече трета или четвърта година не работи. И когато естествено пропуснеш или се подготвяш в лоши условия - естествено не можеш да очакваш и толкова добри резултати. Но също така не смятам, че това е най-главният проблем. Не смятам, че всички ние тук сме се готвили при по-различни условия от тези, които са сега. И въпреки всичко сме успели. За мен лично, разговаряйки напоследък с младите атлети, като че ли те губят твърде рано мотивация. И може би точно това е проблемът. Постоянното повтаряне, че няма бази, че няма пари в спорта, че няма това или онова. Ами нека започнем да казваме и да повтаряме - какво имаме! Нека ние да разкрием при какви условия сме се готвили и какви пари сме получавали, за да може тези млади спортисти да разберат, че в крайна сметка ако ти самият не се напънеш, ако не си на ръба - никога няма да бъдеш от най-добрите. И когато вече отидеш към тях, със сигурност условията за теб ще бъдат много по-различни. Тогава ще имаш правото и претенциите да се подготвяш, където пожелаеш. И мисля, че това ще може да ти бъде подсигурено. Това е моето мнение. Смятам, че първо самите спортисти трябва да започнат да вярват в себе си и трябва да започнат да искат да са шампиони. Защото за мен най-важното е да искаш да бъдеш шампион и да си готов всеки ден да го отстояваш. Иначе колкото и пари да ти изсипят - най-лесният пример във футбола. Всички знаем колко пари се дават там, но имаме ли България футбол, ами няма", завърши олимпийската шампионка от Сидни, цитирана от БГНЕС.
"Тъй като това останаха единствените Олимпийски игри, на които участвах, естествено за мен това е може би най-скъпият спомен в цялата ми кариера, от всички титли и отличия, които успях да спечеля. Естествено олимпийската титла е най-ценното нещо за всеки един спортист. За мен беше още по-ценна, тъй като я спечелих след изключително трудна и тежка година - завърнах се след две операции и много хора въобще не вярваха, че ще се върна на пистата. А да не говорим за това да стана олимпийска шампионка. Спомням си, че в момента, в който спечелих медала - въобще не осъзнах какво се е случило. Много по-късно започнах да осъзнавам какво всъщност съм направила и колко много означава тази титла не само за мен, но и за хората около мен и въобще за цяла България. Разбрах го, когато се върнах тук на летището", заяви Маринова
"За мое най-голямо съжаление - в момента атлетиката не е спортът, който може да се похвали с това, че материалните бази са се подобрили. При всички положения ние продължаваме да страдаме от това, че нашите атлети губят на практика един цял сезон - зимния, тъй като все още нямаме достатъчно добра зала. Знаете, че зала "Фестивална" - вече трета или четвърта година не работи. И когато естествено пропуснеш или се подготвяш в лоши условия - естествено не можеш да очакваш и толкова добри резултати. Но също така не смятам, че това е най-главният проблем. Не смятам, че всички ние тук сме се готвили при по-различни условия от тези, които са сега. И въпреки всичко сме успели. За мен лично, разговаряйки напоследък с младите атлети, като че ли те губят твърде рано мотивация. И може би точно това е проблемът. Постоянното повтаряне, че няма бази, че няма пари в спорта, че няма това или онова. Ами нека започнем да казваме и да повтаряме - какво имаме! Нека ние да разкрием при какви условия сме се готвили и какви пари сме получавали, за да може тези млади спортисти да разберат, че в крайна сметка ако ти самият не се напънеш, ако не си на ръба - никога няма да бъдеш от най-добрите. И когато вече отидеш към тях, със сигурност условията за теб ще бъдат много по-различни. Тогава ще имаш правото и претенциите да се подготвяш, където пожелаеш. И мисля, че това ще може да ти бъде подсигурено. Това е моето мнение. Смятам, че първо самите спортисти трябва да започнат да вярват в себе си и трябва да започнат да искат да са шампиони. Защото за мен най-важното е да искаш да бъдеш шампион и да си готов всеки ден да го отстояваш. Иначе колкото и пари да ти изсипят - най-лесният пример във футбола. Всички знаем колко пари се дават там, но имаме ли България футбол, ами няма", завърши олимпийската шампионка от Сидни, цитирана от БГНЕС.
