Има един ден в Белград, в който човешкият живот губи значение. На пиедестал е из­дигната честта на емблема­та. Честта на Северната три­буна и тази на Юг. Цървена звезда и Партизан. За тях хиляди хора са готови да уби­ят и да умрат.

В събота вечер „Мала Маракана", стадионът на „звездашите", стана арена на по­редния марков епизод от войната, която ще се води, докато свят светува. В по­следните 12 пъти „гробарите" от Партизан погребваха 10 пъти надеждите на Звезда, едва веднъж триумфираха „червено-белите". Явно по-класни гостите биха пак - 2:0.

Мачът, в който игра и бъл­гарският национал Иван Ива­нов, бе с най-малък принос към грандиозното шоу. По улиците и по трибуните е голямата тръпка. Събира­щи се край мрачния и сив си­лует на Дунав, воините от двата стадиона „опипват почвата". Полицията е въоръ­жена до зъби, помага и войс­ка. Органите на реда са нещо между Робокоп и костенурки нинджа. Стоят, гледат изпод шлемовете и създават впе­чатление, че ситуацията е под контрол.

Пред официалната ложа мъже костюм пита: „За първи път ли сте на дербито?" След като разбира, че български­те журналисти вече са гледа­ли евродуели с Байерн и Милан в последните годи­ни, поклаща глава: „Това е нещо много по-специално!"

Колко специално да е? Е -разликата наистина е огром­на. Тук кипи страст... Не, тук гори страст за битка. Неслучайно Звезда - Партизан е нареден на трето място сред най-горещите мачове в све­та. Само класиката на Буенос Айрес между Бока и Ривер, както и религиозно-спортната война Селтик - Рейнджърс му съперничат.

Шоуто започва около 30 минути преди мача, когато трибуните се позапълват. Логично, по-активни са „звездашите". Започват да падат бомби. Начесто и все по­-мощни. Секторът на Парти­зан мълчи, тъмен и незапъл­нен докрай. Пет минути преди дербито вече си убе­ден, че си влязъл в деветия кръг на ада. Северната три­буна пламва с факли и димки в мига, в който „звездашите" излизат на терена. Червени­те светлини са хиляди и в ед­но със силуетите на ултрасите приличат на маорски танц.

Футболистите излизат изпод земята, точно пред агитката на домакина. „Трибуните са пълни с луди навиячи, гле­дайте хора, целият Север го­ри!", запяват хиляди любима­та песен на „Маракана". Ма­чът закъснява с 5 минути, до­като пушекът се разнесе. И човек си казва - явно домаки­нът е истински властелин в своя дом.

В добавка агитката на Партизан се е разделила на две. Голяма част се е отцепи­ла в сектор „В" заради убития преди месец запалянко Иван Перович при вътрешни спо­рове между фракции. Нари­чащите себе си „Забранени­те" са седнали на Изток, при враговете. Не пеят с остана­лите свои, а пред тях има огромно знаме с името и лика на убитото момче.

Но гостите не са дошли да мълчат! Идва отговорът, а той е още по-зловещ. „Гроба­рите" хвърлят военна димка (или няколко). В един момент секторът им изчезва, потъва под дима, заедно с половина­та игрище. В сърцето на облака пламва огън, зами­рисва на запалена пластма­са. Прилича на клада за жер­твоприношения. Не може да се определи къде е - на трибуните или на пистата.

Пожарникарни коли „ли­тват" към облака. Битката им с огъня е дълга. Той не изгасва, а останалата част от „Ма­ракана" просто не може да види какво се случва. След десетина минути мъглата се вдига, а цялата писта пред южната трибуна е във вода. Какво и как са запалили „гро­барите", остава тяхна тайна. И те започват да хвърлят бомби. Истински залп от ада!

Това е само началото. В края на полувремето Църве­на звезда изпуска дузпа, а със сигнала за пауза отбори­те се сбиват на терена.

С об­щи усилия са разтървани, но започват проблемите за Иван Иванов и компания. „Звездашите" се шмугват в

тунела под аплодисментите на „Делие" (агитката на Се­верната трибуна). На гостите не е лесно да стигнат събле­калните. Канонадата от бом­би става мощна. Почти всич­ки летят към тунела. Няколко опита и... футболистите на „Партизан" се връщат на те­рена. Явно разборът на по­тните играчи в мразовитата нощ ще е там.

Полицията не взема мер­ки. Какво да стори? Влизане в секторите би запалило сръбска война. Липсата на чаша чай и нови екипи каля­ва стоманата на Партизан и през второто полувреме ти­мът заби два гола. „Марака­на" отново е в скръб и ярост.

Почти никой не си тръгва след края, „делие" чакат своите екзекутори на тунела с нов заряд бомби. Прибира­нето на футболистите е до­стойно за холивудски филм - един по един и на бегом, под ръка с жандармерист или по­лицай. Между бомбите. А те не свършват и не свършват. Хвърлени са поне 500 от два­та края. Как са вкарани? Тай­на, за която никой от ултрасите не иска да говори...

В журналистическата ло­жа гледа огромен германец с габарити на Кубрат Пулев. Първо е на другия белград­ски елитен мач за деня - пред 500 души между Борча и Войводина, спечелен с 4:0 от гостите. В компанията му има двама швейцарци и още един германец. Усмихнат до уши, обяснява, че е от Нюрнберг. Показва журналисти­ческа карта с надпис „На сво­бодна практика".

„За 16-и път съм на този мач-обяснява Улрих. -Кога е вашето дерби ЦСКА - „Лев­ски"? Искам да дойда напро­лет и да го сравня."